СЕКУНДА РАЗМИСЪЛ

След като днес три пъти се сещах, че трябва да седна и да напиша поредната секунда, на четвъртия път осъзнах, че на този блог му трябва почивка от мен, а на мен ми трябва почивка от проклетия блог. След почти 3 години писане всяка седмица, или, айде, почти всяка седмица, ако си броя кратките ваканции, това нещо се пренасити и напоследък стана малко безинтересно, поне по мое мнение. Освен това ми поомръзна от него. Всяка връзка, казват, претърпява първата си сериозна криза около третата година. Ако е така, значи имам нещо като криза във връзката с блога ми.

Смятам, че можем да си дадем почивка и да видим как ще живеем един без друг. Времето ще покаже дали ще си останем приятели с него или отношенията ни ще продължат след някаква пауза. Така или иначе, време е за промяна. 

Благодаря ти, че беше с мен през цялото време, но и дори за кратко да си бил, пак е било полезно за мен, повярвай ми. Ти ми имаше доверие, мразеше ме, обичаше ме, смееше се с мен и саркастично се подсмихваше на някои неща (признай си, няма нищо срамно в това да си гадина от време на време). 

Когато пиша тези редове, по-скоро чувствам облекчение, а чак след това усещам и нещо тъжно. Облекчението е в по-големи количества, признавам. 

И така, отбивай се тук от време на време следващата година, защото, както казах, възможно е да има развитие в някаква насока. Не е сигурно, но е възможно. Това мога да кажа на този етап. Au Revoir.