СВОБОДА НА СЛОВОТО? НЕ, БЛАГОДАРЯ!

Глобалната мрежа направи хората много гласовити. Особено тези, които нямат какво да кажат. Те са навсякъде около нас. Седят зад панелните стени и постват коментари между втората и третата чекия за деня. Писането и четенето на глупости се превърна в основна функция на интернет. Някой ден сигурно ще стане олимпийска дисциплина.

Не знам кой измисли това с коментарите под новините по сайтовете, но продължавам да мисля, че е ебати тъпата идея. То е като гледането на новини по телевизията в присъствието на стари мърморещи хора- чуваш първото изречение на говорителката и после си принуден да слушаш мрънкането, коментарите и псувните на околните. "Извинете, може ли да чуя какво казват?" не върши работа. Ще получиш нещо от сорта на "Нали ги чу? Пак ще вдигат тока, майкаимдайба..." Еми не, не ги чух. Чувам само вас! Това става и в интернет. "Слушаме" само тях. Особено ако им дадем шанс. Дори аз го правя понякога, след което неизменно ме обхващат мрачни мизантропски настроения.

Коментарите под новините на музикалните сайтове не са по-различни от тези в новинарските и спортните сайтове. Няма как да е иначе. Онлайн коментаторите са еднакви навсякъде- примитивни, инфантилни и неграмотни до крайност. Те стрелят на месо. Ако в новината има снимка, настава балканско първенство по простотия. Хората на снимката са дебели, грозни, мангали, тъпанари, пенсионери, пикльовци, нещастници, педерасти, боклуци, комунисти, лъжци, измамници, некадърници и каквото там се сетиш. Това може да важи за всички- от RED HOT CHILI PEPPERS до Христо Русанов. Този тип коментари са по-безполезни от патката на Папата, но не можеш да отречеш, че са напълно безвредни. Все едно да напсуваш тоя дето е пръднал в асансьора преди да го ползваш ти. Нито ще те чуе, нито нещо ще се промени. Освен това съществуват хора без собствен живот и те отчаяно искат да напсуват някой по-важен от тях- ей така за спорта. "Шетиебамайката! Хоп! Готово! Сега се чувствам по-добре!"

Вторият вид коментатори са "специалистите" и "юрисконсултите". Те знаят и могат всичко. При това по-добре от другите. Притежават вътрешна информация и винаги държат да подчертаят, че казаното е тяхно лично мнение, все едно някой ще им го свие под носа и ще направи кинти от него. Ето ти един такъв пример, взет изпод новина, в която се казва, че SLAYER ще бъдат без Ханеман на новото турне:

Без Джеф изобщо не трябва да започват турнето,лично мое мнение.Няма как да се намери заместник за толкова малко време и да се сработи с групата и Кери най-вече.А и от уважение към Джеф и феновете. Има човек който ще се сработи с Кери и то без проблем но е много малко вероятно Дейв Мъстейн да го замести ...

Страхотно нали? Винаги съм казвал, че полуинтелигентите са по-опасни от кухите лейки. И като заговорихме за тях, ето нещо, заради което можеш да си разлееш сутрешното кафе по боксерите:

Предполагам че когато наближава 50-те години от своя живот човек започва да мисли по малко по различен начин за всичко, освен това и хормоните не ги тресат много като добавим че и деца гледат всичко си е наред. Джеймс е прав като казва че хората публиката неиска побоища насилие псувни пиански изцепки а иска да ги гледа живи и здрави на сцената да ни праскат със здрав метъл звук

Освен интересната пунктуация или по-скоро липсата на такава, забележително в случая е желанието (умело скрито в края) на автора да го "праскат със здрав метъл звук". Ето и още един от фаворитите ми, който не се поддава на анализ:

Здравеите на всички тук вали много сняг. Плакати и други такива каде в русе мога да си купя, освен в София.

