FAQ OFF STIFF !

Миналото лято си говорихме с Антон Калмуков докато пътувахме към Каварна колко интересен парадокс се получава, когато водиш блог- всеки път, когато напишеш нещо откровено незначително или просто извентилираш някакви мисли от сутрешния престой в кенефа, десетки хора се чувстват обидени, ощипани и лично засегнати. Припкат да обясняват как не те четат по принцип, но ето че този път те били прочели и много се ядосали. Ти олицитворяваш всичко, което те ненавиждат, затова те въобще не се интересуват от писанките ти, ама въобще. Въпреки това продължават да те четат и да коментират. Явно е по-силно от тях. Явно няма какво друго да правят. Но не в това е парадоксът. Парадоксът идва, когато напишеш нещо сериозно. Тогава не коментира никой. Или само един-двама.

Като казвам това, добре осъзнавам, че аз съм този, когото обичаш да мразиш. В повечето случаи обаче, ти не осъзнаваш (тук не става въпрос конкретно за теб, а за индивидите от първия абзац), че тази позиция е умишлено търсена от мен, така че когато те дразня, а ти реагираш като едноклетъчно под микроскоп в час по биология, аз съм от доволен по-доволен. Когато никой не се засегне, считам, че не съм си свършил работата както трябва, ако ме разбираш правилно.

И така, днес ще отговоря на най-често задаваните към мен въпроси през последните години.

ВЪПРОС: ЗАЩО МРАЗИШ БЛЕК МЕТЪЛА?

Не го мразя. Не го обичам. Нямам никакво специално отношение към него, освен че много аспекти, свързани с него ме забавляват, затова често се заяждам с естетиката му. Много ме кефи как разни хора се напрягат шумно и пръцкат звучно след всеки мой глупав коментар. Направо не е за вярване! Само за пример, някога да си видял мой коментар под глупостите, написани в някой блог за нещата, които харесвам? Няма и да видиш. А, да, въпросът си има и сериозна страна, между другото. Ако напиша в блога си, че T-REX на Марк Болан са ебати глупавата и смешна група, вероятността някой да се разпеняви е нулева, но ако изпраскам, че IMMORTAL ми изглеждат все едно са излезли от някой второразреден цирк, плюнките ще стигнат чак до харда на компютъра ми. Това е доста показателно за обхвата на музикалната култура на средностатистическия разбирач в българското интернет пространство.

ВЪПРОС: ЗАЩО МОДЕРИРАШ КОМЕНТАРИТЕ?

Защото излязоха извън контрол. Когато не ти трябва регистрация и одобрение, за да пишеш, глупостите никнат като гъби. Ако е необходимо дори минимално усилие, на ентусиастите им минава желанието. Освен това, много от глупостите, за които говоря, станаха прекалено лични. Всяко нещо си има граници. това е моят блог и тук важат моите правила. Откак направих промените, не съм спрял нито един коментар, въпреки че без да искам изтрих един-два, за което се извинявам на хората.

ВЪПРОС: ИСКАШ ЛИ ДА ДОЙДЕШ НЯКЪДЕ И ДА СЕ РАЗБЕРЕМ КАТО МЪЖЕ?

Не. Нямам време. Преди тебе чакат още 150 души. Сериозно, през годините съм получавал толкова заплахи, че вече не им обръщам внимание. Чел съм за себе си какво ли не, в повечето случаи пълни измислици- от натурално преразказани сцени от столични барове, в които са ми искали обяснение за тази или онази статия, а аз уплашено съм се отмятал от думите си, до един скорошен коментар, според който заедно с мои приятели сме се били свряли като мишки или нещо подобно. Нека ти кажа нещо, въпреки мачистките писанки на разни отворковци и късопишковци, никой никога не ми е налитал на бой, нито ми е искал обяснение за нещо. Интернетският шварценегер е много голям на думи, но когато опре до действия е малко по-прибран. А, да, имаше един тип, недоволен от оценката ми в списанието за някой от последните албуми на VENOM, който си моташе краката и ме питаше аз ли съм трашъра, , това е единственото, за което си спомням. Иначе има много, които обичат да ме гледат мръсно. Явно това ги възбужда, знам ли... Принципно, смятам за мегатъпо да се надуваш като пуяк за това, че някой бил написал нещо за любимата ти група или стил. Ако това е толкова важно, значи личният ти живот е достоен за съжаление. 

ВЪПРОС: ЗАЩО ОБИЖДАШ ХОРАТА?
Хората? Иисусе Христе! Хората. Кои са хората? Ти хората ли си? Надявам се, не.

