Знаеш ли, първоначалният ми план беше днес да стана, да пия кафе, да изпуша една цигара и после да седна да напиша нещо гадно, саркастично и обидно, но още докато насъбралата се през нощта пикня чуруликаше по вътрешността на тоалетната чиния, осъзнах, че няма да ми се получи. Не и днес.
Днес, казах си кисело, изглежда пак ще е някаква авторефлекция с минорен нюанс. С възрастта се научаваш да се подчиняваш на вътрешния си глас, иначе ще пишеш и ще триеш да второ пришествие и ще се питаш защо не звучи добре. Защо? Ми 'щото ако ти се слуша THE BEATLES няма да си пуснеш SEX PISTOLS или обратно. Не се напъвай.
Възрастта... Скоро навърших 39. Когато бях на 15 смятах, че хората по на 25 години са дъртаци, а тези по 30 са с единия крак в гроба. За 40 не си спомням да съм си мислил изобщо. С годините се научаваш да вдигаш границата на, как да го кажа, приемливата възраст. Има два варианта, всъщност. Първият е да се научиш да хленчиш колко си стар и да изпадаш в самосъжалителни тиради всеки път щом си намериш публика. Публиката, естествено, се прозява с добре отрепетирана емпатия и негласно те коронова като най-скучния пръдльо на годината, а ти откриваш, че хленченето има необяснима притегателна сила и ставаш професионалист. Вторият вариант е да откриеш красотата на момента. Никога не си бил на 39 преди и няма да бъдеш отново, така че си заслужава да видиш за какво става въпрос. Както са казали хората, както си го направиш, така ще е.
Не отричам, че остаряването има неприятни странични ефекти. Например, все по-често имаш вътрешното усещане, че не си заслужава да си отваряш устата всеки път, когато те питат за нещо. Все по-малко стават нещата, които не си виждал преди. Ставаш циничен. Осъзнаваш, че вече нямаш желание да разбиваш стени с глава, нито да променяш света. Развиваш една особена житейска философия, в центъра на която стои едно голямо НЕ МИ ПУКА и това не просто поза, а механизъм за оцеляване.
Като казвам всичко това, нямам предвид, че обичам по-малко нещата, които обичам. Напротив, обичам ги повече от преди. Разбирам ги повече от преди. Разбирам себе си повече от преди. Когато бях на 20 бях принуден да живея със себе си, а сега не съм си квартирант. Смятам това за забележително постижение.
Никога не съм се сравнявал с никого, но към края на моята любовна афера с групарството си додох ясна сметка, че докато сме обикаляли по пътищата и студиата, докато сме спали по хотели и сме мизерствали като плъхове, за да продължаваме да свирим, докато сме купонясвали безпаметно и сме изживявали някаква своя собствена рокендрол фантазия, с всичките му там момичета, драми, леки наркотици и тонове фалшив и истински алкохол, някои мои връстници успяха да си купят коли и къщи, да натрупат пари, да се оженят, да се сдобият с деца и ултимативно да се разведат. Всичко това- преди на мен дори да ми хрумне, че бих могъл да създам семейство. Чий живот е бил по-интересен? Хм...
На 39 се чувствам удобно в кожата си. Мисля, че така би се чувствал всеки, който е осъзнал, че животът не се върти около това да правиш пари, да блъскаш като говедо и да умреш невеж за възможностите, които той ти дава. Парите би трябвало да са средство, а не цел. Имаш право на избор. Пътищата винаги са повече от един.
Готина секунда. Не знам дали така ще се чувствам аз на 39, защото още съм сравнително далеч от тази възраст. Но пък смятах и че 25 е далечко, пък ето ме сега на 25.
ОтговорИзтриванеВпрочем като бях на 13 имах подобни разсъждения. 18 годишните бяха истински дъртаци. Хора, които животът притиска да се занимават с някакви неща, които не са им съвсем по вкуса. 25 годишните си бяха направо "пенсии". Та секундата ме подсети за това.
Честитки няма да ти пускам, защото не се знаем. Пожелавам ти само да запазиш детето в себе си още дълго време.
Важно е духът да е силен - годините не са толкова важни. Аз съм на 32, но съм почитател на музиката на Морбид Ейнджъл от 12 годишен. Когато бяха тук на концерт преди няколко месеца, много приятно се изненадах, че Дейвид Винсът на 47 години се намира в невероятна форма. Отделно последният им албум нехаресван от повечето фенове за мен е най добрия на групата. Сега чакам да чуя и новия албум на Горгутц - групата на един друг ,,ветеран,, Люк Лемай.
ОтговорИзтриванеВярно е, че много хора омаляват с времето, но се надявам Стиф ти да не си един от тях и до края на живота си да съхраниш бунтарския си дух.