Започналата преди няколко години неорганизирана кампания за премахването на шльокавицата от форумите, донесе също толкова неразбираема кирилица. Очевидно 90% от българите са ходили на училище да спят, а с тях са спали и учителите им по български. Днес може да е смешно, но утре ще е много трагично, уверявам те. Особено, когато лекарят ти се окаже с образование на санитар, а учителят на децата ти- с незавършен 8-ми клас. Но да се върнем на темата. Като казах шльокавица, ето един типичен олдскул:

Mnogo huli i napatki prochetoh i sas sarkazam shte se izsmeq na tova zoslovie! Dosta ot dolo napisanoto pokazva che Vi lipsva elementarna CLUBNA KULTURA!Mnogo hora v stranata si mechtaqt za takav klub v svoq grad,a otnosno kade se namira verno nqma znachenie - TOVA E CHASTEN CLUB!!!Vzemane i davanae na finansii,kakto pledira nqkoi si moje da se obarne kam MVR i sada,no zashto ne go pravqt si e tehen problem ;) I NEKA SE LEE ROOOOOOOCK

Въпреки че думата "нападки" е написана като "napatki" (можеше да е и "на патки"), обърни внимание на уважителната форма "Ви" , изписана като "Vi".

Най-много ми харесва обаче, когато видя България като "Българиа". Между другото това го дължим на други полуинтелигенти, които преди време негласно узакониха противоречащото на законите в българския език съчетание на "и" и "а" в измислената дума "медиа" (вместо правилното "медия").

Третият тип коментари са онези, чиито автори заслужават да получат мотика в черепа. Напълно сериозен съм. Те изглеждат горе-долу така: Някакъв тип казва, че супер много се радва, че на следващия концерт на JUDAS PRIEST ще успее да заведе сина си, за да го направи фен на любимата си банда, а отдолу отговорът е "Да го лапате и ти, и синът ти!"

С това смятам да приключа. Интернет е море от информация, така е, но аз съм противник на идеята, че интернет може да замести образованието. За да намериш това, което ти трябва, ти е нужна някаква базисна интелигентност. Училище. Граматика. Умения за разсъждение. Логика. Елементарно възпитание. Мога да продължавам още, но няма смисъл. И аз мисля като Леми- ако единственото, за което човек използва технологията е да зарива света с глупости, да мами и да разпространява детско порно, то може би това благо трябва да му бъде отнето. Добре де, нека му отнемат само коментарите под новините... На първо време и това ще свърши работа.

N.W.O.B.H.M. ПАРТИ В THE BLACK LODGE НА 24.02.2011

Хората, които ме познават малко повече, знаят, че съм способен да надуя главата на всеки с добродетелите на британската метъл сцена от края на 70-те и началото на 80-те на миналия век. NWOBHM ми е слабост от, момент да сметна, вече 20 години. Спомням си как в първите години на демокрацията с един-двама приятели правихме екскурзии до Лазаров Рекърдс, за да си търсим винили. Аз се връщах с цял наръч плочи на банди като ROGUE MALE, ATOM KRAFT, HEAVY PETTIN', ROX и какво ли още не. Заглавията будеха любопитство и недоумение даже сред хора, които се интересуваха от метъл. Един от приятелите ми обичаше да казва, че това са банди, които се слушат от двама човека в целия свят- единият е Стефан Йорданов, а другият- Lars Ulrich.

На 24.02. от 21.00, пада се четвъртък, в софийския метъл бар The Black Lodge, ще отпразнуваме старата школа на британския метъл. Подобаващо. Сигурен съм, защото съм подбрал музиката лично. Днес, 32 години след избухването на NWOBHM все още има хора, които смятат, че съкращението NWOBHM е някакъв банков фиксинг или има нещо общо с музикалния жанр ню уейв. 

Какво е NWOBHM?

Най-непроизносимият в музикалната история акроним означава  New Wave Of British Heavy Metal  (Нова Вълна на Британския Хеви Метъл) и е измислен от музикалния журналист Geoff Barton от списание Sounds през 1979 след съвместен концерт на IRON MAIDEN, SAMSON и ANGEL WITCH в Bandwagon Heavy Metal Soundhouse в Източен Лондон, за да обедини наплива от стотици млади британски банди, които се появяват през въпросната година. Другата епохална фигура е диджеят и промоутър на пъба, Neal Key, който публикува своя класация в Sounds въз основа на най-желаните и пускани парчета в бара. 

