НАЧИН НА ЖИВОТ

Снощи беше. Хрумна ми и даже ми стана смешно, защото на пръв поглед е малко прекалено, но всъщност няколко минути по-късно осъзнах, че е истина. Музиката е моят начин на живот. Аз съм това, което съм благодарение на любовта си към музиката. Целия си живот дължа на нея и това съвсем не е прекалено. 

Да го карам ли по хронология? Добре. Саундтракът на детството ми е Tokyo Tapes на SCORPIONS, оцелях в гимназията благодарение на фанатичната си зависимост от метъла. по тетрадките ми имаше повече лога на банди отколкото записки от часовете. През следващите 15-16 години музиката се настани в репетиционната, по клубовете, в звукозаписните студиа, където записвахме албумите си. През това време не спирах да колекционирам музика, да обичам все повече музика, да разширявам музикалните си интереси. Благодарение на музиката заобичах английския език и литература дотолкова, че поисках да уча точно това. 

Музиката е причината днес да имам семейство, защото ако не беше тя, никога нямаше да срещна съпругата си. Заради музиката имам приятели. Ако не беше тя, днес нямаше да ги има около мен- от най-старите- от детството чак до тези, с които станахме близки през последните години. Без музиката едва ли щях да водя радио предавания или да пиша в списание. 

Най-странното е, че независимо колко са се променили вкусовете ми, в определен момент, когато си мисля, че никога повече няма да се върна към тази или онази група от миналото, изведнъж нещо щраква в сърцето ми и се отваря цяла стая, стояла непокътната цели 5 или 10 години докато дойде моментът отново да разбера, че FATES WARNING или SODOM не са ми безразлични. После се втурвам към нещо друго, за да се върна към трето. Музиката е безкрайно и вълнуващо пътешествие, което, вярвам, спира чак когато гушнем босилека.

Естествено, за много хора това не е така. Те просто преминават през период, в който музиката има някакво значение за тях и после забравят за този период, той остава просто период. 

При мен не е така. Не вярвам някога да стане. Ако все пак се случи, значи онова малко момче в мен си е отишло безвъзвратно. Няма шанс!

ДИСКОВЕ ИЛИ ВИНИЛИ

Сред колекционерите има такива, които не признават дисковете и колекционират всичко на винили, както и такива, които събират само дискове. Аз съм от третия вид- имам и винили, и дискове. Това е малко гадно, признавам, не само заради финансовата страна на въпроса, а защото  дискографиите на някои от групите са пръснати между двата формата. По-важните неща обаче ги имам и на винил, и на CD. Един от най-честите въпроси, които ми задават, когато стане въпрос за колекциониране е кое е по-ценно- винилът или дискът? Днес реших да отделя малко време на този казус, затова още отначало ще кажа, че еднозначен отговор няма. Съществуват минимум три параметъра, които определят степента на ценност и цена на албума, който имаш.

ИЗВЕСТНОСТ НА ГРУПАТА / ИЗПЪЛНИТЕЛЯ

Много хора смятат, че щом групата е известна, това автоматично означава, че нейните продукти след време ще струват много повече. Това е вярно само отчасти. За банди като THE BEATLES, LED ZEPPELIN, BLACK SABBATH или IRON MAIDEN това важи само когато става въпрос за по-редки издания- независимо дали става въпрос за дискове или винили. Известността не винаги е гаранция, че дискът или винилът са ценни. Същуствуват много примери в тази посока. Ето например, ако сега си размърдаш задника и отидеш до близкия мол, примерно този на бул. Стамболийски, София, и си купиш CD на METALLICA, Master Of Puppets, има огромна вероятност да попаднеш на изданието от 1989 г. Точно така, неразпечатан диск от 1989 за 16-18 кинта. Ще го отвориш, ще видиш годината и ще си кажеш: Това е ебаси якото, сигурно е ужасно ценен! Нищо подобно. В същото време диск, напечатан през 1989 от компанията Atom-H на албума Urm The Mad на не особено известната в наши дни немска траш метъл група PROTECTOR ще ти струва в e-bay между 80 и 100 $. Дотук с известността. Явно има и още нещо...

ТИРАЖ

Ключов момент при определянето на ценността на винила и диска. Днес малко хора знаят или си спомнят полемиките в средата на 80-те между защитниците на CD-тата и техните прлотивнци в метъл средите. Специализираната преса беше пълна с тях. Съществуваше широко разпространено мнение, че феновете на рок музиката няма да приемат CD формата. Това накара много от звукозаписните компании (даже и по-големите) да печатат значително по-малко дискове и повече винили. Затова когато търсиш оригинален носител със заглавие от 80-те, в общия случай ще ти е по-евтино да се сдобиеш с винил отколкото с плоча. Пак казвам, това е най-общо казано. Нищо чудно една плоча на MERCYFUL FATE да ти излезе със 150 долара по-евтино от японското slimline CD издание на  Roadrunner, което струва около 230$. Възможно е да попаднеш и на евтина първа преса на Mellissa  (1983), около 30 $. Тук вече много зависи от...

