KEEF

Рокендрол начин на живот. Съществува ли изобщо такова нещо днес? На кого му пука? Днес почти нищо не съществува така както трябва да съществува, но това не означава, че никога не го е имало. Голямата част от съвременната рок журналистика,  гъмжи от девствени натегачи и дълбокомислени отличници, жълтите новинарски сайтове, милионите групета с еднакво звучене- това са символите на днешната сцена, бледите призраци на вълнуващата и опасна златна епоха на приключения. Ако някой се съмнява, ще му кажа дамо една дума- Keef.

Кийт Ричардс не е просто китаристът на THE ROLLING STONES. Той е легенда, абсолютен култ и икона, надраснала групата, времето и философията (ако изобщо някога е имало такава) на рок музиката. Това е човекът рокендрол. 

През 1964 той се сбива с група американци на Хийтроу, които са имали глупостта да поставят под въпрос сексуалността му. Единият от тях се озовава в болница за две седмици. През 1967 е осъден на една година затвор, защото в къщата му са намерени килограми забранени вещества. По време на акцията полицията му нарежда да спре музиката, но той просто я намалява и пуска плоча на Боб Дилън. Четири години по-късно Кийт вади пистолет-играчка и го насочва към някакъв тип, който в отговор изважда истински пистолет. Ситуацията е разрешена от местния кмет, който е поканен на вечеря в къщата на Кийт и заринат с плочи и автографи. Година по-късно Кийт и Мик нападат и пребиват фотограф. През 1973 полицията отново открива в дома му китайски хероин, метадон и хашиш. Малко след това Кийт решава да отпразнува присъдата си като запалва хотелската си стая в Лондон. През 1975 ченгетата го затварят заради незаконно притежание на нож. Няколко месеца по-късно Кийт катастрофира и полицаите намират в колата му огромни количества ЛСД и кокаин. В края на 70-те и началото на 80-те, под заплаха от реална присъда в истински затвор, той е принуден да се лекува от зависимостта си към наркотиците в специална клиника. През 2006 той заявява, че окончателно е спрял дрогата.

Аз мисля, че този тип е абсолютен задник- казва Тед Нюджънт още през 1977- В главата му няма останал никакъв мозък, но въпреки това той е олицетворението на рокендрол китариста. Хендрикс е великолепен, но той създава собствени вселени, които не се съобразяват  с изискванията на една песен. Пейдж е твърде отнесен, а Клептън- твърде консервативен. Кийт създава крайъгълни камъни за всички- поп хлапета, пънкове, блусари, рокери, метъли... THE SEX PISTOLS и THE CLASH тайно го обожават, нищо че не пропускат случай да плюят срещу всичко и всички. Иги Поп и Пати Смит го смятат за идол.

Кийт Ричардс или Keef, както го наричат всички близси приятели и врагове, винаги се е отнасял към собствената си персона с впечатляващ хумор. Никога не съм посинявал в чужда баня- твърди с гордост той- Считам, че това е върхът на лошите обноски. Освен това човекът не митологизира наркотиците. Всички, които познавах и умряха от т. нар. свръхдоза, имаха своите хронични заболявания и предразположености. Keef е наясно, че за короната му има стотици, даже може би хиляди претенденти. Пожелавам им успех, но няма да е лошо да разберат в какво се забъркват. Това е много повече от отношение. Това е музика. Това е блус. Аз се състоя от блус.

В заключение на тази секунда, трябва да призная, че не съм чак такъв голям фен на STONES, нито пък ежедневно припадам по изсвиреното от Кийт Ричардс, но и аз имам своите любими моменти. Казвам го, защото не написах горните редове от почитателска истерия. Причината е съвсем друга. Уважение. 

Една кратка секунда за всички, които подлагат на съмнение отношението, бунта и рокендрол начина на живот. Защото той е в кръвта. Ако го нямаш и просто връткаш разни нацвъкани рифчета от компютъра си със същата страст, с която утре ще искаш нов смартфон, значи си от онези обикновени пръдльовци, които нямат място при нас.