В края на 70-те Великобритания има много политически и социални проблеми. Безработицата е огромна. Голяма част от хард рок групите са станали скучни и пънкът владее положението. Хеви метъл групите обединяват музикантските умения на ветераните и агресията на пънка. Феновете им взимат назаем байкърските якета, значките, шиповете и пирамидките от пънка. Те нямат нищо общо с хипитата, дори ги презират. Британските метъли от началото на 80-те започват масово да си правят макети на китари от шперплат и да си ги носят- по концерти и в Heavy Metal Soundhouse, където се организират състезания по хедбенгинг с картонена китара. Историята още помни многократния победител Rob Loonhouse. Истерията стига дотам, че една от NWOBHM бандите пуска дебютната си плоча с безплатна картонена китара.

Още тук трябва да подчертатем, че NWOBHM не е музикален стил, а движение, но то дава началото на повечето от бъдещите суб-жанрове на метъла- траш метъл (RAVEN, ANGEL WITCH, SATAN),  блек метъл (VENOM), спийд метъл (JAGUAR, SPEED, AVENGER), дуум метъл (WITCHFINDER GENERAL, WITCHFYNDE, PAGAN ALTAR), пауър метъл (BLITZKRIEG, TOKYO BLADE), прогресив метъл (LIMELIGHT, SHIVA) и глем метъл (RANKELSON, GIRL, ROX). Естествено движението си има своите първенци.

Феновете в Bandwagon Soundhouse

Rob Loonhouse

И кои са те?

DIAMOND HEAD, SAMSON, SAXON, IRON MAIDEN, DEF LEPPARD, TYGERS OF PAN TANG, VENOM. Това са някои от най-успелите ученици на по-старото поколение като UFO, THIN LIZZY, DEEP PURPLE и BLACK SABBATH.  Парадоксът е, че с изригването на вълната по-старите банди издават едни от най-металните си албуми, а JUDAS PRIEST и MOTORHEAD, които принадлежат към предишната генерация, са не само в основата на случващото се, но го прегръщат  ентусиазирано и стават негови флагмани. Само че да подчертаем- те НЕ спадат към движението.

Статия от Classic Rock

Коя е първата хеви метъл група тогава?
Сложен въпрос. В последните десетилетия има тенденция корените да се търсят все по-назад във времето.  Самото название Нова Вълна На Британския Хеви Метъл предполага съществуването на по-ранна такава и внася противоречие, защото подобно нещо не съществува. Просто в края на 70-те и началото на 80-те на миналия век съществуваше известно объркване каква е разликата между хеви метъл и хард рок. Днес съществуват две позиции- едната е старата школа, която смята, че първата истинска хеви метъл група е Judas Priest. Доводите се базират на липсата на блус елементи и наличието на двойна китарна атака. През 90-те се появи доста по-силната днес школа, която твърди, че Black Sabbath са записали първия хеви метъл албум. Доводите се базират на рифовете- те се смятат за най-важни, тъй двойната китарна атака се оказа незадължително условие (TANK, VENOM, CELTIC FROST). Тъй като съм израснал през 70-те и 80-те, когато смятахме, че BLACK SABBATH са хард рок група, аз се придържам към вижданията на старата школа. Според  нея хеви метълът се появява някъде между "Sad Wings Of Destiny" (1976)  и "Killing Machine" (1978) на JUDAS PRIEST.

Вътрешната страна на компилацията NWOBHM 1979 Re-Visited

Какво трябва задължително да чуя, ако искам да съм наясно с NWOBHM?
Ами тези неща варират според вкуса и времето. Точно така, времето. Според пуританите течението приключва в края на 1981, а нещата, които се случват след него са просто вторични трусове. Други приемат, че явлението продължава докъм 1985. За да усетиш духа на времето, те съветвам да се продържаш към първите. Повечето от хеви метъл групите са действали по добре установената DIY практика- сами си продуцират, издават, рекламират и всичко останало. Сцената се подкрепя едва от няколко лейбъла и те са независими, така че не се учудвай, че най-задължителните неща, които трябва да чуеш в повечето случаи са сингли, мини албуми или даже демо записи. Ето няколко, които са основополагащи, поне според мен:


