СТРАННИЯТ ШВЕД

Този тип го срещнахме през 1998. Бяхме цяла тумба, когато слизахме към центъра една вечер (в Търново няма понятие като отивам, има само слизам надолу и качвам се нагоре) и той ни спря да ни попита къде може да си разпъне палатката. Това е най-странният въпрос, който бях чувал в центъра на града. Швед бил, разбрахме, обикалял Европа. Та къде можел да си разпъне палатката да преспи, разбираш ли, нямало проблем за него, някъде около някой блок или в някой парк, нещо такова. Мисля, че го изгледахме в потрес. Да си разпънеш палатка около жилищен блок в България през 90-те със сигурност означава, че си смел и глупав. Разясних му ситуацията и му предложихме да го заведем на Света Гора. Пичът ни огледа и явно ни се довери, защото тръгне с нас. Може би по някое време като взехме да навлизаме в шубраците, сигурно го е хванало шубето, защото викаше А, тук е добре! Ние обаче го заведохме до полянката, на която обичахме да ходим да палим огън и купонясваме. Няколко рожденни дни бяхме празнували там и беше супер. Фриберг, така се казваше тоя дивак, разпъна палатката и се присъедини към алкохолната ни забава. Пихме, говорихме, слагахме си под горната устна от онзи техния тютюн с ментата и т.н. Бая се поналя в един момент, защото взе да предлага и да прилага масажи за крака на момичетата, а това не се хареса на някои от момчетата, както можеш да се досетиш. Както и да е, стана късно, взехме си довиждане и заслизахме надолу по хълма пияни и весели.

Снимка от въпросната вечер. Вдясно се вижда крака на Фриберг.

Довиждане наистина се оказа правилната дума, понеже само един-два дни по-късно, вече в Пловдив, с Братиньо засякохме странния швед Фриберг в култовия бар Мария-Луиза. Познай! Пак търсеше къде да си разпъне палатката. Губят ми се подробности от вечерта, но в края на краищата го приютихме в квартирата си (да, да, същата онази квартира), където спа на пода. Подът не беше най-чистото място, както лесно можеш да се досетиш. Не си спомням някога да сме го чистили. Тупали сме килима, мили сме наоколо, но това се случваше веднъж годишно. Както и да е, тоя тип спа на пода. Аз не съм чул нищо, но Братиньо и до днес твърди, че Фриберг Андерс (име и фамилия) издавал някои характерни звуци през нощта и правел нещо, може би невинни злобарки, знам ли, може би други свещенодействия. Във всеки случай никога не съм имал причина да се съмнявам в думите на Братиньо.

Братиньо, аз, Петя и Фриберг в Мария Луиза в Пловдив

На сутринта Фриберг ни остави пачка румънски леи, които вече не му трябвали, остави ни адреса си в Швеция и каза, че ще ни прати покана. След известно време получхме поканата. Хич не ни се стоеше в България, завършвахме университета и не изгаряхме от желание да ходим в казарма, затова се закарахме до посолството и попълнихме всички необходими документи за виза. Тогава беше трудно, защото трябваше и Шенгенска виза. След седмица или две ни отказаха и така свърши всичко. Отидохме си в казарма и всичко останало. Още сме си тук, както се казва. А с Фриберг нямам идея какво стана, но животът е странно нещо, току виж, утре го видя в София и вземе, че ме попита къде може да си разпъне палатката. Пред парламента може би?