Поводът да седна и да отдам почит на Клайв Баркър с няколко реда е внезапната поява на първия том от неговата поредица Books Of Blood на нашия роден книжен пазар. Това се случи преди има-няма два месеца благодарение на издателство Colibri, които поне по мои наблюдения си държат на качеството на превода и оформлението. Плюс това, техните книги с меки корици, за разлика от тези на Плеяда например, могат да се четат по няколко пъти без да се разпаднат на съставните си части.Books Of Blood се появява у нас почти 30 години след като е издадена за първи път. Горе-долу с толкова изоставаме във всеки един аспект на културата. Перфектен пример просто. Докато разни чиклит простотии, наукообразни книжлета от типа Как да усъвършенстваме подсъзнанието си и откровени бози като Игри на глада (това умишлено ще го напиша на български) заливат т.нар. книжен пазар в България, най-известната книга наКлайв Баркър получава премиерата си след 30 години. Това естествено не е най-фрапиращия пример. Да не започвам със списъка на класиките, които все още са недостъпни. Имам предвид истински класики, но както и да е.
Books Of Blood e убийствена книга във всяко едно отношение. Най-сетне хората, които харесват филми като Hellraiser и The Midnight Meat Train ще видят откъде започва всичко. Онези които са фенове на не толкова известния Book Of Blood (2009) също ще разберат много. В същото време ще се оплетат още повече.
Това е най-възбуждащото нещо в прозата на Баркър. Той може да създава светове с много измерения и да променя границите им с лекотата на някой от онези приказни разказвачи, които те карат да си мечтаеш да имаш камина, люлеещ се стол и чаша горещ чай. Като всеобхватност и размах на мисълта неговата митология е сравнима с тази на Лъвкрафт. Клайв Баркър е повече от писател- той рисува картини, прави сторибордовете на собствените си комикси, режисира филми и още хиляда неща, които в очите на по-консервативните пък го правят по-малко писател. Спорът е за спорещите. За мен такъв не съществува.
Преди няколко години Инфодар издадоха друга класика на Клайв, Абарат- още една от безбройните паралелни вселени на неговия гений, само че онези които ще се докоснат до Books Of Blood с подготовката от Абарат, нека се чувстват предупредени- това е кошмарен нов свят, след който може да заспят трудно, особено ако са с нежна психика. Тук няма нищо наивно и детско, това е истинският класически ужас на Клайв Баркър в цялата му извратена прелест.
Приятно четене!
Градски, някога обръщал ли си внимание на Clive Barker's Undying? :)
ОтговорИзтриванеДа, превъртал съм я още като излезе и съм я преигравал. Не е лоша, но не е нищо чак толкова особено, също като Jericho
ИзтриванеКогато гледах филма, беше "блааааахх", но в добрия смисъл на думата, разбира се, без да отчитам скапаната сценография и прочие неща, които лично на мен ми се искаше да има. Обаче книгата..алелеле...демек- съгласна съм с теб:)Може би, защото съм луд фен на Лъвкрафт:)
ОтговорИзтриванеСтифф,видях,че имаш навика от време на време в блога си да споделяш собствени списъци с творби от различни аспекти(сериали,филми)с култов, неразбираем от масите,статут.Би ли го направил и с книги? В смисъл,не искам да прозвучи сякаш ти казвам какво да правиш собствената си секунда,но благодарение на въпросните списъци съм намирал доста хубави неща.Тийн съм и не ща да раста в Чалгария,а твоите "suggestions" доста помагат да се абстрахирам.Естествено,напиши я когато си надъхан,пък дотогава ще чета секундата(а и докато я има де!)
ОтговорИзтриване"тийн съм и неща да раста в Чалгария"
ИзтриванеДано ставате повече, приятелю! Щом те има, значи войната не е загубена. Адски се зарадвах на коментара ти, благодаря ти и да, ще постна секунда за литература. Вероятно много скоро.
Знаеш как да накараш човек да се заинтригува от нещо. Не съм я чел, но да, оформлението изглежда добро и дано преводът наистина да е добър, защото понякога просто се изумявам някои хора как са станали преводачи.
ОтговорИзтриванеФилмите ,които беше предложил преди време, не разочароваха. Мисля,че и тази книга няма да разочарова. Имах кофти мнение за повечето хорър творби, било то книги или филми, но след "Ти си това,което гледаш", разбрах,че всъшност причината за моето отрицателно мнение,са малоумните комерсиални бози,които ни заливат. Липсата на по-задълбочено проучване от моя страна ме беше принудила да се задоволявам само с тексаски кланета и подобни глупости, които по никой начин не бих нарекъл хорър,а просто продукти,които докарват на безидейните продуценти някой друг лев.
ОтговорИзтриванеПодобно на колегата по-горе и аз бих помолил за повече подобни секунди. Някой път може да пуснеш секунда и с друг стил - примерно трилър или драма. Работата е,че повечето заглавия,които анализираш, никога не съм ги чувал,а са милион пъти по-добри от повечето ,които гледам.С една дума: интригуващо...