ВЪПРОС: СТИФФ, ТИ СИ ТОТАЛЕН БЕЗДАРНИК И ПРОВАЛИ ЦЯЛО ЕДНО СПИСАНИЕ, КОЕТО ПРЕДИ ЧЕТЯХ С УДОВОЛСТВИЕ.

Върви, има и други светове, както казва Роланд в Тъмната Кула. Всъщност, къде ти беше въпроса?

ВЪПРОС: ЗАЩО ВЕЧНО СИ АНТИ? АНТИ ПРАЗНИЦИТЕ, АНТИ ЕКОЛОГИЯТА, АНТИ БЪЛГАРИТЕ, АНТИ ВСИЧКО? ЗАЩО СИ ТАКЪВ ХЕЙТЪР?

А, да, пак тази дума... хейтър... Нямаше как да минем без нея. Преди две седмици бях в Прага за няколко дни и там, в Hard Rock Cafe, под някакво сетре на Тимъти Лиъри пишеше нещо от сорта "Това сетре е принадлежало на известния контракултурен теоретик Тимъти Лиъри..." Определението контракултурен теоретик много ми хареса. Бих се поласкал, ако някой ме нарече така, но, естествено аз съм ужасно далеч от гения на Тимъти Лиъри. И така... Това отговаря ли на въпроса? Надявам се, да.

Ами това е. След още две години, ако през това време не съм решил да унищожа този блог и всичко в него, може би пак ще отговоря на някои от въпросите, които получавам от време на време, така че питай смело, пък кой знае...

Авторът пазарува дегизиран, за да не бъде разпознат и линчуван.

ИМА ЛИ ЕВРЕЙСКО ЛОБИ В МЕТЪЛА?

Противник съм на всякакви конспиративни теории. В повечето случаи това са половинчати факти, извадени от контекста и навързани в удобен за разпространителите им логически ред, подходящ за консумиране от полуинтелигенти с някаква измислена обща култура и нодоучили псевдоерудити, чиято любима книга е някоя на Дан Браун. Така че никакви шибани химически следи от самолети и юдеомасонски съзаклятия, моля! Не на моята маса.

И все пак... Знаеш ли колко много евреи има замесени в любимата ти музика? Да започнем с най-очевидните-  Скот Йън е един от тях. През последните години се чуват гласове, че в ANTHRAX наистина действа еврейско лоби, което уволнява и назначава когото си поиска. Като говорим за диктатура, майката на Дейв Мъстейн е еврейка, което технически го прави евреин, въпреки че самият той прегърна ревностно християнството и консервативните американски ценности. Слуховете твърдят, че бащата на Стийв Харис от MAIDEN също е евреин. Друг евреин, Рик Рубин, eдин от най-големите продуценти, е отговорен за звука в любимите ти албуми на SLAYER. Помниш ли Чък Шулдинър? Точно така, и той е евреин. Дани Лилкър от NUCLEAR ASSAULT и още 150 други групи, Игор и Макс Кавалера, Еван екс- BIOHAZARD, Дейвид Лий Рот, Майк Портной екс- DREAM THEATER, Джош Силвър от TYPE O NEGATIVE, 2/3 от ANVIL - всички тези пичове са евреи. Да не забравим любимите ти Джийн Симънс и Пол Стенли от KISS. 

ORPHANED LAND  и SALEM очевидно са евреи.  

Въпросът ми към теб е следният: трябва ли да се притесняваме, че любимата ни музика е в ръцете на еврейското лоби, което програмира мозъците ни докато в същото време дърпа конците на всички събития, които се случват в света на метъла? Дали този свят не е умален модел на на големия, за който разни очилатковци, недоебковци и откровени нацистчета твърдят, че е управляван от ъ-ъ-ъ, Галактическата империя на Палпатин? Интресно колко от т.нар. метъли си задават такива въпроси? Питам, защото в ежедневието си срещам все повече надъхани хора. Чувам все повече мнения, присъщи повече на крайно десни групировки, отколкото на музикални фенове. Идва ми странно някак. Едното е расова дискриминация, другото е изкуство. Какво правиш, ако не харесваш евреи, черни, азиатци и прочие? Спираш да слушаш музика, създавана от тях? Спираш да гледаш филми, в които участват? Не знам...

