ГОЛЕМИ, НО НЕ В БЪЛГАРИЯ

Има една фраза, може да си я чувал, Big In Japan. Вероятно я знаеш от онази песен на ALPHAVILLE, но те гепят заглавието от името на някаква пънк група. само че фразата си я има още преди пънк групата. Тя се е появила още по времето, когато японският музикален пазар е бил тера инкогнита. Нито концерти е имало там, нито продажби. И тогава тръгнала тази шега. Имаш банда, хвалиш се наляво и надясно, ей, пичове, имам банда. Как се казва, питат те и ти казваш така и така се казва, а отсреща- не съм ви чувал. Еми, вкараваш драматизъм в гласа си, ние сме големи в Япония. И без това никой не знае какво се слуша в Япония. Евтин номер, който се е превърнал в шега. Голям си в Япония, т.е. никъде не си голям, никой не те знае.

С течение на времето изразът получил друго значение. Има артисти, които наистина са огромни в Япония, за разлика от други краища на света. Има и такива, които са Small in Japan докато в другите краища на света продават милиони. Примери? Моля. На първо място са AC/DC, които хич не се харесват на японците, колкото и странно да звучи. Те си падаха по SCORPIONS още преди някой да чуе за тях в Америка, все още смятат Пол Диано за бог, обожават всички осемдесетарски стадионни звезди, които отдавна залязоха навсякъде, но не обичат AC/DC. Ей такива работи.

Когато си мислих за това преди няколко дни, се зачудих има ли нещо като Big In Bulgaria? Нали разбираш, банди, които тук са големи, но извън нашите географски граници не са чак толкова значими. Има, естествено. Типичен пример са NAZARETH и URIAH HEEP- две групи, които без съмнение са известни навсякъде, но в България тяхната известност е преувеличена спрямо други групи, които са доста по-големи от споменатите, но по някаква причина са пренебрегвани в родината ни. Small In Bulgaria, така да се каже. Днес реших да се спра на няколко такива банди.

THE WHO
Факт. Групата, която заедно с BEATLES и STONES стои на пиедестал в световната музикална история има нулева популярност по нашите географски ширини. Странно, защото те са по-големи от всички рейбоута и уайтснейкове взети накуп. Нямам конкретна представа защо се получава така, но предполагам, че има много общо с криворазбраното усещане за рок музика у нас. Може би не е за този абзац, но винаги съм се изумявал колко ме дразнят PURPLE, когато ги чуя от продънена ламаринена бирария с петима оплешивяващи чичаци по масите вътре, които изпадат в екстаз от вселенските китарни послания на Ричиту и как съм почти склонен да понеса музиката им, ако я чуя в магазин за плочи във Великобритания. Звучи различно, повярвай ми. Не че има нещо общо с THE WHO, освен че едва ли някога ще ги чуя в квартала си... за щастие.

THIN LIZZY
Още една голяма и не особено почитана в България банда, чиято популярност тук е много по-ниска от URIAH HEEP и NAZARETH примерно- две групи, които в Обединеното Кралство и Европа са далеч по-малки от LIZZY. Странно, нали? Обяснения? Нямам. Честно. Може би единственото разумно такова е свързано с романтичната душа на българския рокаджия от социализма, но това са единствено предположения.

THE KINKS
Горе ръцете,  долу гащите! 90% от рокаджиите в България успяват да докарат ебати овчия поглед, когато споменеш тази група. Странно, при положение, че през годините THE KINKS са си изградили статут на изключително влиятелна институция в рок музиката, дала много идеи дори на имена като THE BEATLES. При разбърканите ценности в българското приемане на рокендрол историята обаче, това очевидно няма особено значение.

BLUE OYSTER CULT
Много често наричани американските BLACK SABBATH, BOC всъщност нямат кой знае колко общи черти със средновековния ужас от първите албуми на британците. При тях мистиката и мракът са много по-софистицирани  (съжалявам, не мога да намеря друга дума). На повърхността  техните песни звучат много рокендрол, но под нея, на ниво лирики, нещата сериозно загрубяват. Те са не само мрачни, но и в голяма степен странни. Някои и до днес смятат, че траш метълът произхожда от техния Tyranny And Mutation (1973), за който неизвестният почти на никой по онова време BRUCE SPRINGSTEEN бил ахнал: "Как е възможно да се свири толкова бързо?" Както и да се обясняваме обаче, фактът, че BOC са незаслужено крайно непопулярни в родината ни остава непроменен.

LYNYRD SKYNYRD
Още една американска банда с трагични развръзки в биографията си. Дори да не харесваш музиката им, поне би трябвало да имаш уважение към банда, изгубила трима музиканти за един ден  (в самолетна катастрофа), но намерила сили да продължи да записва музика. Купищата златни и платинени албуми означават много в Америка, може би имат сериозен отговор в Европа и Великобритания, но в България LYNYRD SKYNYRD са безутешно загубени за средностатистическия слушател на рок музика. За нещастие, бих добавил, защото хората тук правят сериозна грешка като приравняват южняшкия им рок към кънтри културата.

RAMONES
В България виреее най-вече британския пънк. Казвам това с уговорката, че си говорим най-вече за SEX PISTOLS, EXPLOITED и, с известни уговорки, THE CLASH. THE DAMNED, STIFF LITTLE FINGERS, GBH и още много други са известни само в строго тесни кръгове от хора. Американският пънк е непозната територия в България. Ако излезеш в Европа, ще видиш адски много хора, които носят тениски на RAMONES и BLACK FLAG. На всякаква възраст. Това са изключително влиятелни групи- не само върху хардкора, а върху поп музиката, хард рока, метъла и какво ли още не. Хайде, по отношение на BLACK FLAG разбирам защо не са особено популярни тук, но RAMONES... Нямам идея, честно.

T-REX
Ето още една банда, която не означава нищо по нашите географски ширини, а в същото време има легендарен статут. Тук рядко ще намериш някой, който да знае нещо за  MARC BOLAN. И ако това е приемливо за първите албуми, които са откровено странни и умишлено британски, подобно невежество е напълно противоестествено към прото глем химни като Jeepster или Get It On- неща, които звучат в продължение на десетилетия от всяко уважаващо себе си рокендрол радио по света.

Този списък може да бъде продължен с още много имена, даже те приканвам да го продължим заедно в коментарите. Приканвам те също така да дадеш своята гледна точка по въпроса защо някои велики групи никога не станаха популярни в България, а други не чак толкова световно велики, тук се смятат за божи дар. Сигурен съм, че могат да се кажат много неща по този въпрос. Дали сме близо до истината или не, е съвсем друга история.