Ще ти кажа защо. Защото предвиждах тази реакция и нямах търпение да й се насладя. Колегата Калмуков е свършил грандиозна работа с това кавър стори и то не само в смисъл на писане, а в смисъл на ефект. А ефектът е като цигански шамар за хралупи. Цигански шамар в слънчев пролетен ден. Пляяяяс! И докато хралупата още не може да осъзнае какво е станало, опакото на дланта пердаши и от другата страна. Пляяяяяс!
Искам да ти кажа две неща, приятелю. Първо, BMTH е просто една банда. Съвременна банда. За някои странна, за други-не, за трети даже противна. Само че си остава банда. Нито са те обрали, нито са ти спукали гумите на колата, нито са чукали сестра ти, нито се налага да живееш с тях. Даже не се налага и да ги слушаш, ако не искаш. Какъв тогава ти е шибаният проблем? Не твоят конкретно, а на тези, които реват като дефлорирани магарици. Разбирам донякъде. Не се кефиш различните хора да имат различен вкус. Искаш всички да са като теб. Даже ако можеш, ще забраниш туй-онуй, признай си, влече те. Всъщност, ще забраниш всичко освен своя собствен вкус. И без това другото е лош вкус. Другото е гей. Хомо. Тоя е много хомо, оня е ебати гея. Само твоите хора са всепотентни мъжкари с два хуя и всеки е по-дълъг от другия.
Второто нещо. BMTH са просто една банда. Бандата, която сложихме на корицата на Про-рок този месец. Защо? Защото за разлика от други, продължаваме да гледаме какво става около нас. Защото ни харесва, че музиката, с която сме израснали предлага супермного варианти и възможности, тя е калейдоскоп от емоции. Разнообразието, спектърът, стотиците разновидности, хилядите творчески разклонения- всички тези неща са в основата на дълголетието на рок музиката. Без тях всичко щеше да е един приятен, но блед спомен от 60-те. Спомням си, когато метъл списанията за първи път сложиха PEARL JAM и SOUNDGARDEN на кориците си. Реакцията беше същата, но в друго време.
Стиф, "нито са чукали сестра ти" това няма как да стане по-скоро ще изчукат брата на някой... Аз съм си казвал мнението за подобен вид групи(дори и във форума) и съм отнасял много отрицателни коментари. Да, признавам си, че съм ги коментирал с по-заядлив тон. Сега като се замисля, няма смисъл човек да отрича или хейтва нещо което не харесва, по-добре просто да го игнорира и да не се занива с него.
ОтговорИзтриванеа пък какво, албумът е много хубав :>
ОтговорИзтриванеПросто ще копирам коментара си под новината в сайта на Про-Рок:
ОтговорИзтриванеAwaken - 2013-04-22 12:12:09
Абсолютни адмирации към списанието за твърде адекватния избор на корица, може да се каже, че го очаквах. Провокация не виждам грам, но четейки коментарите по-долу ми се струва, че само определени хора я виждат в главите си. Няма проблем, всеки си знае най-добре за себе си. Все си мисля, че името Оливър Сайкс ще се помни не само след година, ами и много след това, а относно самата снимка - направена е със стил и пак така е и подбрана.
Като спомена Pearl Jam и Soundgarden, няма ли да зарадвате феновете със статия за тях?
ОтговорИзтриванеГотино, да!
ОтговорИзтриванеАз намирам корицата за интересна. Някакво типче, което излгежда леко надрусано, леко приличащо на Пол Макартни.
ОтговорИзтриванеГрупата не ми говори абсолютно нищо, макар че май съм слушал около половин минута от тяхна песен, спомената тук от Стифф разбира се.
Между другото симпатизирам на представянето и ваденето от нелегалност на нови групи. Без значение дали свирят рок'н'рол, хеви или дет. Писнало ми е от корици и първи страници посветени на групи, които не са издавали албум от около 20г.
П.С. Скоро слушах някаквам класация по З-Рок и направо се разплаках. 9 от топ 10-те позиции бяха заети точно от "рок" динозаври". Баси и журналистиката, честно!
Беше ранна пролет на 1993 г. Не ставаше дори дума за корица. Просто имаше една статия във в. "Ритъм". Страничка - две за новия албум на Alice in Chains. Не си спомням дали събрах нерви изобщо да прочета дори и няколко реда от нея. Преди всичко ме издразни гадният им парцалив имидж. Знаех за какво иде реч - шибаният гръндж, който кой знае защо толкова нахално протягаше кирливите си ръчички към аудиторията на рока! Няколко седмици по-късно вероятно склонЕн от някакъв подсъзнателен мазохистичен уклон в мен взех от един приятел касетка с Dirt. Понякога се пада така, че се зареждат сиви пролетни дни, когато си вали спокойно, но упорито. Rain When I Die, Sickman, Down in a Hole... изобщо всяка една песен, всеки един момент се сляха с мен и ми отвориха черепа. Предполагам на всеки се е случвало да хлътне по момиче, което изобщо не е в съзвучие с предварителните естетически нагласи на субекта за женска красота. На мен ми се случи веднъж. По-скоро не ми се случи, а ме цапардоса, помете ме. Изведнъж се превърнах в зомби - поне така усещах душевния си мир. За щастие работата стана... макар и временно. За щастие любовта към жената е до време, а същата към любимата си музика е до гроб. До гроб е и любовта към алкохола. Т'ва вече е леко за съжаление. Както и да е. Въпросът е, че дори не ми трябва да си пускам Dirt, за да се пренеса в онази атмосфера на сумрак и тропащи по перваза капки. Още си спомням пакта, който упорито сключвах с неизвестен, стоящ по-горе контрахент. Всъщност условието (по-скоро желанието) беше само едно: искам да вали когато умирам.
ОтговорИзтриване