Най-лошото от всичко обаче са мазните петна, които оставят пръстите. Това е неизбежно и с времето, колкото и да се опитваш да не докосваш повърхността на плочата, по нея ще започнат да остават отпечатъци, в най-добрия случай по пространството преди записа или т. нар. рън аут груув, т.е. в промеждутъка между края на последната песен от страната и етикета.
Пукането, прескачането и зациклянето на винилите може да има две причини:
а) Механични повреди, които не могат да бъдат премахнати. Това са надрасквания, счупвания и изкривявания. Принципно, тези неща са фатални за грамофонната плоча. Можеш спокойно да я отпишеш, вече не става за нищо.
б) Мазни петна, мръсотия, прах и дори прашинки тютюн, ако си достатъчно недобросъвестен да пушиш в близост до плочата.
Добрата новина е, че ако проблемът ти спада към втората категория, решение има. Чистене. То обаче става по точно определени начини и с точно определени средства. Въпреки огромото изкушение (и аз съм го изпитвал), никога не си позволявай да отъркаш винила в тениската си или да му правиш хууу... с топъл въздух през устата, все едно ще чистиш петно на прозореца. Никога не забърсвай плочите с вода или още по-лошо със слюнка. Това е вредно и съкращава живота на плочите.
Днес реших да се спра на три начина за почистване на грамофонни плочи.
Скъпо удоволствие. Не знам в България да се извършват такива услуги, а ако тръгнеш да си купуваш подобно нещо, ще трябва да се разделиш с около 700 лева,така че, честно казано, за мен, а и за теб, предполагам, това не е опция. Иначе,да, съгласен съм, това е най-добрият измислен начин за почистване на грамофонни плочи. Има няколко производители, чийто машини са се наложили на пазара през последните 30 години. Някои от тях предлагат машини за почистване поединично, а други са се специализирали в предлагане на решения за почистване на големи колекции от винили-все пак да не забравяме, че в Западна Европа и САЩ все още съществуват барове с джубокс.
Те най-често вървят в комплекти с фина четчица и сгъваема гъба с микрофибърна повърхност и дръжка. После си купуваш само резервна течност. Цената варира от 16 до 30 долара в зависимост от препарата. Най-разпространеният се нарича Discwasher D-4, но има още поне 20 различни марки. Много полезни флуиди, стига да можеш да си ги позволиш, но в края на краищата като си си позволил грамофон и плочи, все ще можеш да си позволиш многократно залепващи PVC калъфи за винили (японските са просто недостижими, честно ти казвам) и течности за почистване.
НАПРАВИ СИ САМ
Това е за хора, които не разполагат с много средства, нямат кредитни карти, нито акаунти в e-bay или пък чисто и просто не вярват, че специалните течности са нещо кой знае колко специално, неповторимо и невероятно като състав, че да дават пари за тях. Моят случай май е точно такъв, въпреки че не отричам, D-4 е доста добро средство... Също така, домашният направи си сам начин е подходящ за големи колекции като моята, за която ще трябват буквално литри D-4, многоблагодаря. И вместо да пиша и да се обяснявам, реших да направя едно видео. Ето най-лесният, най-евтиният и достатъчно ефикасен начин за чистене на грамофонни плочи. Приятно гледане.
Youtube отказва пускането на клипа, понеже бил частен. :)
ОтговорИзтриванеСори, вече всичко би трябвало да е ок.
ИзтриванеЗдравей Стиф,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за полезната секунда! Аз съм от хората, които тепърва навлизат в света на винилите и в тази връзка бих искал да ти задам няколко въпроса, на които ще се радвам да отговориш тук в коментарите или евентуално в отделна секунда някой път.
Най-напред бих искал да знам какво е твоето мнение относно постигането на сносен звук от грамофон, при който да се усетят максимално предимствата на винила пред CD-то, без да се раделя човек с баснословни суми. И по-конкретно смяташ ли, че трябва да се свърже грамофона към домашната стерео уредба или е по-добре за него да се предвиди отделен усилвател, колони и т.н.?
Освен това бях, чел твоя статия относно ремастерираната дискография на Мейдън, в която изтъкваш изкривявания на звука в сравнение с оригиналния мастъринг. В тази връзка как стои въпросът с винилите – например плоча с оригинален запис на Judas Priest от 80-те години, каквито видях, че имаш в колекцията си, с по добър звук ли е от наскоро издадената винилова серия на Judas, която е с ремастериран звук и албумът е даже на две плочи?
Гледам също и, че за някои от виниловите издания на най-новите албуми е отбелязано „special vinyl mastering ”. В тази връзка, според теб, албум от 2012 година записан с цифрови технологии, пак ли ще звучи по добре на винил отколкото на CD? Или може би точно затова е този special vinyl mastering?
Благодаря за интереса. Ще се опитам да отговоря, но имай предвид, че не съм hi-fi специалист. Има хора, които разбират много повече, аз съм по-скоро колекционер, така че не приемай това, което ще напиша съвсем за чиста монета. Търпя критики, лаик съм по отношение на звука.
ИзтриванеИ все пак. От личен опит...
Да, вариантът грамофон и усилвател е в пъти по-добър. Има много добри рисийвъри на сносни цени. Към такъв рисийвър сключваш всичко вкъщи-телевизор, грамофон, уредба и т.н. и забравяш.
