неделя, 22 юли 2012 г.

REBEL WITHOUT A CAUSE

Не, няма да пиша за великия филм от 1955 с Джеймс Дийн, просто му крада заглавието, както често обичам да правя. Темата ми днес е съвсем друга и съм убеден, че на много хора няма да им хареса никак. От друга страна аз не съм тук, за да ме харесвате, нито пък някога съм искал да бъда харесван особено, така че който както иска, ако ме разбираш правилно.

Тези дни (по-скоро месеци) си мислих и споделях с хората около мен едно мое впечатление от хората, които слушат и правят метъл напоследък. Странна история. По-рано, даже когато всички слушаха метъл, някои даже по модни причини, тази музика вървеше ръка за ръка с особеното ти отношение към света. Затова възрастните не я приемаха и се страхуваха от нея. Затова беше социално неприета. Затова, когато видеха някой с кожено яке, дълга коса и значки по реверите, майките с малки деца минаваха на другия тротоар. Сеш'ли се? С други думи метъл културата беше антикултура с антиестетика, среден пръст на всички, камък в прозореца, майнатавимръснизадници! Голяма част от това отношение не доведе до нищо хубаво, признавам. Някои си отидоха, други влязоха в затвора, трети станаха чалгаджии или музикални журналисти, многоблагодаря, обаче днес... Днес пък въобще нищо хубаво няма.

...Пффф... Какво става днес? Целият бунт се е изпарил като дим, ебати. Пълно е с примадони, балерини и путьовци. Носят тениски на зли норвежки сатанисти, обаче си лягат след сънчо. Супер корави метъли, обаче мрънкат и квичат, щото оня от BEHEMOTH бил казал, че метълът и християнството не могат да вървят ръка за ръка. Ми не могат ами. Как ще могат? Ти как го виждаш това? В неделя ходиш на църква, а в понеделник слушаш MAYHEM? Сори, пич, не става. Името Джон Милтън говори ли ти нещо? Той е един пич, написал Изгубеният рай. Споменавам го, защото в това произведение, което съвсем не е случайно, Сатаната е Онзи, който се бунтува, тласка към промяна, руши статуквото, т.е. прави нещо прогресивно /само че не слуша прог, да се разберем/ докато Бог е олицитворение на  статуквото. Тази метафора няма нужда от обясняване според мене. Тя е в основата онова анти в раждането на тежката музика. 

Ще ти кажа защо. Защото метълът би трябвало да е начин на живот и светоглед, различен от този целокупното стадо, иначе какво точно правиш при нас, пич, че нещо не разбирам?

Много от метълите днес също така са ентелегенти. Обсъждат някакви възвишени тематики с ляв уклон, побутват си цайсите и ако нямат много мозък в главата, компенсират с с това колко много слушат DREAM THEATER, за да бъдат приети в обществото на другите недоебани прогресарченца. Are you metal?- попитаха едни мои немски любимци преди време- No, you're bloody not! Има и един друг вид, онези които изглеждат потресаващо захралупени, смотани и тъпи. Баси, по-рано щяха да ги бият само за това, че са посмели да си сложат тениска на метъл група, а сега те са едва ли не нормата за метъл.

Моята теза може да ти се стори разхвърляна, наясно съм с това, даже спорихме с г-н Колчев има ли нужда от бунт в метъла или не. Той каза, че има нужда от рифове само, аз смятам, че тази музика в голямата си част изгуби най-важното през годините- отношението. И музиката, и изпълнителите, и почитателите също. Не обичам да обобщавам, защото има много яки банди днес, обаче в голямата си част всичко е някакъв шибан маркетинг- новинарски сайтове за това кой къде пръднал, кой откъде паднал, кой с кого щял да свири или нямало да свири, ей такива простотии небесни.


Цялата тази история я обмислям от момента, когато отидох на концерта на TERROR. На този концерт имаше енергия, която отдавна не съм виждал на метъл концерт. Имаше отношение. Имаше бунт. В метъла бунт вече няма. Той се е превърнал в превозно средство за инструментална шармантност или някакви черно-бели дивотии с неслушаем звук, или претенция, или даже търговски продукт, гарниран с най-обикновен конформизъм.

Бандите се прибират по караваните след концерт и искат мениджмънтът им да одобри списъка с въпроси преди да започнеш да ги задаваш. Както каза един приятел, машината победи.

Онази музика, която навремето произлезе от масите, си отиде безвъзвратно и бунт вече няма. Тц. Затова тези като мен се чувстват малко като бунтовници без кауза, леко предадени, та оттам и заглавието. Може и да не съм прав, но според мен е така. Лека нощ!

неделя, 15 юли 2012 г.

UP THE IRONS! ЧАСТ ТРЕТА

Преди няколко седмици HMV направиха проучване сред британците кой е най-великият британски албум за последните 60 години. Резултатите бяха изненадващи, поне за мен. Радостни. Според Великобритания най-големият албум, произведен в държавата им за последните 60 години е The Number Of The Beast.  В това състезание IRON MAIDEN изпревариха привидно непоклатими легенди като QUEEN, PINK FLOYD, LED ZEPPELIN, THE BEATLES и BLACK SABBATH.

