Тези дни (по-скоро месеци) си мислих и споделях с хората около мен едно мое впечатление от хората, които слушат и правят метъл напоследък. Странна история. По-рано, даже когато всички слушаха метъл, някои даже по модни причини, тази музика вървеше ръка за ръка с особеното ти отношение към света. Затова възрастните не я приемаха и се страхуваха от нея. Затова беше социално неприета. Затова, когато видеха някой с кожено яке, дълга коса и значки по реверите, майките с малки деца минаваха на другия тротоар. Сеш'ли се? С други думи метъл културата беше антикултура с антиестетика, среден пръст на всички, камък в прозореца, майнатавимръснизадници! Голяма част от това отношение не доведе до нищо хубаво, признавам. Някои си отидоха, други влязоха в затвора, трети станаха чалгаджии или музикални журналисти, многоблагодаря, обаче днес... Днес пък въобще нищо хубаво няма.
...Пффф... Какво става днес? Целият бунт се е изпарил като дим, ебати. Пълно е с примадони, балерини и путьовци. Носят тениски на зли норвежки сатанисти, обаче си лягат след сънчо. Супер корави метъли, обаче мрънкат и квичат, щото оня от BEHEMOTH бил казал, че метълът и християнството не могат да вървят ръка за ръка. Ми не могат ами. Как ще могат? Ти как го виждаш това? В неделя ходиш на църква, а в понеделник слушаш MAYHEM? Сори, пич, не става. Името Джон Милтън говори ли ти нещо? Той е един пич, написал Изгубеният рай. Споменавам го, защото в това произведение, което съвсем не е случайно, Сатаната е Онзи, който се бунтува, тласка към промяна, руши статуквото, т.е. прави нещо прогресивно /само че не слуша прог, да се разберем/ докато Бог е олицитворение на статуквото. Тази метафора няма нужда от обясняване според мене. Тя е в основата онова анти в раждането на тежката музика.
Ще ти кажа защо. Защото метълът би трябвало да е начин на живот и светоглед, различен от този целокупното стадо, иначе какво точно правиш при нас, пич, че нещо не разбирам?
Много от метълите днес също така са ентелегенти. Обсъждат някакви възвишени тематики с ляв уклон, побутват си цайсите и ако нямат много мозък в главата, компенсират с с това колко много слушат DREAM THEATER, за да бъдат приети в обществото на другите недоебани прогресарченца. Are you metal?- попитаха едни мои немски любимци преди време- No, you're bloody not! Има и един друг вид, онези които изглеждат потресаващо захралупени, смотани и тъпи. Баси, по-рано щяха да ги бият само за това, че са посмели да си сложат тениска на метъл група, а сега те са едва ли не нормата за метъл.
Моята теза може да ти се стори разхвърляна, наясно съм с това, даже спорихме с г-н Колчев има ли нужда от бунт в метъла или не. Той каза, че има нужда от рифове само, аз смятам, че тази музика в голямата си част изгуби най-важното през годините- отношението. И музиката, и изпълнителите, и почитателите също. Не обичам да обобщавам, защото има много яки банди днес, обаче в голямата си част всичко е някакъв шибан маркетинг- новинарски сайтове за това кой къде пръднал, кой откъде паднал, кой с кого щял да свири или нямало да свири, ей такива простотии небесни.
Много от метълите днес също така са ентелегенти. Обсъждат някакви възвишени тематики с ляв уклон, побутват си цайсите и ако нямат много мозък в главата, компенсират с с това колко много слушат DREAM THEATER, за да бъдат приети в обществото на другите недоебани прогресарченца. Are you metal?- попитаха едни мои немски любимци преди време- No, you're bloody not! Има и един друг вид, онези които изглеждат потресаващо захралупени, смотани и тъпи. Баси, по-рано щяха да ги бият само за това, че са посмели да си сложат тениска на метъл група, а сега те са едва ли не нормата за метъл.
Цялата тази история я обмислям от момента, когато отидох на концерта на TERROR. На този концерт имаше енергия, която отдавна не съм виждал на метъл концерт. Имаше отношение. Имаше бунт. В метъла бунт вече няма. Той се е превърнал в превозно средство за инструментална шармантност или някакви черно-бели дивотии с неслушаем звук, или претенция, или даже търговски продукт, гарниран с най-обикновен конформизъм.
Бандите се прибират по караваните след концерт и искат мениджмънтът им да одобри списъка с въпроси преди да започнеш да ги задаваш. Както каза един приятел, машината победи.
Онази музика, която навремето произлезе от масите, си отиде безвъзвратно и бунт вече няма. Тц. Затова тези като мен се чувстват малко като бунтовници без кауза, леко предадени, та оттам и заглавието. Може и да не съм прав, но според мен е така. Лека нощ!
Онази музика, която навремето произлезе от масите, си отиде безвъзвратно и бунт вече няма. Тц. Затова тези като мен се чувстват малко като бунтовници без кауза, леко предадени, та оттам и заглавието. Може и да не съм прав, но според мен е така. Лека нощ!


