НОЕМВРИ

Ноември е болка от смъртта- написах този ред като част от... нещо, още когато бях на двайсет и няколко. Изобщо нямам идея какво съм имал предвид, но и до днес ми звучи адекватно, за разлика от много други написани от мен неща. Точно така, по това време бях прекалено емоционален, прекалено търсещ, твърде опитващ се да се отличавам от всички останали. С годините разбираш, че това не е необходимо. Ти си това, от което си направен. Материалът не може да се промени, така или иначе.

Обаче търсенето и лутането са характерни за младите умове, защото за тях все още има неоткрити, непознати и любопитни неща.

Винаги съм смятал, че бездната между поколенията се появява по две причини- първата е, че когато пораснеш, предпочиташ да забравяш какъв си бил като дете (и затова говориш на децата си неща, които самият ти си презирал да ти говорят, когато си бил на тяхната възраст) и втората е, че възрастните се опитват да предпазят малките да не тръгват в една или друга опасна посока. За щастие на човечеството, млаките все така не слушат възрастните, иначе от векове щяхме да си живеем в един захлупен, сив и безинтересен свят. Нямаше да има научни открития, нямаше да има прогрес, нямаше да има нищо ново.

You're too young to understand, I'm too old to give a fuck

Този ред не съм го писал аз, но в момента мога да се подпиша под него с две ръце.

Това беше лирично интро и леко отклонение от темата за ноември. И така... Ноември е най-есенният месец, най-неприятният от всички, според мен поне, депресивен ми идва, а аз отдавна не обичам нито депресивна музика, нито депресивни филми, нито депресивни настроения. Времето се скапва в геометрична прогресия. Хората стават по-бедни, понеже плащат повече за парно и ток. Стават по-наведени някак и замислени. Листата съхнат по тротоарите и алеите. Влагата прониква в костите. Настъпило е мъртво затишие преди коледните неврози, но напрежението се усеща във въздуха. Скоро тълпите ще се понесат по магазините като зомбирани армии, за да напазаруват всичко ненужно на света и да го подарят на близките си по празниците, за да може и те да натрупат още ненужни вещи.

Този предпоследен месец от живота на годината е стар, печален и се точи мъчително дълго, точно като физически дискомфорт. Предразполага те да се скриеш от света, да изгледаш стотици филми или да четеш книги в леглото. Пак зависи. Според една статистика през изминалата година едва 51% от българите са отворили някаква книга. Чудничко. Поглеждам през прозореца. навън няма никой. Само кварталният луд алкохолик реве несвързано. При него не е сезонно. Почти всеки уикенд се случва, че и през работните дни. Липсващите от улицата хора едва ли четат книги, мисля си.

Обземат ме и други цивилизационни размисли, които ще се въздържа да споделя. Днес ще се въздържа. Просто ми е прекалено ноемврийско някак.