Какво говори това? Първо, MAIDEN имат най-лоялните и предани фенове. Второ, за разлика от много други на тяхната възраст, те продължават да издават албуми, които стават номер едно в класациите на страни по целия свят и приобщават млади фенове към огромното си семейство. Трето, MAIDEN официално са рок легенди, но без да бъдат рок динозаври. Те взимат за съпорт млади групи, те са най-голямото влияние за почти всички нови метъл и метълкор банди, появили се през последните 13-15 години. AVENGED SEVENFOLD, BFMV, TRIVIUM черпят вдъхновение от тях и в известен смисъл пренасят наследството им в новото време.

Колекционирането на MAIDEN е мания, която има много параметри. Познавам хора, които колекционират всичко, свързано пряко и косвено с любимата им група- от дискове през ключодържатели, фигурки, значки, подложки за бира и даже цигарени хартийки. Това е предпоследният епизод от моя скромен принос към колекционерската страст по IRON MAIDEN.

Приятно гледане!




петък, 6 юли 2012 г.

SOFIA SUCKS

По изключение този път в петък. Няма да става традиция, обещавам.

Ей така трябва да се казва тоя фестивал, а не Sofia Rocks, както впрочем и почти всички други продрискани фествалчета в тая набедена от някого за държава територия. Да не започвам по-добре...

 Може би се досещаш, а може би не, но според мен вече се досещаш- срещу теб, обикновения средностатистически музикален фен, се води война. Тя всъщност те засяга косвено, защото е между хората в този т. нар.бизнес, обаче тоя, който папа говната в крайна сметка си ти. Сега ще ти кажа защо мисля така.


  1. Не познавам друга страна, в която на въпроса Ще ходиш ли на концерта довечера? е много вероятно да ти отговорят с контравъпрос от типа Кой го организира? Оказва се, че май ходим или не ходим на концерти заради промоутърите, а не заради бандите.
  2. Концерти и събития се отразяват от един или друг само ако са на този или онзи промоутър. Някои т. нар. медии изобщо не отразяват концерти, организирани от определени организатори. 
  3. Някои промоутъри обичат да се обиждат, когато не са купили достатъчно медии и току виж някой си позволил да разкритикува това и онова около великото им събитие. Сигурно се чувстват като латентни педерасти, които си нямат идея, че са такива и все нещо им е криво, особено ако някой им каже, че приличат на латентни педерасти.
  4. Концертите, ако си забелязал, на определени места се отразяват в зависимост кой колко е лизал за покани, възможности за интервюта или некви левове там, не знам, ама си личи да си ебе майката. Може 100 човека да са умрели от жажда, 150 са се напикали на опашката за тоалетна и 200 да са припаднали от глад, но събитието е било мега яко, всички са се счупили от кеф и са си махнали главите. Между другото, обичам този средношколски начин на изразяване, много е оригинален. 
  5. Пари от билети тук не се връщат. Това е принцип, който се нарушава рядко. Понеже си будала, като ти махнат две основни банди от менюто и ги заменят с четири български, които в общия случай едва понасяш даже в забутаното клубче с 30 души публика, смятат че финансовият въпрос с твоите загуби е решен. Не, не е! 
  6. Голяма част от българските промоутъри проличат на селски хитреци. Искат да дадат малко и да ти вземат много. Искат да те ебат няколко пъти и после ти сам да си поискаш да ти го турят. Те се надцакват помежду си кой да направи един или друг концерт и така в крайна сметка има артисти, тръгвали си от България с двоен и троен хонорар. После групите като пътуват и се срещат по фестивали, да не мислиш, че си говорят на кой последния му албум колко е як. Нищо подобно. Хората обсъждат къде как е ситуацията с паретата- те така се изхранват тия хора, пазарът ги интересува живо- и тях, и мениджмънта им. Познай какво си говорят за България- абе тия там, дето дават двойно и тройно, щото се състезават помежду си. В същото време тия същите, дето сега те канят да ходиш с приятелче под ръчичка, миналата година отпратиха SLIPKNOT и MAIDEN, че нещо хората в България не се били интересували от тях, разбираш ли, щото са някви особени. 
Според мен, при положение, че не могат да доставят бандата, която искаш да гледаш, ако поискаш, трябва да могат да ти върнат парите. Твоят билет е договор, а те не могат да го изпълнят, независимо дали по вина на бандата или по тяхна вина, кво ти пука, мамка му! Не съм бесен. Аз даже няма да ходя на това мероприятие. Не съм си и помислял. Ама проблемът не е само в него, а в голяма част от т.нар. развлекателен бизнес, който се занимава с метъл и рок у нас, мизерното подмазване и всички други гарнитури към тези основни ястия. Sofia Sucks! Big time!

А хората, които водят война срещу теб, ще продължават да го правят- ще те цакат с кинти и условия както си искат. Имат си и лакеи, които да им помагат. Единствената утеха е, че ти си започнал да усещаш кога те цакат и все по-често си стягаш куфарите за близки и далечни музикални екскурзийки в чужбина. Обаче така ли трябва да бъде?

неделя, 1 юли 2012 г.

UP THE IRONS! ЧАСТ ВТОРА

Скъпо хоби ли е да колекционираш MAIDEN? Кои са най-редките албуми на винил, колко е продажната им цена и кои са най-ценните ми промомоционални дискове? Пълен преглед на рафтовете с прилежно целофанирани плочи. Коментари по темата.

Ето го и втория епизод от поредицата, която започнах. Понеже е малко по-дълъг, линкът долу ще те препрати директно към YouTube. Винили и промо дискове. Приятно гледане!