В миналото музиката беше свободна зона от простотиите на реалния живот. Днес ми се струва, че има твърде много хора, които се занимават с глупости, за да се правят на интересни. И така... Колко евреи има в метъла? Колко черни? Колко са азиатците? Колко изповядват различна от твоята религия? Колко имат различни от твоите политически виждания? На кого му пука наистина? 

СЛУЧАЯТ "НОВО ПОКОЛЕНИЕ, РУСЕ '96"

Правил съм всякакви неща, с които не се гордея. Кой не е? Всеки е бил малко или много задник в някакъв момент от живота си, но това не го прави абсолютен задник. Сега смятам да ти разкажа една история, в която грабнах почетната награда Задник на деня. 

Вече не си спомням през коя година се случи това, според мен беше през 1996. Снимките потвърждават това. В България пращеше от фестивали за рок групи, тип конкурси- с първа, втора, трета и поощрителна награда. Комсомолската естетика още не беше затрила даже в уж рокаджийските кръгове. Ние участвахме по повечето от тези мероприятия и на повечето печелихме наградите. Тръгвахме гладни и без една стотинка в джобовете си от няколко различни посоки- Търново, София, Пловдив, Сливен- в зависимост кой къде учеше или беше в казарма, за да пристигнем в точката на фестивала. Свирим, взимаме наградата, ядем, спим, пътуваме обратно.

Не е толкова романтично, колкото изглежда написано. През повечето време нямахме време за репетиции, не се бяхме виждали цели седмици и даже месеци, действахме с подръчни средства за всичко. На всичкото отгоре, отделяхме пари за храна и пиене, а останалото винаги отиваше в касата за нови струни, кабели, кожи за барабани и най-вече за плащане на студио за демо записи.

И така, този фестивал беше в Русе и дойдоха много хора от различни места да ни подкрепят. Същите като нас- без пари, без планове, без осигурено преспиване, без нищо. Приятели, които ни подкрепяха и се забавляваха по пътя. Сред тях бяха Радо и един луд кубинец, когото не съм виждал сума време, Ернесто. В мешката си носих тютюн и от фалшивата трева. Идеята беше да шитнем няколко фалшиви джойнта, да купим храна и пиячка за нас и приятелите ни. Ако на бандата и се полагаше хотелска стая или две, обикновено вътре вкарвахме още 3-4 души, ако не и повече. Спането по пода никога не беше проблем.

С Ернесто на гарата в Русе

Пристигаме в Русе. Имаше ебати комарите, това ми е най-ясния спомен. Изядоха ни още сутринта докато висяхме по разни кафета в градинките. Фестивалът се провеждаше в летния театър, затова по някое време дръпнахме натам. Имаше доста народ, но впъследствие се оказа, че както на повечето фестивали от такъв тип, публиката е предимно от други групи. Преобладаваха смешни блек метъли, всичките с приблизително еднакъв грим. Всички на сцената  не спираха да се кръстят наобратно, а от вярната агитка отпред им отговаряха със същото. Доста се забавлявахме.

В ранния следобед вече се поразчу, че шиткаме джойнтове и вокалчето на една сравнително стабилна банда  дойде да си вземе. Огледах се за куки и му дадох. Малко ми стана тъпо, че го лъжа, но просто трябваше да се оцелява някак. Пет минути по-късно си свивам тютюн на най-горния ред на летния театър. Зад мен спира патрулка. Щрак! Закопчават ме. Тютюнът на една страна, машинката- на друга, листчетата- на трета. Кво правиш, бе? Ти какъв си? Ми, свивам си тютюн, казвам стреснато. Ахаааа. Тютюн, а? Двете куки изглеждат леко разколебани. Взимат пакета с тютюна и започват да го душат като кучета. Ти знаеш ли как мирише, бе?- мрънка единия по посока на другия. Онова е по-зелено май...-   отговаря му онзи. След 5-10 минути ме оставят на мира. След още 5-10 минути гледам как вкарват в патрулката онзи пич, на когото бях продал преди има няма половин час. Лицето му разкървавено. Белезници. Ритници. Хванали го как пуши джойнт. Оня фалшивия.

Както вече казах в предната секунда, тия капути идея си нямаха от нещата. Тъпи селтаци. Биеха и тогава питаха. Те и да питат не знаеха. Абе пълна отврат. Стана ми едно такова тегаво за тоя пич. Не стига, че го метнах, ами го пребиха за няма нищо. Шибаните 90-те! Време на оцеляване.

