ПОСЛЕДНА СЕКУНДА...

... за тази година. Догодина ще продължа на 6 януари. Със собствена и с твоя помощ. Няма да изпадам в лигави подробности и да ти благодаря за отделеното време. Твоето време си е твое и щом преценяваш, че си струва да отделяш от него, за да бъдеш всяка неделя тук, значи аз си върша работата както трябва.

Обаче може и по-добре. Много по-добре. Затова имам някои идеи за 2013, които би трябвало да влязат в сила по различно време през следващата година. Надявам се. За да не говоря празни приказки, ето някои от тях:

• Отделен от секундата блог, в който всеки месец ще представям по един албум от колекцията си- издание, степен на рядкост, интересни подробности около процеса на записване, значимост, начин на придобиване на плочата или диска и т.н. Смятам това основно да се случва чрез кратки видео филмчета, защото писането итнема много повече време.

• Като заговорихме за писане, минутката в Про-рок ще се промени. Имам предвид, сериозно се ще промени. Би трябвало да стане пак толкова забавна, пиперлива, некоректна и обидна, колкото беше в самото начало, когато се превиваше от смях докато я четеше всеки месец. Ще спра дотук и няма да унищожавам напълно елемента на изненадата.

•  Повече истории тук. Ще разровя спомените си и преживяванията си, за да опиша възможно най-много идиотски и не толкова идиотски случки. Напоследък пренебрегнах този важен компонент на блога, така че смятам да наваксам.

• И накрая, но не по значение, след много години отлагане, ще се опитам да реализирам най-амбициозния си проект, вероятно в още един сателитен на секундата блог- да пусна някой от старите си разкази, както и няколко нови. Никога не съм се имал за нещо кой знае какво в литературното писане, но имам няколко опита, които с удоволствие ще споделя с теб. Евентуално. Не обещавам. Всичко зависи от времето. Естествено, ненужно е да обяснявам, че ако подобен блог се появи, тойще бъде обновяван много по-ряздко от останалите.

Еми това е накратко, ако дори половината от идеите ми се случат наистина, ще бъде чудесно. Не искам да правя нищо наполовина, така че ако имам дори най-малкото съмнение, че не се получава както трябва, просто спирам да го правя. Само казвам, за да не ми напомняш после какво съм обещавал. Не съм Дядо Коледа, нищо не обещавам.

Ще се видим на 6-ти януари.

ТРИБЮТ БАНДИТЕ

През 90-те имаше нещо като бум на клубовете в България. Също така и бум на кавър бандите. За да свириш в някой от по-лъскавите клюбове трябваше да имаш стабилна програма от кавър версии (понякога по списък). На практика това беше единственият начин да изкараш пари като музикант, понеже свиренето на авторска музика по клубовете беше напълно недопустимо. Затова турнетата на групи като INSMOUTH бяха трудни за организиране и винаги на загуба. Загубите идваха от логистиката и ниските хонорари.

Именно заради това в началото на миналото десетилетие клубът О! Шипка беше прокламиран и рекламиран като сцена за авторска музика. Едва по това време групите, свирещи собствена музика започнаха бавно, но сигурно да пробиват дебелата стена на криворазбраната клубна атмосфера в България. 

Кавър бандите, чието съществуване се определяше единствено от заплатата, ако мога така да се изразя, започнаха да загиват една по една. Никой не ги наричаше трибюти, защото не бяха такива, но реално те бяха нещо като дядовците на днешните трибют банди. Разликите? Навремето кадърни музиканти се събираха да изкарват пари от кавъри на различни известни парчета. Днес музиканти от групи, къде повече, къде по-малко известни със собствената си музика, организират трибюти към една определена банда (винаги голямо име)- METALLICA, или MAIDEN, или RAMMSTEIN примерно. Този хитър ход гарантира публика. Фенове на имената, които посочих по-горе не липсват както знаем.

Защо се появиха трибют банди в България? Още един реторичен въпрос. Лесно е. Защото българската авторска музика няма достатъчно публика. Ако в средата и края на 90-те, както и до средата на миналото десетилетие концертите на по-големите имена на българската сцена привличаха между 200 и 500 души на концерт, сега  положението е трагично. Стандартната посещаемост е 20-50 души. Има изключения, но те са точно това... изключения. Свиренето на MAIDEN и  METALLICA винаги ще ти докара тълпа ултраси, готови да се забавляват. Също така, това те изкарва на плюс финансово. 