ГОДИНАТА НА ИЗДАВАНЕ

Ремастерираните CD преиздания с бонуси, издавани през последните години струват стотинки в сравнение в първите / ранните преси или оригиналните винили. Звукът на преизданията от последното десетилетие често е премодулиран, жертва на т.нар. loudness war. 180 грамовите винилови преиздания и издания общо-взето страдат от същите дефекти. Прокламираният мек звук на винила отсъства напълно. Няма как дигитален запис, прехвърлен на аналогов носител да стане аналогов. Кратко и ясно. От аудиофилска и колекционерска гледна точка новите преиздания и лимитирани издания, диджипак CD сетове и други боксове са кръгла нула. Нито са лимитирани (в много случаи това е само реклама), нито са ценни или скъпи, нито някога ще станат. Това твърдение лесно може да се провери в e-bay, където подобни неща, издадени преди 5-6 години не само че не са си вдигнали цената, но всъщност струват по-малко от началната си цена. Пак казвам, това е най-общо казано, то зависи и от горните два фактора.

Има и други параметри- степен на механично надраскване / изхабяване, оби или липса на оби, ако дискът или плочата са японски, общо състояние на книжката или корицата- всички тези неща влияят.

Да кажеш дали винилите и дисковете са по-ценни са оказва невъзможно. Този въпрос е абсолютно неадекватен, но поне се опитах в рамките на тази секунда да обясня защо е така.

МУЗИКА И ПАРИ

Новата 2013 за мен дойде с преоткритото усещане, че правенето на музика и печеленето на пари са две неща, които отдавна не вървят ръка за ръка, особено ако не си AC/DC или... нали се сещаш.  Естествено, това не е тайна за никого, но понеже тия дни BLEEDING THRUTH обявиха, че прекратяват съществуването си след предстоящите две (в Европа и в САЩ) турнета, при това с мъгляви доводи от типа, че личния живот, семействата и т.н. превръщат бандата в хоби, което не било допустимо, усещането за дълбока, катарзисна промяна в музикалния бизнес отново ме накара да се замисля в тази посока. Затова прерових интервютата си от последните години, припомних си личните ми разговори с много музиканти (останали извън страниците на списанието, разбира се), препрочетох много стари новини и т.н.

Истината е, че ако преди 20 и 30 години е било сложно да пробиеш, днес нещата са няколко пъти по-трудни. Трудно е и да издържиш. Първо, не получаваш почти никакви пари от продажби на албуми, второ, трябва да си почти непрекъснато на турне, за да имаш някакви приходи. В повечето случаи това са приходи, които покриват ежедневните ти разходи. Сигурно не знаеш, но много от групите, които смяташ за поне прилично финансово осигурени, всъщност едва свързват двата края. Много от музикантите са или са били бездомни в определен момент. Веднага се сещам за историята на PRO-PAIN. На практика тези хора няма къде да се върнат, когато турнето приключи, затова някои оттях участват в още поне две групи или работят нещо друго, а музиката остава на второ място. Остава като че ли единствено заради любовта към нея, любовта към свободата да изразиш себе си, да пътуваш, да свириш пред нови хора, да опознаш света чрез това, което правиш.

Банкрутът е неприятно нещо. Той не е нещо ново за суровия свят на чузикалния бизнес. Ако прочетеш тъжните истории на CELTIC FROST или CORONER от 80-те, ще разбереш какво имам предвид. Лъжливи промоутъри, неадекватни решения на лейбълите, некъдарни мениджъри- има цял камион неща, които могат да скапят и най-талантливата група. Наскоро DESTRUCTION заявиха, че скоро не предвиждат да пътуват отново до САЩ. Просто промоутърът там ги е излъгал и им дължи пари. Както знаеш, DESTRUCTION не са METALLICA и понякога само един такъв крив ход може да убие любимата ти група. 

За съжаление през 2013 тенденцията по-малките групи да загиват ще продължи. Ще загиват и лейбъли. Качеството на музиката на бандите, предпочели да оставят заниманията си под формата на хоби ще пада драстично. Колко време можеш да издържаш на ударите на съдбата? Колко години можеш да бъхташ по турнета и да се връщаш вкъщи с празни джобове? Колко дълго ще гори ентусиазмът ти, когато вкъщи те чакат жена с деца и една планина от неплатени сметки? Не много дълго, мисля си.

Добрите албуми се правят с добър бюджет, който ти позволява качествено студио, радио ротация, видеоклип на ниво и т.н. Ако се обърнеш назад, ще видиш, че повечето наистина добри албуми са създадени точно така. Другите добри албуми са дебютните, вторите, третите, когато ентусиазмът все още гори, а проблемите на възрастния човек с жената и децата са все още някъде в бъдещето.

Не искам тази секунда да звучи като проповед и въпреки това, през новата 2013, си пожелавам да виждам повече хора, които купуват дискове, винили, тениски и DVD-та на групите, които наистина подкрепят. Би било добро начало на бъдеща приемственост- от това поколение към следващото и към по-следващото... Може пък някога да заприличаме на хората в нормалните държави.