ФЕНОВЕ И ГЕРОИ

Не, това не е някаква ролева игра, просто бъдещите герои са сред днешните фенове. Така е било винаги и така ще бъде занапред. Онези, които събират по 50 000 души по стадионите са герои, които имат свои собствени герои. Както казах, така е устроен светът, в който живеем. И това е добре, защото в целия този кръговрат има някаква природна зависимост, някаква естествена приемственост.

Сигурно няма да се учудиш много, ако разбереш, че в нашата страна този механизъм не работи. Както всеки друг естествен механизъм впрочем. Защо? Първо, защото нямаме герои. Една цинична сентенция твърди, че нация, която няма герои, си ги измисля. Е, ние имаме цял пантеон от измислени  героични образи, зад които стоят хора с недоизказани, замаскирани или видоизменени биографии. Моят учебник по история твърдеше, че Стефан Стамболов е фашист, а днешните го титуловат като спасител на нацията. Според моята учителка Борис III бешe предател, а сега е герой. В различните периоди от нашата курвенска история атентатът в църквата Св. Неделя беше дело на:

а/ тогавашната "фашистка" власт

б/ немците

в/ комунистите

На кого да вярвам? На никого. Не вярвам нито в Ботев, нито в Левски. Не вярвам във въстания, акции, преврати и избори. Бях на 17, когато падна комунзма и станах свидетел на това как поколението на родителите ми изгуби мечтите си по сините знамена и измислената демокрация. Видях как се свива и изгубва техният свят. Как потъва в екзистенциалния анус на ежедневието. 

Не съм патриот. Обичам мястото, на което съм роден, но мразя държавата. И да не ми излизат с номера да си ходя като не ми харесва, защото трябва да са благодарни, че тези като мен още седят тук. Или всъщност не... Без нас щеше да им е още по-лесно. Няколко милиона тикви, които гледат турски сериали и ТВ игри до припадък, получават мизерни заплати и се хранят със заместител на сирене, който носи епичното име "деликатесен продукт".

Това прозрение важи и за музиката, която се произвежда в България. Ние нямаме герои. Нито една съвременна българска метъл банда няма да ти цитира български влияния от миналото. А и какво да ти цитира всъщност? Лично аз не се сещам. Нито аз, нито хората, които познавам, сме били някога фенове на български групи. Не съм израснал с тях. Щурците бяха за батковците и каките, които дрънкаха на кухарки в парковете. Да слушам Ахат, когато цели три години преди това имаше бесен руски траш метъл? Да не говорим, че Metallica отдавна бяха издали Master Of Puppets. И до днес Контрол, Милена и Нова Генерация ми звучат като някакъв пост соц синдром без аналог. Нещо като пънк и уейв, ама всъщност не съвсем. 

Същото важи и за българските банди от средата и края на 90-те. Всички. Да, и моята също. Ние просто изпълнихме мисията си, но не станахме и няма да станем герои за никого. Тази страна е обречена на дефицит на герои. А като гледам, съвсем скоро ще има и дефицит на фенове. 

Понякога се потискам от баналното еднообразие на музикалните вкусове по нашите географски ширини. Те варират от AC/DC и Metallica през скандинавския блек до европейския симфо и пауър метъл. За разлика от 90-те, когато имаше доста шарени и интересни хора, сега виждаш едни и същи мултиплицирани субекти, които се обличат по еднакъв начин. 

В България липсва комикс културата, рокабили културата, няма изразена пънк култура, не са познати съвременни явления като Djent например. Нещата идват с огромно закъснение или изобщо не се случват. Така феновете никога не могат да станат герои на следващото поколение фенове, които от своя страна също няма да бъдат герои за никого. 

ЦЕНАТА НА ФЕСТИВАЛНАТА КУЛТУРА 2 (КАТАРЗИС ПО БЪЛГАРСКИ)

Е, казаха ни го. Както обещаха, "най-късно във вторник".  По този повод предлагам вторник вече да се казва найкъсновъввторник. По същия начин, когато си купих телефон от Globul, ми обясниха, че като си платя първата сметка, мога да прекратя договора си с тях и те ще ми отключат телефона за ползване от други мрежи "до 48 часа". След колко часа ми отключиха телефона според тебе? Няма да те оставя да гадаеш, след 46. Страхотно, нали? Сега даже и да искам да си сменя оператора, едва ли ще отида при тях.

Същото важи и за уважаемите промоутъри от БЕК. След неадекватната реакция на г-н- Петър Петров по Z-Rock в петък и глупашкото "ще си търсим правата", найкъсновъввторник се появи и дългоочакваното съобщение, че Sonisphere тази година няма да има. Няколко сухи реда с някакво извинение накрая. Естествено, както предположих няколко дни преди това, виновни няма. Това са "независещи от организаторите обстоятелства" или както там го бяха наизмислили.