IRON MAIDEN-THE SOUNDHOUSE TAPES (1979)
ANGEL WITCH-ANGEL WITCH 7" (1980)
GASKIN-I'M NO FOOL  7" (1980)
TYGERS OF PAN TANG-DON'T TOUCH ME THERE 7" (1979)
DEF LEPPARD-THE DEF LEPPARD EP (1978)
SAXON-SAXON (1979)
RAVEN-DON'T NEED YOUR MONEY 7" (1980)
VENOM-IN LEAGUE WITH SATAN 7" (1981)
DIAMOND HEAD-LIGHTNING TO THE NATIONS (1980)
JAGUAR-BACK STREET WOMAN 7" (1981)
WITCHFINDER GENERAL-BURNING A SINNER 7" (1981)
DARK STAR-LADY OF MARS 7" (1980)
MYTHRA-DEATH AND DESTINY 7" (1979)
HOLOCAUST-HEAVY METAL MANIA 7" (1980)
TANK-DON'T WALK AWAY 7" (1981)
TRESPASS-ONE OF THESE DAYS 7" (1979)
SAMSON-HEAD ON (1980)
CRUCIFIXION-THE FOX 7" (1980)
WHITE SPIRIT- MIDNIGHT CHASER 7" (1980)
SLEDGEHAMMER-LIVING IN DREAMS 7" (1980)

Част от колекцията ми от NWOBHM дискове

Къде са те сега?
След края на пънк революцията се оказва, че музикалната индустрия е изгубила стотици хиляди в промотирането и издаването на групи, които не успяват да върнат вложените инвестиции, затова повечето NWOBHM оцеляват едва няколко години. Без подкрепа от лейбъли, без финанси и възможности за турнета, повечето герои на британския метъл загиват още в началото на войната. Днес никой не си спомня за великолепни групи като CRYER, HARRIER, JOKER, MENDES PREY, BADGE, BLEAK HOUSE, JAMESON RAID, TWISTED ACE или GOLGOTHA. Те са погребани в архивите и съществуват единствено в безкрайните списъци на колекционерите. Участниците в тези групи живеят някъде тихо и спокойно. Някои дори са забравили за групите си.  В повечето случаи с умиление ще ти разкажат някоя история, но не се виждат отново на сцената. Има такива, които след края на вълната, са продължили да свирят в други групи и с други артисти.  Nick Lashley, китаристът на  Soldier, по-късно свири в групата на ALANIS MORISETTE, а двама от бившите TERRAPLANE сформираха THUNDER. Примерите са много и могат са точат до утре, но онези, които познаха истинския успех са малцина- IRON MAIDEN, DEF LEPPARD и SAXON. Историята помни победителите и забравя победените.

NWOBHM  енциклопедия

Наследството
...е практически навсякъде. Като започнем от METALLICA и техните кавъри на DIAMOND HEAD, шефа на MEGADETH, Mustaine и неговата любов към английските групи от началото на 80-те, минем през SODOM, които записаха версия на  Don't Walk Away на TANK и KREATOR, които се отчетоха с Lambs To The Slaughter на RAVEN. Любов към течението демонстрираше многократно и Chuck Schuldiner като в ранните години на DEATH почти не смъкваше бялата тениска на HOLOCAUST от гърба си. Влиянието на NWOBHM е осезаемо при TESTAMENT, EXODUS, DEATH ANGEL, DEICIDE, SIX FEET UNDER, IN FLAMES и още много други. Много хора ще останат учудени, но Kurt Cobain също признаваше, че TANK са сред най-важните причини да хване китарата и да създаде NIRVANA. Съществуват напълно основателни подозрения, че определени NWOBHM групи и албуми са повлияли създаването и развитието на алтернативната сцена в средата на 80-те.

    Част от моите NWOBHM винили. 

И какво ще се случи на 24.02.2011 в THE BLACK LODGE?
Забава. Четири часа с песни на познати и непознати, запомнени и забравени песни на повече от 50 NWOBHM  банди. Конвенция по хедбенгинг с въздушна китара с награди. Прожекция на култовия документален филм 20th Century Box, посветен на явлението (част от него можеш да видиш по-долу) . Среща на ценители, познавачи, колекционери или просто фенове на една от най-вълнуващите музикални епохи. Ако единственото, което имаш да правиш в четвъртък вечерта е да си чоплиш носа, зарежи това. Ела да пийнем по едно!

MUSIC SELLS... BUT WHO'S BUYING?

