50 НЮАНСА КАФЯВО ИЛИ КРАЯТ НА ЛИТЕРАТУРАТА-ТАКАВА, КАКВАТО Я ПОЗНАВАМЕ

Може да не съм авторитет от ранга на някой прегърбен литературен критик на възрастта на Йода, но не съм и най-голямото зле. Когато умовете твърдят, че нашумялата напоследък книжка 50 нюанса сиво е едно от най-лошо написаните неща на света, аз решавам да проверя това сам и то в оригинал.

Чета и си мисля защо това нещо е продало 100 000 000 копия. Отдалече му личи историята- фен фикшън по Здрач, пуснат в интернет, публикуван на хартия заради интереса, филмиран заради още по-големия интерес. Критиците казват бляк!, публиката казва уау! Къде е истината?

Няма такава. Има само факти и хипотези. Сега ще си поиграя с няколко от тях. Това е женски роман. Написан от жена и предназначен за жени. Не пише никъде, но е така. И понеже е женски, значи е любовен- студентка, милиардер с тъмни сексуални желания, ала-бала. Наивна (навремето биха я нарекли булевардна) проза за отегчени от ежедневието си жени на възраст между 20 и 50 години, в която няма нищо истинско. Героите са невъзможно нереални. Крисчън Грей е нещо като Хийтклиф на Бронте от Брулени хълмове- стереотипен мъжки образ- мрачен и травмиран, но същевременно преуспял и привлекателен. 

На практика това е сладникава история, пакетирана в садо-мазо опаковка, която прави лек скандал сред глупавите пуритани и те започват да  кудкудякат като дебели пуйки. Чуват ги пуйките от другия двор и започват е те да кудкудякат. Кудкудякането се пренася в медиите и започва голямото купуване и голямото четене. 

Сега, имай предвид, че четенето се извършва предимно от хора (няма да казвам жени, че ще се намери някой демократ да ме обвини в сексизъм), чийто други читателски върхове в общия случай се изчерпват със Здрач и Дяволът носи Прада, примерно. Така че за тях 50 нюанса сиво е ебаси книгата, верно. 

Що се отнася до моят опит с този нашумял хит, той беше 50 нюанса кафяво. Стефани Майър е Шекспир в сравнение с Е Л Джеймс. Книгата е написана лошо, сюжетът е банален, диалозите са повърхностни, но май това е литературата на онези, които четат и скролват надолу по стената- тя изисква минимална концентрация и съсредоточеност, минимално мислене, никакво предишно познание, нулева способност за сравняване и строго разграничителна (предварително насадена от някой друг) представа за добро и лошо, скандално и правилно. Казвам го, защото тази книга не е скандална, нито опасна. Опасна е идеята, че ви я представят като такава и вие се хващате, защото истински скандалните и опасни книги, които биха ви накарали да пораздвижите мозъците си, остават далеч извън вашия обсег.