Вторият въпрос: според мен оригиналите винаги са по-добри от ремастърите, въпреки че в конкретния случай ремастърите на Priest са добро изключение от правилото, говоря за дисковете обаче, плочите май не съм ги слушал. Проблемът е, че оригиналите все по-трудно се намират без пуканки и пращялки, все пак отдавна са издадени. Това с двете плочи на 45 оборота се прави за по-добро качество- площта на една песен е половин страна и съответно качеството на звука е по-добро. Грамажът позволява плочата да легне по-добре.
Не знам какво е винил мастъринг, но знам, че ремастърингът е една голяма глупост в повечето случаи. Вдигат нивото, за да не изостанат от т.нар. Loudness War (може доста да прочетеш за това в нета) и се получава мазня като усилиш, защото и без това всичко е премодулирано вече.
При цифровите технологии винилът губи достойнствата си пред диска. Има смисъл само, ако албумът е записан аналогово. Хората днес си купуват нови плочи, за да имат артефакт и по-добър артуърк. Колекционерите се отказват от дискове, защото при положение, че и едното и другото вече са само за красота, по-добре красоата да ти е с по-голям размер.
Ами това е, дано съм бил полезен.
ОК, благодаря ти много за обстойния отговор.
ОтговорИзтриванеДа вмъкна нещо по отношение на въпроса за красотата. Принципно е така, но от това, което съм ровил из нета съм останал с впечатление, че има и разни маниаци аудиофили, които разполагат с грамофони и аудио техника за хиляди долари, отказват въобще да слушат музика от CD и mp3 и твърдят, че разликата в звука на винила с този от диска си остава осезаема в полза на „много по-живия саунд“ на плочите. Затова и се чудех дали новите албуми също звучат по-добре на винил. Но явно с по-достъпната като цена техника това няма как да се разбере:)
как да ти кажа, според мен това са пълни глупости на самозабравили се в хобито си хора. При положение, че в самото студио записът на албума е направен дигитално, как точно ще стане "по-жив" на плочата, че не що не ми става ясно? Като сложиш дигитален запис на аналгов носител как точно ще стане по-добър от този на диска като той си е същият всъщност?
ОтговорИзтриванеПо нататък във времето напиши мнението си и аз аудиокасетите. Аз имам купени в началото на 90 години, които все още не са мръднали в качеството си за разлика от някои оригинални дискове, които се пукнаха или счупиха .
ОтговорИзтриванеда, явно иде реч за самозабравили се хора
ОтговорИзтриванеБлагодаря и аз за информативното видео, като човек тепърва навлизащ във винилите с 3 плочи и 0 грамофона (второто ще бъде поправено при заплата) :Д
ОтговорИзтриванеЪм... като абсолютен лаик за момента може ли да те попитам дали може в препарата да се съдържа алкохол? Принципно не вярвам да има почистващ препарат без някакъв вид алкохол, или негово производно, но все пак да питам, за да не патя после, тъй като имам един особено скъп за мен винил.
ОтговорИзтриванеПредварително благодаря за съдействието, Стиф
Алкохол в малки количества не е вреден, а в препаратите той наистина е малко, където го има. Също така някои колекционери почистват винилите си с разтвор от дистилирана вода и алкохол. В миналото доста хора препоръчваха употребата на чист алкохол за чистене на винили, но днес този метод се избягва.
ИзтриванеПолезно синтезирана информация, благодаря и аз. Колекцията ми далеч не е толкова внушителна - стотина плочи са, но немалко от тях са оказионни и са по-стари от мен, хубаво е да знам, че може да ги чистя и с по-евтин от въпросния D-4 вариант (а защо не съм се ровил досега и сам за информация, един дявол знае).
ОтговорИзтриванеМежду другото, ще допълня с нещо, което ако решиш, че е търговски спам и т.н., изтрий оттук надолу. Искам обаче да препоръчам магазинът на един мой приятел (от когото са ми усилвателя, колоните cd-player-a и tape deck-a - всички втора ръка, на по 25-30 години и са най-добрата аудиотехника, която съм притежавал). Въпросният пич от почти 10 години следи постоянно аудиофилските сайтове и форуми, гледа какво се продава по тях, чете адски много чужди сайтове и мнения за всякаква техника и превърна хобито си в професия. Доста интересно, поне за мен е, че когато някъде се появи нещо, за което е чел, че е с дадено качество и параметри и вярва, че е по-добро от техниката, която притежава, си го купува, като продава предишното си оборудване (така се сдобих и с компонентите си вкъщи). Докато не се усети, че всъщност в България място, в което могат да ти разкажат всичко за техниката, да ти гарантират честна информация за всичко за всеки модул, да ти го пуснат, преди да си го купиш (удобно, на кресло, в специалната аудиостая), просто няма. И нещата, които поръчва (само от западна Европа и Скандинавските страни), въпреки че са втора ръка, винаги идват в оригинална опаковка и с гаранция. А и е много вероятно ако търсите нещо конкретно, а го няма там, да могат да ви дадат подробна информация за него и да ви го издирят. Та, ако някой желае, нека разгледа сайтът на Звукомир (човекът се казва Георги):
http://zvukomir.com
Гарантирам ви, че дори да не купите нищо, никога няма да ви откажат демонстрация на мострите или просто увлекателно предадена информация.