HENRY GORMAN BAND И БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА В NWOBHM

През есента на 1987 попаднах в нов клас, подготве. Имаше всякакви образи в този седми клас, включително един тип, Павката, с когото станахме неразделни. Той ме открехна за MERCYFUL FATE и  TED NUGENT, знаеше доста, понеже сестра му движеше с компания хипита и метъли. Горе-долу по това време се отворихме да си купуваме бири от магазина, да пафкаме в изоставени къщи в старата част на града, да задигаме книги от книжарницата, да купуваме касетки от виетнамците, които живееха в общежитията на бирената и да безделничим по градските улици, когато бягахме от училище. С Павката успяхме да влезем през прозореца на едно мазе и да тафим един кашон цигари Слънце, а преди пролетната ваканция купихме един немски Metal Hammer за 30 кинта, след което го продадохме на части за три пъти повече.

Павката беше човекът, който ме светна за Хенри Гормън Бенд. Ей тия са готини- каза ми небрежно веднъж, когато оглеждахме за пореден път скучните плочи на Емил Димитров и Богдана Карадочева в магазина на Балкантон срещу пощата. В онези дни най-вълнуващото, до което можеше да се добере човек на такова място беше плоча на Щурците. Загледах я аз тази плоча. Типичното соц изпълнение. Някакви тъпи преводи на песните, не пише кои са тия, какви са, никаква информация. Било по лиценз, пишеше.

Хенри Гормън Бенд. Слушах я доста тази плоча. Хубав мелодичен хард рок с леки залитания към блус. Готини парчета с китари. През 1987 в България нямаше много рок, както казах, така че всичко беше добре дошло. Метъл със сигурност не може да се нарече това нещо, но в британската вълна присъствието на такива групи е по-скоро правило отколкото изключение.

25 години по-късно. В една безсънна нощ между две събуждания на няколко месечното ни бебе, си седя аз в кухнята и разгръщам страниците на тухлата NWOBHM ENCYCLOPEDIA на Малк Макмилън, второто издание от 2005 на издателството Iron Pages. Нямам идея колко банди има вътре, но са стотици, гарантирам. Няма прочитане това нещо. Не съм го и причел. Само търся каквото ме интересува. Хубаво, но във въпросната нощ попаднах случайно на кратката биография на групата HGB (HENRY GORMAN BAND) и се облещих. Авторът не знаеше подробности за биографията им, нито откъде са точно, но смяташе, че произхождат някъде от Шотландия, защото дистрибуцията на единствения им сингъл, Chase The Night Away (1981) била по-силна в онзи край на Острова. Подробности за съществуването на групата нямаше, освен че стилът се определяше повече като влияние от  BAD COMPANY отколкото от JUDAS PRIEST. Официалната дискография се изчерпваше със сингъла. Нямаше дори намек за издаден албум, още повече пък, реализиран в България. Честно казано, останах изумен и реших да разровя тази история.

В различни интернет форуми все още се намират мнения на очевидци на концертите на бандата в Глазгоу, в началото на 80-те. Там са били местна атракция. Оказва се, че единственият дългосвирещ албум, който ХЕНРИ ГОРМЪН БЕНД издават, е именно този, появил се от Балкантон в България през 1984 (BTA 11280). Никъде другаде. Става все по-интересно, когато малкото ми разследване ме довежда до съмнението, че Хенри Гормън и бандата му всъщност са идвали в България и са свирили тук. Ако това е вярно, няма съмнение, че те са не само единственият NWOBHM, но и първият западен хард рок, проникнал физически у нас зад  Желязната завеса.

След безрезултатни телефонни разговори хора, които биха ме свързали с бивши служители на Балкантон, способни да хвърлят светлина по случая, в края на краищата успявам да намеря контакт със самия Хенри Гормън и след няколко бързи имейла, човекът се съгласява да разкаже всичко, което си спомня от българската следа в кариерата на групата си.

Издателите ни имаха някакви връзки в Европа и така получихме покана да запишем ТВ програма за българската телевизия. Беше през 1982- през същата година почина Леонид Брежнев. Спомням си ясно, че от повечето сгради в София бяха спуснати големи черни знамена. Като шотландска банда, за нас беше твърде необичайно да се озовен отвъд Желязната завеса. По мои спомени София беше красив и спокоен град, а хората- топли и гостоприемни. Във въздуха се усещаше известно напрежение към нас като към западняци, но нищо насочено конкретно към нас. Навсякъде бяхме придружавани от един студент, който превеждаше и някакъв тип от службите (вероятно става въпрос за  Държавна сигурност- бел. ред.). Беше малко страшншчко, признавам.

Няма концерти, няма турне, просто записи в студиото на телевизията и външни снимки за някаква забавна програма. Никой не говори за никакъв албум.  Как тогава се появява той?

Когато се върнахме от пътуването, никой повече не се свърза с нас. Няколко години по-късно, не си спомням кога, може би през 1984, един приятел беше на почивка в България и ми се обади и ми каза, че в България имаме издаден албум, който бил втори по популярност след плочата на The Rolling Stones (Най-вероятно става въпрос за албума Made In The Shade от 1975, издаден у нас през 1980). 

Цялата история на българския албум на неизвестната NWOBHM група от Шотландия, HGB и пълното интервю с нейния лидер, Хенри Гормън, както и подробности за последващата му кариера,  можеш да прочетеш в новия, 95-ти брой на Про-рок, в рубриката CSI.