СВЕТОВНОТО ПО КЮЧЕК

Преди няколко месеца Радо, един стар другар от Търново, в момента във Варна, ме подсети за тази дебилна история и горе-долу от този момент съм я наредил на опашката, но сега май взе, че й дойде реда най-сетне, още повече скоро не съм разказвал дебилни истории.

Не си спомням коя година беше, сигурно малко след средата на 90-те, турбо чалгата още не беше осъществила плавния си преход в националната ни поп музика (като се замисля за 20 и отгоре години демокрация, това беше най-бързо развиващо се нещо), а мутрите все още ги имаше в оня вид- с глупавите кожени якета, ланците и всичко останало. Сега, ще те излъжа, ако кажа, че все още са карали "Ниви", но за да е по-цветна картинката на бекграунда (сигурно така биха се изразили тия, които използват готината думичка "хейтър"), представи си, че така е било.

И така, прибираме се ние с Радо на стоп от Пловдив към Търново. Доколкото си спомням зле беше работата и не се движехме достатъчно бързо, а дългото висене около някое село в чакане обикновено води до измислянето на всевъзможни простотии. Минахме Шипка доста късно и стигнахме до Царева Ливада от Габрово с влака. Защо и как не си спомням. Спомням си, че решихме оттам да хващаме пътническия до Търново, че ни беше писнало. Съвсем между другото, ЖП гарите в онзи раойон са еднакви като капки вода и ако пътуваш нощем в задните вагони, нищо чудно да слезеш не там, където трябва. Веднъж бях заспал и като се събудих, от зор скочих в движение от влака, а се оказа, че съм скочил на коловозите в Дряново. Сори за отклонението.

Беше топло, спомням си, сигурно пролет е било. Стигаме на гарата в Царева Ливада ние и си купуваме билети за след час, примерно, след което се паркираме в заведението на гарата-нещо средно между пивница, скара-бира и вмирисан вертеп. Гладни сме и поръчваме боб чорба. Сипват ни по една купа и ни взимат някви стотинки- това му беше готиното на онова време. Неготиното ей сега ще ти го кажа, така че ако си гнуслив и хапваш в момента да не вемеш да върнеш...

Къде бяхме? А, да, сядаме ние във въпросното РСВ, не знам дали така се казваха тия бордеи на ЖП-то с по една кофа боб, както вече казах и се оглеждаме в обстановката. Вътре са няколко души, вероятно постоянното присъствие, защото когато влизаме още, забелязвам погледи от типа "такива-като-вас-тук-не-ни-трябват". Логично, дълги коси, мешки, тениски с черепи и зомбита- не сме им от най-любимите. Не си спомням подробности, но сигурно се е възцарила тишина, за която в Криминале някой поиска да знае "Това ли наричат неловко мълчание?"

Местните отрепки седят около една маса, пуфтят евтини миризливи фасове, пият наливна бира (вероятно, откъде да помня чак толкова) и зяпат нещо на видеото докато фамилиарничат с кръчмарката. Не знам защо, но в спомените ми това е Рамбо с онзи характения за видео касетките тогава дублаж, дето един човек казва всичките реплики и то с ануса си, и ако е на кеф. Посетителите са ултра грозни и нечистоплътни индивиди, които както Джон Ленън казва в една от книгите си " са от най-долна пломба".

Ние надаваме ухо на разговора, но предимно ядем. Доста бързо, защото сме гладни. Чорбата не е лоша на вкус, но по-важното е, че е много. Почти стигам дъното. Казвам почти, защото лъжицата ми се натъква на нещо мекичко. Поглеждам аз. На дъното виждам един дебел слой трохи. Явно ядем недоизяденото от някой. Това в добрия случай. В лошия вероятно ядем недоизяденото от много хора, което е било връщано обратно в казана много пъти. И докато с Радо премисляме вероятностите да не мислим повече по този въпрос, откъм масата дочуваме култовата реплика, врязала се в съзнанието и на двамата ни до днес. Ако не беше тя, сигурно нямаше да запомним цялата тая свинщина, защото такива неща се случваха всеки ден. Както е и да е. Репликата, отправена от единия пиянка към кръчмарката гласеше: "Я пусни касетката със световното по кючек"!

Ние, представи си, не дочакахме да гледаме световното по кючек, но само можем да си представим за какво иде реч вътре. Световно по кючек...

Тръгнахме си, обогатени с познание, за което не бяхме плащали, както и с пръцкащи задници от боб чорбата, за която си платихме. Качихме в един вагон, в който привидно нямаше хора и по пътя към Търново се забавлявахме да си палим пръдните с възгласи от вида идва, давай и пали. На слизане минахме през вагона към изхода и видяхме, че изобщо не е бил празен- зад нас имаше поне една дузина хора, притихнали в шок от звуците, съпровождащи забавата ни.

Ей такива работи стават като си метъл с развинтена фантазия и ядеш вече ядена боб чорба под заплахата да ти пуснат световното по кючек.