Няколко десетки фенове от Европа и Азия (толкова познавам аз, но сигурно са много повече) изгоряха със самолетните си билети и сега на 21-ви юни ще се мотаят безцелно в нашата красива столица. Тези хора не са никак доволни и разнасят на другите си приятели по света колко несигурно е да идваш в България на концерт. Тези хора са прави и аз не мога да им кажа нищо. Защото няма какво, мамка му. Други десетки, но българи, поеха към Гърция, за да гледат любимата си група на живо. Те също не са щастливи, че ги държаха в неведение до последно и трябваше да се организират буквално часове преди гръцкия Sonisphere.

Изобщо, всички чакахме найкъсновъввторник, за да разберем нещо, което така или иначе вече всички знаехме. Научихме вчерашните новини, така да се каже. И сега, най-важното, след като си разтегнал шибания локум почти седмица, не е ли РЕДНО да обясниш на хората КАКВО точно се случи или смяташ, че като им върнеш шибаните пари и всички ще бъдат доволни и щастливи. Не, няма да бъдат, защото това са техните пари, така или иначе и ти си задължен да им ги върнеш. Освен това трябва да се извиняваш на всеки поотделно. Да обясниш КАКВО се случи и евентуално, съвсем евентуално, тези хора чисто хипотетично може би ще ти простят, че си сгафил.

Само че системата тук е друга- първо "нищо не сме отменяли", а след няколко дни "отменя се по независещи от нас причини". След концерта на Priest,  за който също съм си купил билет, ще гледам лично за себе си да отменя всеки един концерт, организиран от Марсел Аврам и БЕК. Надявам се да го направят и други. Надявам се също така, все повече българи да пътуват навън и да гледат истински фестивали и концерти, а не измислени хепънинги по бахчи и ниви, които или отпадат, или се местят от нивата на стадиона. Силно ми се иска след тази история някои български промоутъри да седнат и да си вземат бележка. Но това са просто желания.

Хайде, че стягам багажа за With Full Force в Германия. Него никога не са го отменяли и едва ли ще го отменят поради "независещи от организаторите обстятелства".

ЦЕНАТА НА ФЕСТИВАЛНАТА КУЛТУРА

 Гръцкият Sonisphere

Всеки, който е платил за тазгодишния  Sonisphere я знае. В моето семейство сме с 300 лв. по-културни. А, да и културата на един приятел е вкъщи, така че, направи ги 450 лв. Седя си с цялата тази фестивална култура пред клавиатурата и си спомням как преди месеци промоутърите от БЕК промотираха фестивалната култура сред фестивално неграмотните българи. Е, сега сме по-грамотни, мисля... Изкарахме един семестър, че и сесия ни предстои. Чудото на платеното образование, ако мога така да се изразя.

И сега, 9 дни преди т. нар. фестивал с пет групи на националния хиподрум в Банкя в рамките на един ден, провеждането му виси като огромна въпросителна над всички нас, фестивално ограмотените. Ограмотихме се дотолкова, че успяхме да разберем преди самия организатор как една от бандите ще свири в Берлин на нашата дата, а друга- въобще е премахнала въпросната дата от тур графика си.

Всички знаем, че Sonisphere е франчайз, т.е. БЕК трябва да се съобразяват с някои важни неща, които схемата Sonisphere изисква навсякъде, където се провежда този фестивал. В този смисъл дори можем да простим някои неща, но други, ще ме извинявате, са толкова български, че някак без да искам се сещам за някои велики традиции в тази страна като това кенефите да миришат на хлор и в тях никога да няма тоалетна хартия, човекът да се смята за тор и никой никога за нищо да не е виновен. 

Сега по-конкретно по въпроса. Никой не може да ме убеди, че в четвъртък г-н Петров нямаше идея защо и как Slipknot изведнъж се оказаха в Берлин на 21.06. Щял да провери. Колко отнема проверката? Два дни?  Четири? С пощенски гълъби ли проверяват?  Отпадналата българска дата в официалния сайт на Alice Cooper също беше непознат за него факт. Изобщо тоя човек нищо не знаеше. Може би работи на три места и понякога му се губят цели парчета важна информация? Най-интересното е, че му трябват 5 дни да разбере, защото "най-късно във вторник" в България обикновено означава във вторник. 

