СМЪРТТА НА ХАРТИЯТА

...е силно преувеличена, както стана с винилите преди десетина години. И все пак. Появата на ново музикално списание на нашия пазар след по-малко от месец и най-вече честите коментари, които чувам по адрес на списанията като цяло ме провокираха да напиша тези редове. Държа да отбележа още отначало, че няма да намесвам българския пазар, на който се раждат и умират списания почти всяка година, а ще погледна на нещата от по-глобален ъгъл, най-вече, защото чувам как уж смислени хора говорят пълни глупотевини.


Ще умрат ли хартиените книги и списания? Не знам, честно. Може би, но едва ли ще е така скоро, както тръбят с кеф някои. Като оставим настрана факта, че самият аз пиша в списание и гледната ми точка е силно субективна, дори даже да пренебрегнем цялата култура около четенето на хартиен носител (което е ужасно голямо нещо, че да го пренебрегнеш ей така), пак се съмнявам, че книгите и списанията ще се озоват в музея след броени години. Ясно е, че книгите ще отидат там след списанията, затова мисля да се концентрирам над периодичната преса, особено специализираната, по-специално развлекателната и най-вече музикалната. Ей така, за да стесня кръга, да не говоря общи приказки и да пиша за нещата, които познавам.

Съществуват два много големи мита, свързани с музикалните списания:

МИТ ПЪРВИ: НЯМА НУЖДА ОТ СПИСАНИЯ, В ИНТЕРНЕТ ИМА ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ БЕЗПЛАТНО

В интернет има много неща, вярно е. Там наистина е цялата информация. Само че цялата не означава вярната, въпреки че много хора не могат да направят тази сериозна разлика. В общия случай в мрежата можеш да намериш интервюта, ревюта, истории, дискографии и какво ли още не. Твоето пътешествие обикновено започва с търсачката. После ще цъкнеш върху някой от първите резултати и воала, ще приемеш, че написаното е меродавно, особено ако това е първото нещо, което научаваш за даден артист или група. Може да е, но може и да не е. Това е причината бандите често да се смеят на въпроси, базирани на факти от интернет. Проблемът е, че в интернет всеки може да напише каквото си поиска. Ако нямаш предварителна подготовка, си загубен. Безплатно? Мога да поспоря. Да, ще намериш тонове безплатна информация- понякога качествена, когато е в специализирани сайтове, но в повечето случаи непрофесионално взети интервюта с разхвърляни и неадекватни въпроси и ревюта, написани от второкласници или болезнено патетични домашни поети. Пробвай се да потърсиш материали на журналисти от водещите списания и ще удариш на камък, освен ако не пипнеш някой скан или самото списание ( журналистически блог) не е решило да постне определен материал онлайн. Опитай се да намериш пълната история около някой албум, турне или събитие, разказана от очевидци в групата примерно. Тц. Това няма да го намериш с малки изключения. Списанията все още имат значителна преднина що се отнася до ексклузивност и интересна информация. Хората, които работят там знаят какво да питат и кога да питат. Това им е шибаната работа, ако ме разбираш. За интернет в общия случай важи правилото от великия български филм Двойникът, "Това е мой братовчед, магазинер, нАуката му е хоби". Безплатни обяди, както сигурен съм знаеш, не съществуват и затова, добрата информация е платена. Такава ще си остане, повярвай ми, независимо дали е на хартия или онлайн.

Моите абонаменти например преминаха в електронни още миналата година. Хартията ми липсва, но мястото вкъщи ми липсва още повече. Сега получавам любимите си списания директно на айпада, където ги чета прилежно и си ги складирам. Още не съм видял никъде в интернет нещата, които съм прочел там и едва ли ще ги видя. Както казах, ако не намериш сканове, няма как да докопаш тези неща.

Друга важна подробност е, че информацията в нета има неприятния навик да изчезва понякога, докато броят на METAL HAMMER от 1986 продължава да си стои вкъщи на рафта. Много добре знам къде е ако ми потрябва.

МИТ ВТОРИ: НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ ЧЕТЕ СПИСАНИЯ
Глупости! Добрите издания по света поддържат огромен (говорим за десетки хиляди) брой абонати, които непрекъснато се увеличават. Естествено, налага се да се съобразяват със съвременния свят и да правят нещата по-интерактивни и да добавят допълнителни екстри (дискове, тениски, шапки, календари и прочие)- нещо, което едно българско издание като Про-рок за момента не може да си позволи, защото няма десетки хиляди абонати все пак. Четенето на списания е като слушането на музика. Въпрос на култура. Почти всеки артист (и това се доказа от анкетата сред бандите, които интервюирахме за последния брой) ще ти каже, че музикалната преса е важна и нужна. Тя е неразделна част от сцената, защото промотира музиката. Нещата вървят ръка за ръка.

Музикалната индустрия се променя непрекъснато. Това е неоспорим факт. Списанията отдавна изгубиха възможността да ти дават актуални новини, понеже ти ги научаваш директно от специализираните сайтове, нещо повече, можеш даже да се абонираш за тях. Голяма част от фензините се преместиха в мрежата. Има огромен брой сайтове за ревюта. Всичко това прави музиката, която харесваш още по-вълнуваща (въпреки че бих могъл да поспоря за някои аспекти на това информационно наводнение), а ролята на списанията става все по-аналитична и ексклузивна. Така че не знам за хартията, но пресата си е все още тук и няма намерение да си ходи. В това съм сигурен.