Честито! Дочакахме. България остана без музикални магазини. Физически съществуващи, имам предвид. Има едно-две изключения в столицата и още няколко в цялата страна. Останалото е някакви книжарници с остатъци по рафтовете, които постепенно изчезват в небитието.

Това е ужасно тъжно, глупаво и невежо, но се случва в държава, която никога не е имала достатъчно традиции в купуването, колекционирането или просто цененето на музиката. Така че е естествено. Виждам неразбирането в очите на малки, а вече и големи, когато си купя нова плоча или диск. Те се пънат да проумеят болестта, която кара някой да дава пари за нещо безплатно. Точно така, това е ключовата дума- безплатно. Като със всяко хубаво нещо под слънцето, българинът не само употребява торенти, ами и злоупотребява с тях. Преди да започнете да крещите по мен, веднага ще ви кажа, че имам около 500GB музика, свалена от торенти, така че не обвинявам никого за нищо. Но. Освен тях притежавам около 400 плочи и още толкова дискове. Мисля, че това ме реабилитира донякъде. Не че съм тръгнал да се оправдавам. Казвам всичко това, защото позволихме цяло едно поколение да израсне с убеждението, че си "балък, ако купуваш музика".

Сега ще кажете, че навсякъде по света е така. Ами не е. В цивилизования свят 15-18 годишните си купуват винили, точно както са го правили бащите им и техните бащи. Купуват си дискове, бокс сетове. Купуват дигитални албуми от i-Tunes. Най-вече. Наистина продажбите по света са спаднали драстично, но хората притежават култура на уважение към музиката и онези, които я създават. Не прекаляват с торентите, защото в Германия като нищо могат да почукат на вратата ти, заради големия интернет трафик, да видят какво има на компа ти и да платиш едни солени кинти.

У нас не е така. У нас малките се учат от големите. Мнозинството няма да даде пари даже за албум, който харесва и слуша много. Въпрос на принципи. Те са няколко:

• "Абе ебал съм им майките, на Metallica, не са опряли до моите 15 лева!" От друга страна никой не вярва, че даже и да ги даде, тези пари ще отидат при изпълнителите. Като знам кой ръководи тази схема, няма да се учудя, ако наистина е така. 

• "Как ще си купя нещо, дето не съм го чул?" Ми чуй го! Отчасти поне.  Има MySpace, има всякакви предварителни интернет глупости с парчета от песните. Има 1001 начина, ако това ти е оправданието да бъдеш тотална торент путка.

• "Абе хората тука нямат пари за такива неща. Те са скъпи дисковете." Преди 25 години на заплата 150 лв. касетка от 10-12 лв. не беше скъпа и народът се избиваше да пълни гушите на виетнамците в общежитията. Стара плоча по 40 лв. на черно не беше скъпа някак си... После в най-голямата политическа криза през 1996-97 пиратките в музикалните магазини не бяха скъпи по 5 кинта парчето. Как така стана, че дисковете сега са скъпи? Или това е просто оправдание да цъкнеш два пъти с мишката и да слушаш любимия албум на любимата си група?

В България никога не е имало независими музикални магазини, като тези по снимките тук. Навсякъде по света много от тях затварят врати. Факт. Създадоха дори международен ден за тяхното спасяване. И да изясним нещо важно- не защото хората в цивилизования свят са спрели да купуват дискове и плочи, а защото си ги купуват онлайн. При нас малкото музикални магазини затварят, защото хората са спрели да си купуват музика изобщо. Не само в магазина. Въобще са спрели. Не им пука. И смятат, че така е правилно. Аз не съм от тях. А ти?

БЪЛГАРСКАТА МЕТЪЛ СЦЕНА

Българската сцена... Не знам откъде да започна, без да заплача. Няма как да помня какво е било през 60-те и 70-те, понеже не съм чак толкова стар модел, но знам какво ставаше през 80-те, когато Импулс откраднаха едни песни на Racer X и ги записаха като свои и да, имам някаква яснота каква беше българската сцена през 90-те на миналия век, когато беше най-големият й подем, най-уникалните банди, най-интересните хора. Освен това имаше публика. Много публика. Концерти на ъндърграунд групи минаваха пред няколкостотин души. Процесът беше двупосочен. Нямаше интернет, но хората някак разбираха за тази или онази група. Разменяха се касетки. Заразата се разрастваше непрекъснато. Така стигаме до 2001, когато въпреки различията ми с много хора от сцената, бях готов да се закълна, че България  може би скоро ще има своята интернационално пробила банда. Нали се сещаш, както поляците имат Vader и Behemoth и както унгарците имат  Ektomorf примерно.