През това време ние, фестивално ограмотените, чакаме с инвестираните си във фестивална култура пари, за да научим на следващия ден новината, че другият фестивал на  БЕК, Sofia Rocks се мести от Банкя в центъра на София. Типично. Докато чакаш инфо за неща, които ще се случват /или няма?/ след 10 дни, получаваш информация за други, които ще се проведат след месец? Извинете, а какво стана с Alice Cooper, Slipknot и Sonisphere? Гълъбите върнаха ли се? А, не са, разбирам. Малко като онова хубаво социалистическо "елате утре". И понеже не сме гърци, всички въздъхваме или пускаме по една псувня и зачакваме отново.

Може би някои от вас си спомнят интересния случай от пролетта на миналата година, когато израелските фенове бойкотираха билети за концерт на  Metallica. Те струваха по около 150$ парчето. Връзката е Марсел Аврам, който организираше онзи концерт. Е, БЕК са свързани с този човек, така че идиотските цени на билетите не са нещо изненадващо.

 Първите двама от ляво на дясно- Петър Петров и Марсел Аврам

Горе долу в този момент, във форума на официалния сайт на Iron Maiden вече съществува цяла тема, озаглавена "Ще падне ли българският Sonisphere?" В нея фенове от целия свят, които са възнамерявали да дойдат в България, коментират всички тези неща, за които г-н Петров си няма, виждаш ли, никаква идея, и се притесняват на глас, защото имат не само концертни, но и самолетни билети до София. Супер, а?

В духа на типично българските традиции, за които говорих по-горе, във вторник нещата ще се развият така, че виновните за създалото се положение ще се окажат банди, мениджмънт, собствениците на Sonisphere, феноветe и кой ли не още, но никога промоутърите, които дни наред "проверяват" какво става.  На кого да вярваме- на Slipknot и Alice Cooper, които съобщиха, че българският промоутър е провалил фестивала (респективно в официалния сайт и фейсбука на артистите) или на човека, който не бил отменял нищо, нищо не знае и щял да проверява.

Още по-глупавото е, че не е нужно да бъдеш професор, за да заподозреш, че БЕК умишлено бавят анонисрането на ситуацията с Sonisphere, за да може през тези няколко дни хората да продължават да си купуват билети за Sofia Rocks след неадекватната, ненавременна, но секси за недоволните от фестивалната култура новина, че се мести в центъра на София, защото след изявлението за Sonisphere, доверието в тях ще спадне, а с него и продажбите на билети.

Остава да кажем и нещо за цените- основният виновник за нерадостната съдба на втория български Sonisphere. Казвал съм го и преди- в онази секунда, посветена а фестивалите- 130 евро е средната цена на тридневен европейски фестивал с около 70 банди. При нас- 75 евро за еднодневен фестивал с 5 банди. Ехо? Сам си прецени кое е по-скъпо и какви глупости ни обясняваха БЕК преди няколко месеца. Но това са неща, които вече всички знаем и няма нужда да предвъкваме.

Остава да видим какво ще се случи във вторник, защото, честно казано, не остават много приемливи варианти. 

ВХОД СВОБОДЕН

Ситуацията е следната: В залата тече саундчек, въпреки че по план публиката трябва да започне да влиза след има-няма 10 минути. Графикът отдавна не важи. Първо закъснява бандата, най-вероятно защото:

а) им се чупи шибания бус

б) чакат на някоя граница

в) и двете

г) полетът им е отменен 

Ако никой един от тези сценарии не се случи, то със сигурност

а) авиокомпанията ще загуби инструментите или мърча

б) някой няма да го пуснат, защото е забравил, че не е от Швеция, а от Гватемала и му трябва виза

в) ще изгори монитор или усилвател

г) ще изгори целият беклайн

д) ще спрат тока

Междувременно оня тулуп, който трябва да достави кейтъринга, удобно не си вдига телефона, а петима световно известни музиканти се усмихват любезно на извиненията ти, че "ей сега ще донесат манджата, просто са попаднали в задръстване". Световно известните музиканти не са яли цял ден. Нито пък аз. Чувствам се мръсен, потен и вбесен на всеки, който ми пречи да си свърша работата.  Прекосявам бекстейджа в посока към изхода и в движение набирам разни номера. Не мога да си чуя мислите от пробите на соло барабана.

Недоспал и уморен на концерта на LOG на GMM 2009

И тогава, точно когато излизам и отсреща ми вдигат телефона и точно когато съм готов да се разкрещя за пореден път, забелязвам народа през залата. Някакъв подпийнал тип зяпа паса на врата ми с онова наполовина завистническо, наполовина злобно "на-много-важен-ли-шъ-ми-съ-праиш-ве-ей" изражение. Един друг забелязва накъде гледа първия, поглежда, придобива същото изражение, уригва се и коментира нещо на брутален селяндурски език, който се състои предимно от междуметия.

