ПУЛОВЕРЪТ НА ФРЕДИ КРЮГЪР

Сигурно никога няма да забравя онзи наистина трудно забравим момент, когато в магазина на Джони в Търново влезе една компанийка от новоизлюпени метълчета, начело с някакво същество, което несъзнателно търсеше идентичността си някъде между единия и другия пол. Здрасти, каза съществото в тясната стаичка на ул. Зеленка, затрупана от тениски, касети, дискове, мешки, медальони и всякакаква друга метълска орнаментика. Аз просто висях там и убивах времето в разговори с други хора, оставях по някоя касета за запис или си поръчвах някоя тениска от Унгария, такива, изключително съществени за бита ми по онова време неща. Без да искам виждах цялата пасмина на града, която се изриваше в магазинчето Medusa-Gorgona.

Беше началото на 90-те. Поколенията се сменяха и аз за първи път се почувствах от предното поколение, ако разбираш какво искам да кажа. Занапред щях да чувствам това изненадващо и все пак логично обръщане на времето още няколко пъти, но в този ден го усетих най-силно и ясно. Вече не живеех в 80-те и не бях хлапе.

Не знам дали си дадох сметка за това докато гледах съществото и неговите другарчета или по-късно същия ден, но помня ясно, че то носеше чорлава боядисана коса, мръсни, намазани с някаква блажна боя обувки и огромен, дълъг до коленете пуловер на червени и зелени ивици. Както и мешка, разбира се. На прегракналия поздрав Джони отговори духовито: Ей-й-й-й, тоя пуловер да не е на Фреди Крюгър? Съществото явно се стъписа в първия момент, след което отговори: А, не, плетен е. Очевидно си беше помислило, че Фреди Крюгър е марка дрехи. Едвам се сдържах да не се завъргалям по пода от смях. То си беше смешно, ебати. Да не знаеш кой е Фреди е все едно да напишеш на челото си идиот.

Така беше в нашите глави, в главите на хлапетата от 80-те, които вече не бяха хлапета. Следващите обаче явно не знаеха кой е Фреди Крюгър и въобще не им пукаше за него. Само след година щях да разбера, че NIRVANA и техните фенове бяха издухали от вселената всички неща, които значеха нещо за мен и за първи път през краткия си живот евентуално щях да схвана, че няма начин да спра онова, което се случваше. 

Не знам дали ми е било тъжно или не, но по-вероятно е просто да съм го отчел без каквито и да е емоции. Както е да е, тези размишления бяха нещо като добавена стойност към днешната ти секунда. Основото беше да ти разкажа за хлапето, което твърдеше, че пуловерът му е плетен, а не е на Фреди Крюгър.