Истината боли, драги зрители и радиослушатели, обаче в общия случай днес българската сцена не си струва даже да се разсополивиш за нея. Толкова е трагична. Първо, с изключение на няколко имена, тя абсолютно не отговоря на това, което става по света. Някакви младежи на по 20 ридаят на фона на китарни депресарщини, все едно пафкаме джойнт в разцвета на грънджа. Масово. Други продължават да свирят  Maiden  и Metallica. Трети продължават да рапират или още по-лошо, пробват да замаскират ню-метъла и метълкор.

Изобщо не говоря за традиционно силната хардкор сцена в България, въпреки че и там има доста клоуни. Говоря за метъл сцената. Сещам се точно за една банда, която е способна да събере няколкостотин души за две поредни вечери, и то само в София. Всички останали свирят пред 50 човека- обикновено постоянно присъствие от приятели, съседи, гаджета и случайни луди фенове. Факт. 50 души са много даже. От време на време чуваме за разни "национални" турнета на тези и онези. Тези т. нар. "национални" турнета минават през пет градски дупки с по 20-30 души публика. Няма лошо. Само че всичките ни банди с малки изключения са все на това дередже.

За вас не знам, но аз обичам да си задавам въпроси. Защо? Как? Ей такива разни. Не съм толкова арогантен да си мисля, че съм участвал с банди, които са били по-добри, кадърни, интересни и т.н. и затова сме продавали хиляди касетки и сме пълнили зали с 500 души. Не. Пределно ми е ясно, че ако бях започнал да се занимавам с това днес и тук, щях да съм изправен пред много сериозни предизвикателства. Много. Сериозни. Не се ебавам. През 90-те, че даже и няколко години след 2000, концертите на западни банди все още бяха рядкост. Не ми харесва, но трябва да призная, че част от чара и успеха на българските групи от онова поколение се дължи на това, че сме били прекрасни заместители. Днес публиката няма нужда от такива. Тя предпочита да спести финансите си за голямо или средно събитие на чужда банда или банди.

Не искам да принизявам онова, което сме постигнали или онова, което са направили онези преди нас. Сигурен съм, че нещо сме направили. Както съм сигурен, че като оставим настрана многото концерти на западни групи, вината за създалата се ситуация носят донякъде и самите наши артисти.

Голяма част от тях не могат да се промотират. Трябва да ги гониш за интервю, представи си. Някои не харесват ревютата си и те заплашват с побой. Държат следващия път да прочетат ревюто и да го одобрят преди да излезе. Сякаш на някой му пука за насраното ти групе, пич! Те зариват имейла ти с купища емпетройки без каквото и да е обяснение или даже заглавие. Държат да ги подкрепяш, но не правят нищо за подкрепата ти. Ако има снимка, тя  често е в стаята. От нея те гледат няколко образа с "метълски тениски" и анцузи. Отзад се вижда контакт. В очите има червен "ефект". В идеалния случай има един с прическа тип "футболерка", който прилича на келнер от селски ресторант. Късмет е, ако някой не е с панталон с ръбче. Картинка. Мога да позная повечето български групи само по снимките. Това добре ли е? Не мисля. Не. Не мисля.

Няма да забравя един убийствен случай от миналата година. Сравнително известна и солидна като възраст българска група пише в редакцията с молба да ревюираме албума. Добре, пишем веднага, дайте ни диск, био и каквото там имате за пресата. "Диска можете да си го купите във всеки музикален магазин в страната", гласеше потресаващият отговор. Посмяхме се. Имаме ли нужда от такава сцена? Не, разбира се. Как искаш някой да те уважава, ако самият ти не се уважаваш?

Когато казвам всичко това, искам дебело да подчертая, че в България има банди, които работят професионално. Те знаят кои са. Ние ги знаем. Те може би имат бъдеще, но сцената в този вид- не. Не бих заложил на това.