ПИРАТСКИ ДИСКОВЕ- НЕ! ПИРАТСКИ ТЕНИСКИ- О, ДА!

България се пребори с пиратските дискове още преди десетина години. Сега, дали това е заслуга на властите или на торентите, няма да навлизаме в подробности, въпреки че всички знаем каква е истината. Беше голям зор, голямо дуднене, свърши се. Сега даже няма нужда от тях, защото всичко се сваля за секунди от интернет, така че да им сера на заслугата, ако ме разбираш правилно.

Така или иначе, на някои хора сергиите и амбулатните търговци на дискове много им пречиха. Същите тези хора (Мюзикаутор, тинтириминтири и прочие) получават пари от абсолютно всички излъчвания на музика- ресторанти, радиа, телевизии, бараки, мазета, барчета, кръчми и долни вертепи. Само от това дето пускаш дисковете от твоята собствена фонотека в апартамента си не получават кинти, но, сигурен съм, обмислят тази възможност. Тези типове душат и преследват стотинките си като вълци, но къде точно отиват тези стотинки не е ясно. Не е ясно също правен ли е някога одит на дейността на тези хора и защо той не е публично достояние. Но настоящата секунда не е за това, а за нещо друго. Тя е за авторските права на тениските с надписи и лога на артисти. Както всички знаем, приходите от официален мърчандайз на артистите напоследък са по-големи от тези от албумите им.

Ако е така, защо има проблем да се печатат пиратски дискове, но няма проблем да се печатат пиратски тениски? А те се печатат. Бога ми, как се печатат само! Бога ми как някои хора купуват евтини китайски тениски с етикети на Fruit Of The Loom heavy cotton (да, да, пиратията започва още то този начален стадий) и печатат върху тях бог знае какви щампи. За човек, който не вярва в Бог, употребих тази думичка доста пъти, нали? 

Така е, признавам. Просто ми става смешно и тъжно като гледам как центъра на София е пълен с магазинчета и магазинища, които си веят грозните пиратски парцали по улиците. Двойно по-тъжно ми става, когато видя как децата носят въпросните парцали. Отвратителни, нискокачествени, неотговорящи на цветовата гама на оригинала щампи навсякъде. По 5 лв. парчето. За еднократна употреба. Никой няма проблем с тях. Рекламират производителите им в печатни издания, които би трябвало да минават за сериозни и спазващи закона за авторското право. Рекламират ги по радиа, които плащат отчисления за авторски права на Мюзикаутор. Въобще, красота.

Пиратски парцали в центъра на столицата

От поне 15 години не съм си купувал тениска на група от България с изключение на официалните неща, които се продават по щандовете на концертите на групите или от Wizard и SMF, където дрехите са гарантиран импорт. Много добре знам, че е по-добре да дадеш повече пари и да си носиш тениската цял живот, отколкото да плащаш за еднократни тениски, които после използваш за пижами. Спомням си как още когато бях ученик дадох огромна сума пари по тогавашните стандарти за тениска на Master Of Puppets. Майка ми я накисна в легена да я изпере и след два часа като влязох в банята, щампата плуваше на повърхността на водата. Сега пиратите са ъпгрейтнали, но това не означава, че след 5 носения страничните шевове няма да се озоват по гърба и корема ти. Да не говорим за тоталните несъответствия между албуми, години и снимки на групите отзад, примерно.

Просто не разбирам (или отказвам да разбера) каква е причината в тази страна да има двойни стандарти за всичко. Буквално за всичко.

Лека нощ.