Insmouth на сцената на фестивала "Ново поколение '96", Русе

Няма да задълбавам. Пуснаха го вечерта. На другия ден спечелихме трета награда и си тръгнахме кой откъде е. Беше добро парти, както винаги. Качихме се във влака и щяхме да бием едни намацани, които цяла нощ тропаха в съседното купе, имитирайки две каси. Това блек метълите са напълно неразбираеми за мен, честно. От тогава до наши дни. На сутринта се прибрах в Пловдив. Всичко беше приключило благополучно. За мен. За онзи пич не чак толкова. Както казах, не се гордея.

HITS FROM THE BONG

 Гледам, че тук-там в САЩ започнаха да легализират марихуаната за немедицински цели, ще се сетят... Още в края на 90-те имаше някаква поправка или както там му казват в Калифорния, 213 май беше, която разшири употребата на трева за медицински цели. Сега, отдавна е доказано, че джойнтът помага при глаукома и най-вече за облекчаване на страданията на хора, болни от рак или други, ей сега ще го кажа, терминални болести. Да, има и такива сред нас, не бива да забравяме, че както сме си живи и здрави, ей тъй утре качеството ни на живот може да падне драстично, да ни наврат разни пластмаси и железа в ануса и да чакаме с нетърпение да опънем петалата. 

Това е друга тема обаче. За тревата ми беше думата. В България в това отношение все още сме в тъмните векове. Ще те осъдят за един джойнт като едното нищо и после, след няколко годинки в панделата ще могат да гледат млечния път през сфинктера ти. Няма грешка. Смешното е, че им трябваха 20 години на куките най-сетне да се осведомят как изглежда това нещо, как мирише и къде расте. А! Последното е много важно. 

Всяка баба на село ще ти каже, че коноп се сади между царевицата, за да я предпазва от някакви гадини, не си спомням вече още за какво, но съм чувал също и истории за баби, които навремето са пафкали по седянките вечер и си правели смешно. Тук е мястото да отбележим, че конопът бева два вида- сатива и индика. Първият само мирише. Вторият мирише и хваща. Внимавай много, защото като им замирише, може да се озовеш в панделата и заради кьорфишек джойнт, сешсе.

И така, трябва да съм бил в втори курс. Пътувахме с автобуса към новата сграда на ПУ, която се намира на майна си гъзина. Имахме някакви упражнения там. Принципно, обичахме да седим по цял ден в барчето, нищо, че беше далече, просто там учеха ПУП и НУП ( предучилищна и начална училищна педагогика)- световно признати за най-яките мадами на света. И така, приближаваме се ние към спирката, последната по линията, между другото и аз замечтано зяпам през прозореца, когато взорът ми попада на близо декар високи и снажни растения канабис с огромни и дебели глави. Разтърках очи. Там си бяха. Еба-а-а-а-а-си!

Още на следващия ден по тъмно бях на опитното поле, ако мага така да се изразя. Първо, пушеше ми се, второ, можех доста добре да подредя жалкото студентско финансово състояние. Набрах колкото мога и се прибрах в квартирата. Сложихме огромните глави да съхнат под леглата, в следствие на което няколко седмици спахме по 15 часа на денонощие. Пафнахме го. Тц. Естествено, беше боклук. Пръчка. Сатива. Складирахме го по разни кутии от фалшиви кецове и прочие. Там си седеше. От време на време продавахме по една-две цигари на разни зайци и наивници, благодарение на което си купувахме алкохол и цигари, примерно. Бая време откара под леголото тая гнас. Даже имам една история, малко срамна е, но бяхме гладни. Ще ти я кажа другия път. Тогава куките още изобщо не се бяха светнали, че има такова нещо, поназнайваха нещо, но беше крайно недостатъчно, така че биеха яко.

Днешното време не може да се сравни с джойнт революцията на 90-те. Търново фунтеше на джойнт. Трева се продаваше навсякъде. Добра, без разни химикали и стрити хапчета за подобряване. Времето беше такова. И на никого не му трябваше да я легализират. Тя си беше легална. Ако не те хванат. А ако ме бяха хванали с толкова сатива, щях да лежа бит и ебан поне 10 години. Да не мислиш, че ченгетата правеха разлика?

Фалшивия джойнт може би все още си расте пред новата сграда на ПУ, но ние бързо го надраснахме, ако ме разбираш правилно. Само година по-късно на балкона на квартирата бяхме засяли страхотни растения, които се виждаха от булеварда чак. Слушахме Cypress Hill и весело пафкахме, наслаждавайки се на страхотната топла пловдивска есен.

Най-якото е, че даже имам снимка сред това невероятно, но напълно фалшиво поле с канабис. Ето я.