Смисълът би трябвало да се върти около идеята, че тия с пасовете са връзкари, лешпери, задници, авантаджии и като цяло врагове на народа. Българинът обича нещо да не е както трябва. Когато всичко е наред, той не се чувства много комфортно, но ако се положението се поскапе, както тази вечер със закъсненията, значи всичко е екстра- може спокойно да си се назлобее, да насере, овика и осмърди света. Това може да се случи при две условия:

а) вкарал е няколко бири и е станал смел

б) седи пред компа анонимен и си драпа мъдете

Но понеже не сме се събрали да си говорим за народопсихология, да се върнем на хората с пасове.    През годините съм имал всякаква работа покрай концерти и фестивали в закрити и открити пространства- най-често интервюта за списанието, но също така за радио и телевизия. Бил съм гид и преводач, водил съм пресконференции, помагал съм на колеги за техни интервюта, подреждал съм бекстейдж, писал съм репортажи, коментирал съм в ефир, раздавал съм покани на победители от радио игри и съм късал билети на входа. Бил съм от страната на организаторите, бил съм от страната на медиите и да, бил съм и сред артистите. Чувството е различно, но пасът на врата ти означава, че имаш работа за вършене- и тя, смея да твърдя, носи огромни отговорности- независимо дали следиш за графика на медиите, които ще взимат интервюта, дали самият ти взимаш интервю или само след пет минути ще се качиш на сцената и ще изразходваш тонове адреналин.

Venom в Шератон

Пасът означава "вход свободен", обаче има една тънкост- докато другите отиват на концерт, ти си на работа. Докато другите могат да се нафиркат, да се блъскат, да мятат коси и най-общо казано да се облеят в пот от кеф, ти го караш по-внимателно, защото имаш задължения. Ако пишеш репортаж, значи следиш какво става на сцената, как реагират хората, как върви сета, има ли промени с предишни концерти от турнето. Ако си ангажиран бекстейдж, може въобще да не видиш концерта. Ако строиш сцената, значи рискуваш да замръзнеш или да получиш топлинен усар. Ако късаш билетите, в най-добрия случай ще видиш последните 20 минути. Ако си стейдж мениджър, работата ти е да спазваш графика, да следиш техниката и да юркаш музикантите. Ако си в банда, работата ти да киснеш цял ден като прани гащи, да играеш на джага, да даваш интервюта, да пиеш бира, да се притесняваш и най-общо казано да висиш като сопол докато не дойде твоят ред, което, повярвай ми, може да бъде по-уморително и от най-тежката работа по строене на сцената.

Говорим си Игор на GMM 2008. Отзад се вижда Макс. В този момент изпускам сета на Def Leppard.

Пасът за фестивал от типа на GMM, WOA или WFF означава, че няма да гледаш сетовете на поне десет групи, защото ще имаш интервюта с други десет. Означава, че непрекъснато трябва да звъниш на разни представители на лейбъли и мениджъри, за да си уговаряш непрекъснато променящи се часове за интервюта. На втората и третата година започваш да "влизаш" в кръга на тези хора и те показват, че те разпознават.  На практика това означава, че ще ти уредят интервю с големи имена като TRIVIUM или DISTURBED. Това е добре за теб, добре за списанието и добре за читателите.

с Voivod след края на сета им в Каварна миналата година. Беше адско бачкане и адска жега цял ден.

Пасът не гарантира интервютата. Той е само началото. Човекът, който гарантира, че ще се справи, си ти. Ако се издъниш, закъснееш, питаш глупости и демонстрираш непрофесионализъм, едва ли някой ще ти се кара, обаче също така едва ли ще получиш друг шанс. В този бизнес всичко се основава на доверие. Случвало ми се е да не успея да гледам любима група, защото имам интервю с друга, която не харесвам особено. Случвало ми се е интервюто с някой да продължи с половин час повече, защото разговорът е интересен, а през това време GOD FORBID да ме чакат строени според уговорката. Не можеш да прекъснеш човека, нито можеш да вдигнеш телефона на ен-тото обаждане на мениджъра. Закъсняваш и се извиняваш искрено. Това ти е работата. Случвало ми се е да взимам интервю от някой, а през това време в бара да мине някой по-интересен. Случвало ми се е да пропускам цели сетове в чакане на някой, който така и не се появява.

Ето това е пасът. Той е твоята работна виза, твоята отговорност, страст и проклятие. Обичам работата си и не бих искал да ме възприемат като лешпер, който виси без работа- нито мен, нито другите хора, които работят по концерти и фестивали. Затова реших, че не е лошо да драсна тези няколко реда по въпроса. А сега се връщам в залата, защото тулупът с кейтъринга трябва да е пристигнал. Айде, ще се видим другата седмица.