RECORD STORE DAY

Има хора, за които слушането на музика не се изчерпва само със самото слушане. За тях преживяването е пълно едва когато са търсили, купили, държали в ръце корицата, винила или книжката на диска. Когато са оценили всеки един артистичен аспект на музикалния продукт или произведение, както искаш го наречи. Днес най-много музика се купува онлайн. Имам предвид не само дигитална, но и на физически формати. През последните 10 и може би малко повече години интернет, с всичките му положителни страни и безспорни удобства бавно, но сигурно убиваше независимите музикални магазини по света.

Миналата събота мина поредния Record Store Day- ежегодна инициатива, започнала в САЩ през 2007, която тогава обедини близо 700 независими музикални магазина. Година по-късно събитието се пренесе и във Великобритания. Какво представлява Record Store Day? Това е нещо като празник на уникалната култура на малките музикални магазини, ден на всички с по-специално отношение към музиката. В него взимат участие собственици, колекционери, меломани и много артисти. Организират се концерти, издават се специални за случая ограничени като бройка дискове и винили, които могат да се купят само на място, в музикалния магазин. Дори много големи имена като METALLICA, DAVID BOWIE, MASTODON и PIL подкрепят усилията по запазването на независимите музикални магазини и причината е проста- повечето от любимите ти групи са израснали с тази култура, срещали са се там, обсъждали са този или онзи албум, купували са първите си плочи с първите си спестени пари, много пъти съдейки единствено по обложката, а после са бягали към дома, за да чуят как звучи нещо, на чиято корица има озъбено мумифицирано зомби с брадва в ръката или четирима подобни на комикс герои, гримирани същества от космоса. Нещо повече, в музикалните магазини са се случвали социалните контакти между себеподобните, раждали са се идеи за групи, много от тях са се осъществявали, а някои вече са станали световно известни. Честно казано, съмнявам се, че бездушното споделяне и слушане на тонове mp3-та може изобщо да създаде някаква сцена.

Тази година в чест на Record Store Day бяха пуснати в продажба над 400 ексклузивни заглавия, от които 392 на винил. Миналата година бяха само 250, а по-миналата едва надхвърляха 150. "Много от хората предпочитат звука на винилите пред този на CD или mp3- споделя един от водещите специалисти в индустрията, Пол Куърк- Други изобщо нямат грамофони, но ги купуват заради визията и красотата на винила". Днес благодарение на на Record Store Day, малките и независими музикални магазини постепенно се увеличават, но разбира се, дълго време няма да могат да достигнат броя отпреди, да кажем, 15 години. Има даже филм за тези малки и уютни магазинчета, Last Shop Standing.

Това е по света. У нас ситуацията едва ли се нуждае от коментар, но все пак държа да отбележа, че тя не винаги е била такава. Имаше време, когато в нашите родни малки музикални магазини, въпреки че бяха предимно средища за записване на касетки, нещата се случваха. Тези които са по-големи сигурно си спомнят Лазаров Рекърдс, където човек можеше да си купи винили и дискове на по-малко известни групи. Може би една трета от моята NWOBHM колекция е купувана именно от там. Медуза Горгона на Джони в Търново, Ниверо във Варна, Коцето в Пловдив, ОЧЗ в София- някои още функционират и си заслужава да ги подкрепим. Когато преди две години си взех едноименната плоча на TOKYO BLADE от метъл маркета на GMM, се сетих как с двамата ми верни приятели от ученическите години- Добрича и Илианския ходихме на море във Варна с подсъзнателната идея да отскочим до Ниверо и да купуваме винили. Буквално се състезавахме по пътя и фантазирахме дали има плочата на тази или онази група, за да похарчим честно спечелените ни с хамалски труд кинти. По време на едно такова състезание ми отмъкнаха въпросната плоча на TOKYO BLADE буквално под носа. Е, най-накрая си я набавих.

И така, ако колекционирането на дискове, плочи и касети не е болест за всеки, то отношението към любимата ти музика би трябвало да си е там, в лявата страна на гърдите ти, туптящо и живо, независимо от превратностите на времето, защото страстта към онова, което обичаш не бива да угасва. Ако угасне, значи не си го обичал истински. Record Store Day е празник на истинските меломани, не онези, на които цялата музика им изчезва, когато им гръмне харда. Лошото е, че този празник у нас го няма, а хубавото е, че хората с отношение са си тук. Наздраве за тях!