ПРО-РОК

Струва ми се логично и правилно поне един път за две години да отделя една секунда на списанието, което ме неправи това, което съм в момента и даде възможност секундите да стигат до толкова много хора. Про-рок е кауза, както обичам да казвам, а човек не бива да предава каузите си, иначе просто вече не е същият. Сега се сещам за една австралийка, която разказваше за много стара аборигенка. Не знам дали знаеш, но до преди време (не много отдавна всъщност) австралийското правителство е имало политика да отделя новородените на коренното население от семействата им и да ги отглежда в институции, нещо като нашите домове за деца. Така те никога не научавали кои са семействата им, кои са корените им, какви са традициите им и всичко останало. Ставали нещо като еничари, а после ги пращали в резервати. Та въпросната баба никога не разбрала кои са майка й и баща й. Дърво без корен. Един път тя казала, че ако лишиш човек от неговата история, той първо се раболява тук (посочила сърцето си), а после и тук (посочила главата си).

Може да ти звучи прекалено, но за нас, хората, които пишем това списание, нещата седят по много подобен начин. Ние не се съобразяваме с изисквания на лейбъли, заповеди от по-горе и дори понякога пренебрегваме не особено моралните закони ва музикалната индустрия. Всичко това в името на една кауза- да пишем за музика. Ние сме екип, който живее от историята си. Свързват ни много неща. Ако ни разделиш от ангажимента всеки месец да спорим, да анализираме, да пишем, да издирваме и пием бира заедно, и ще получиш много непълноценни индивиди. Това изисква много усилия, много лични компромиси и безброй безсънни нощи. За главния редактор, Найден Колчев, през годините, съществуването на Про-рок сигурно е коствало и редица тежки решения в една или друга посока. Така или иначе ние все още сме тук, ритаме и хапем, особено по-младите в екипа. Честно казано, това е радваща мисъл. Мисълта за подкрепата на толкова много хора също е радваща. Старите читатели, които все още са с нас и всички тези по-млади, които стават все повече и повече. Не знам дали е редно да го правя от името на всички, но това е моето място, така че ще го направя. Благодаря. Подкрепата е важно нещо.

Така се появи и новият, 97-ми, декемврийски брой на Про-рок, който ще излезе на 28-ми ноември с NEUROSIS на корицата. Водещият материал е дълго и хубаво интервю със Стийв Фон Тил на нашия сранително нов колега, Стоян Райков. И понеже NEUROSIS са от онзи тип групи, в които мисъл и музика са вплетени в едно неразделно цяло (голяма рядкост е това, съвсем между другото, повечето просто претендират, че мислят), разговорът се е получил наистина добре. Смислен.

В края на краищата техният нов албум беше само повод да се обърнем към тази изключително влиятелна и подценявана група- група легенда в слъдж, дроун, прог, хардкор и метъл средите. Точно така е, защото NEUROSIS не са част от някаква сцена, те са създатели на няколко сцени. Може би тази наша стъпка ще те подтикне да им дадеш шанс, да откриеш нещо различно, което ще намери удобно място в твоя свят. Може пък да не стане така. кой знае...

Във всеки случай аз днес ще си отворя Adobe Audition, за да миксна отново албумите Grace (1999) на TRIBES OF NEUROT и  Times Of Grace на NEUROSIS в един аудио файл, след което ще прослушам микса. Само болни мозъци биха създали два албума, които излизат по едно и също време и могат да се слушат симултантно. Само болни мозъци биха могли да записват звуци от насекоми и да ги смесват в студио, за да получат музика.

За днес толкова, другата неделя пак ще се срещнем.