Днес реших да ти покажа няколко мъртви аудио и видео формата, някои от които може би дори не знаеш, че съществуват, защото в България почти пропуснахме ерата на компакт дисковете, какво остава за всичко останало.
МАГНИТОФОННА ЛЕНТА
Дълго време това беше моят начин, защото нашите не искаха да купуват касетофон. Четири пистовият магнет ми вършеше идеална работа да слушам Tokyo Tapes на SCORPIONS. Сега се сещам, че беше моно. Изобщо, докато съучениците ми менкаха касетки с някакви диско глупости, аз тайно си мечтаех баща ми да размисли един ден и да се обзаведем с нещо двукасетъчно, примерно. Магнитофонната лента има своите предимства- тя е широка. Ако имаш две писти- това значи, че имаш два часа. Ако имаш четири писти, имаш четири часа запис. Евтин вариант, само че през 80-те големите ролки за домашна употреба вече успешно се изместваха от малките и доста по-удобни аудио касети.
8-TRACK CARTRIDGE
Баси, това не знам как да го преведа даже. Веднъж съм държал такова в ръцете си, принадлежеше на един колекционер, но той нямаше плейър да го слуша. Странно изглежда. Кратковременен формат някакъв, който вероятно е бил нещо като мост между магнитофонната лента и аудио касетата. Съзададено през 60-те, това чудо предобива популярност предимно в САЩ и остава непопулярно в Европа. Интересно е, че за краткото си съществуване, доста артисти са издали албумите си по този начин.
LASER DISC
Видео формат, който слагам при аудиото, защото и до днес има много концерти, останали издадени само така. Голямо колкото 12" плоча, това изобретение на азиатската наука и техника беше нещо като предвестник на VHS и Betamax касетите, за които трябва да пиша отделно най-вероятно. Лазерният диск не достигна до България, но интересното е, че ако сега тръгнеш да си търсиш такива, ще трябва да се изръсиш доста кинти- независимо за музика ли става въпрос или за филми. Готино изглежда, аз даже съм гледал такова, просто е трудно да се свикне с размера на носителя. Доколкото знам, Фил Анселмо има чяла колекция от хоръри на лазерни дискове- нямам идея сега ли ги е купувал или през 80-те.
АУДИО КАСЕТА
Дойдохме си на думата. В някои магазини все още продават уредби, на които можеш да си пускаш касетите, обаче това е по-скоро модна фасада или начин да се направиш на интересен с интереиора, нещо такова. Аз лично изхвърлих на боклука стотици левове. Болно ми е, само че нямаше вече къде да ги държа. Между касети и касети имаше разлика, както си спомняш- хромдиоксидните и металните бяха доста качествени за разлика от боклуците с обложки на Unison или Riva Sound.
ВИНИЛ
Не съм съвсем сигурен дали това е за тази секунда, но признавам, че имам специално отношение към винила. Според мен той никога не успя да умре напълно, а в момента преживява истински ренесанс. Ок, ако го смяташ за мъртъв, значи е мъртъв, освен това най-вероятно наистина е... Добре, хайде да сключим споразумение с теб и да го обявим за немъртъв или зомби формат. Хахах... Харесва ми. Зомби винил. Някой ден ще си основа лейбъл и ще го нарека така.
DUALDISC
Тестван с двайсетина заглавия в Северна Америка, този формат беше нещо като малък хит през 2004-2005 година, но бързо сдаде багажа в конкуренцията с DVD-A и в края на краищата изчезна безследно.
DVD-A
... или DVD AUDIO, ако предпочиташ също беше кратковременен формат, който показваше далеч по-добри характеристики от стандартния компакт диск и събираше повече музика, но поради някаква причина не успя да се наложи на пазара. Аз имам два такива. Не мога да кажа, че разбирам докрай защо беше необходимо да се правят тия неща- DVD, което става само за слушане? Хм...
И така, сигурен съм, че само след няколко години ще имаме още цяла купчина мъртви формати, само че дигитални. Емпетройката е тръгнала натам. Компакт дискът си отива със страшна сила, особено като се обезмисли компактността му спрямо артуърка на винила- имам предвид и двете не ги слушаш- защо тогава да си купуваш онова малко нещо с малка картинка като можеш да си купиш голямото нещо с истинска илюстрация? Аз също съм пропуснал много в тази секунда, затова ако ти се занимава, напиши няколко, за които се сещаш.
Преди 8 месеца се наложи да извадя от архива на тавана около 200 аудиокасетки поради простата причина, че новият служебен автомобил, който ми се падна беше с вградена уредба с касетки нищо, че е нов модел. Понякога обстоятелствата те принуждават да се върнеш към миналото :)
ОтговорИзтриванеИмаше го и японското "чудо" MiniDisc. Странно хрумване на Sony, откъдето и да го погледнеш.
ОтговорИзтриванеАз съм от тия, дето събират касети в момента. Има чар в цялата работа. И да ти кажа, звукът им нерядко ме кефи повече, отколкото на дисковете. :)
ОтговорИзтриванеПазя си касетките - няколкостотин броя. Вероятно ще се отърва от тях, с изключение на ценните експонати - оригинални неща (като първия ЕР на Dark Tranquillity, издаден в адски лимитиран тираж от полски лейбъл, който преебал групата и не им дал бройки и като им исках автографи, ме гледаха като извънземно). Но имам дек и чат-пат си пускам - особено 90-тарските дет неща, голяма част от които не съм и тръгнал да си купувам отново на CD или винил. Имам и един концерт на Europe на бетамакс, който съм гледал като бях на 12 и дотам. :)
ОтговорИзтриванеИнтересно е, че в България има много колекционери на винили, но повечето сякаш следят старите издания, редки и трудни за намиране. А по-новата музика не ги блазни толкова много. Но е готино, че все повече и повече хора по концерти си тръгват с плочи. Дано не е само от хипстерия, а наистина да ги слушат де. Трябва да направим коалиция и да приватизираме остатъците от Балкантон. Яко е, че има и няколко ентусиаста, в България, които издават на винили, основно чужди банди и проекти, но все пак на винил, което е супер.
ОтговорИзтриване