ФАЗАН

Кратка, но поучителна история за това как не бива да възприемаш живота много сериозно, защото той може да свърши неочаквано и по възможно най-унизителния начин.

Преди година и половина някъде, значи, връщам се в  София от Велико Търново. Карам със стотина, напълно нормално за ландшафта, като имаме предвид, че почти нямаше коли и времето беше екстра. В участъка между Севлиево и разклона за Ловеч има едно място, към два километра, с гъсти храсталаци и дървета край пътя. Там не става за изпреварване и като цяло заради растителността може да ти се стори, че пътят е по-тесен и някак стои на малки нагорнища и надолнища.

Както си карам аз, с периферното зрение виждам, че нещо става отдясно. Шофьорите ще ме разберат за периферното зрение, без него сме заникъде. Както и да е, поглеждам натам (няма нужда да ти казвам, че всичко се случва за части от шибаната секунда) и виждам как някакво дебело излита от храстите и пърха с огромни криле, за да успее да се задържи във въздуха, но с частичен успех- като някаква кокошка е, само че огромна, казвам ти. Пърха надолу и нагоре като повреден вертолет. Огромно, мазно и оранжево като жар птица. Очевидно се опитваше да прелети през пътя. На нивото на предното ми стъкло. Стараеше се да набере височина, ама нещо не му се получаваше.

Ето за това говоря- за части от секундата видях и разбрах всичко. Сблъсъкът беше абсолютно неизбежен. Кракът ми вече беше натиснал спирачката, само че при тази скорост и времето, което оставаше, общо-взето нямаше никакво значение. Животното твърдо беше решило да влезе при мен в колата. Кристално ясно видях края си- жар птицата (тогава даже не знаех още какво е) влиза през стъклото и се забива в гърдите ми като кокошката, която Чарли Шийн изстреля към Садам Хюсейн в Смотаняци 2, след което се нацепвам със страшна сила в най-близкото дърво край пътя и ме намират в тази конфигурация- жар птицата, аз, колата и дървото. Ебаси нелепата смърт. Няма никакъв рокендрол в нея. Тъпа селска смърт. По-късно колегата в Про-рок Анастас Пунев много се смя, че в тези предполагаеми последни мигове от живота си съм се тревожил именно за това, но то си е важно, да ти кажа. Едно е да умреш от свръхдоза, задавяне с повръщано, самоубийство, самолетна катастрофа или челен удар между ферари и бара на ъгъла, а съвсем друго е да пукнеш в катастрофа с крайпътно дърво и огромна кокошка в скута. Някак тъпо ми се струва, не знам.

И така, докато разсъждавам за тези неща, гадината минава на милиметри от предното стъкло на профучаващата ми кола, ама милиметри ти казвам и не те лъжа. За някакъв момент автоматично се навеждам, чувам силен удар от лявата страна, поглеждам и виждам, че лявото ми огледало се е прибрало от сблъсъка. Ей тогава научих, че огледалата на колата могат да се прибират, не е ли ирония на съдбата това? Метнах поглед в огледалото за задно виждане- крилатото говедо продължаваше да пърха, но вече на асфалта. Мамка ти... - тръгнах да го псувам аз, но понеже не знаех какво е, се позачудих малко и после го довърших както си знам- Мамка ти, гадина мръсна!

Като се прибрах вкъщи, директно седнах на компа и написах в Google "фазан". Много мислих какво може да е, ама пъдпъдъците са малки, пуйките не изглеждат така, а друго нямаше какво да бъде тоя тъп птеродактил. Я сега на изображения да видим! Бам! Ето я шибаната жар птица! Значи такова е. Шибан фазан. Никакъв рокендрол няма във фазаните, ама никакъв. Бахти селската птица! Виж го само!