Всеки знае какво представляват трибют бандите? DREAD ZEPPELIN, IRON MAIDNEM, AC/Dshe и т.н. За първи път се сблъсках челно с това явление в Будапеща преди десетина години, когато записвахме едноименния албум на REDRUM и същевременно имахме няколко планирани клубни концерта. На един свирихме с  някакви типове умело забавляваха стотина души с кавъри на RAMMSTEIN. Вокалът беше с дълга бяла роба и пухен ореол над главата. Клубната програма на Будапеща изобилстваше от трибют концерти.

При нас това нещо се появи през последните две-три години. Както казах, за мен това е начин да напълниш касичката. Естествено, винаги има някакъв елемент фенщина, не го отричам, обаче фенщината може да блесне във вид на един-два кавъра по време на концерт с авторска музика, така би било много по-стилно. Никакъв стил няма в това да излизаш с лого, подобно на бандата, която цитираш. Малко ми напомня за ментетата, като ADIBAS и PANASOANIC. Няма класа в тази работа. Както казах, това е моята гледна точка. Не съм против трибютите като цяло, но имам своите съмнения в тяхната честност и искреност.

ПИРАТСКИ ДИСКОВЕ- НЕ! ПИРАТСКИ ТЕНИСКИ- О, ДА!

България се пребори с пиратските дискове още преди десетина години. Сега, дали това е заслуга на властите или на торентите, няма да навлизаме в подробности, въпреки че всички знаем каква е истината. Беше голям зор, голямо дуднене, свърши се. Сега даже няма нужда от тях, защото всичко се сваля за секунди от интернет, така че да им сера на заслугата, ако ме разбираш правилно.

Така или иначе, на някои хора сергиите и амбулатните търговци на дискове много им пречиха. Същите тези хора (Мюзикаутор, тинтириминтири и прочие) получават пари от абсолютно всички излъчвания на музика- ресторанти, радиа, телевизии, бараки, мазета, барчета, кръчми и долни вертепи. Само от това дето пускаш дисковете от твоята собствена фонотека в апартамента си не получават кинти, но, сигурен съм, обмислят тази възможност. Тези типове душат и преследват стотинките си като вълци, но къде точно отиват тези стотинки не е ясно. Не е ясно също правен ли е някога одит на дейността на тези хора и защо той не е публично достояние. Но настоящата секунда не е за това, а за нещо друго. Тя е за авторските права на тениските с надписи и лога на артисти. Както всички знаем, приходите от официален мърчандайз на артистите напоследък са по-големи от тези от албумите им.

Ако е така, защо има проблем да се печатат пиратски дискове, но няма проблем да се печатат пиратски тениски? А те се печатат. Бога ми, как се печатат само! Бога ми как някои хора купуват евтини китайски тениски с етикети на Fruit Of The Loom heavy cotton (да, да, пиратията започва още то този начален стадий) и печатат върху тях бог знае какви щампи. За човек, който не вярва в Бог, употребих тази думичка доста пъти, нали? 

Така е, признавам. Просто ми става смешно и тъжно като гледам как центъра на София е пълен с магазинчета и магазинища, които си веят грозните пиратски парцали по улиците. Двойно по-тъжно ми става, когато видя как децата носят въпросните парцали. Отвратителни, нискокачествени, неотговорящи на цветовата гама на оригинала щампи навсякъде. По 5 лв. парчето. За еднократна употреба. Никой няма проблем с тях. Рекламират производителите им в печатни издания, които би трябвало да минават за сериозни и спазващи закона за авторското право. Рекламират ги по радиа, които плащат отчисления за авторски права на Мюзикаутор. Въобще, красота.

Пиратски парцали в центъра на столицата

От поне 15 години не съм си купувал тениска на група от България с изключение на официалните неща, които се продават по щандовете на концертите на групите или от Wizard и SMF, където дрехите са гарантиран импорт. Много добре знам, че е по-добре да дадеш повече пари и да си носиш тениската цял живот, отколкото да плащаш за еднократни тениски, които после използваш за пижами. Спомням си как още когато бях ученик дадох огромна сума пари по тогавашните стандарти за тениска на Master Of Puppets. Майка ми я накисна в легена да я изпере и след два часа като влязох в банята, щампата плуваше на повърхността на водата. Сега пиратите са ъпгрейтнали, но това не означава, че след 5 носения страничните шевове няма да се озоват по гърба и корема ти. Да не говорим за тоталните несъответствия между албуми, години и снимки на групите отзад, примерно.

Просто не разбирам (или отказвам да разбера) каква е причината в тази страна да има двойни стандарти за всичко. Буквално за всичко.

Лека нощ.