СЕРИАЛ НЕ Е МРЪСНА ДУМА

Сериалите, приятели, също като цялата телевизия, не са това, което бяха някога. Поне в моето объркано съзнание, формирано в годините, когато телевизията започваше по обяд с народни песни и танци думата сериал винаги е извиквала отвращение и погнуса, особено когато на един по-късен етап средностатистическата българска домакиня се пипаше само при споменаването на Освалдо Риос. За мен сериал значеше Робинята Изаура, Дързост и красота, Пътеводна светлина, а по-късно и цялата латиноамериканска бълвоч, наследена днес много успешно от примитивните турски ТВ бози.

Тази моя (и не само) обърканост отдавам на факта, че с изключение на Twin Peaks, един-два сезона на Twilight Zone, почти половината от оригиналния The Fugitive и култовия The Invaders, ние тук не сме гледали нищо от наистина важните сериали. Расли сме без Star Trek и оригиналния Dr. Who, без британския шпионски шедьовър The Prisoner и без американския хорър The Misfits. За добро или лошо, ние бяхме децата на Мястото на срещата не се променя, На всеки километър и Октопод (който няма как да не призная, в началото беше мно-о-о-го як).

Днес нещата са много различни-както вкъщи, така и по света. Първо, имаш 150 телевизии, имаш интернет и всичко останало. Имаш информация за сериалите, които вървят в момента. Второ, самата индустрия е дръпнала здраво напред. Ако преди десетина години на ТВ продукциите се гледаше от високо и актьорите в тях бяха такива, които не успяват да пробият в киното, днес в сериалите се влагат купища пари и те се превръщат в суперпродукции. Нещо повече, много кино актьори се ориентираха към телевизията. Чарли Шийн беше един от първите и а не ти казвам колко печелеше на серия от Двама мъже и половина. Онзи Хю Незнамсикойси, по-известен като д-р Хаус също прави повече кинти от обикновената кино звезда. Та така се променят нещата.

Отдавна ми се искаше, но чак сега намерих време и нерви да напиша по няколко думи за сериалите, които са ми направили впечатление през последните години. Ето ги:

CARNIVALE (2003-2005)
HBO го спряха, защото не беше достатъчно мейнстрийм, за да запази висок рейтинг, а както знаеш, комбинацията от масонство, тамплиерство, християнска теология, магия, карти таро и пътуващ карнавал сред пустошта на Южна Калифорния в средата на 30-те години на миналия век едва ли е сред любимите на масовия зрител, особено след определението на някои критици, според което Carnivale e "Twin Peaks, който не се стреми към приемливост". И така, в центъра на поредицата от мистични събития и герои стоят проповедник и бедно момче от Оклахома. Брат Джъстин (в ролята Кланси Браун)и Бен Хпукинс (Ник Стал, който никога не е бил сред най-приятните ми актьори). Злото срещу доброто, но като много размити и почти абстрактни категории. Толкова. Останалото не става за разказване, трябва да се види.

INVASION (2005-2006)
Не е нищо оригинално като сюжет, но пък история с ураган, след който странни извънземни форми започват да отвличат човешки същества във водата и да крадат телата им нямаше как да не ме закове от самото начало. Плюс това, краят (почти винаги преебават нещата точно там) беше много силен.

MASTERS OF HORROR (2005-2007)
Два сезона с по 13 едночасови епизода, всеки на различен, но задължително известен режисьор в хорър жанра. Сериите варират от посредствени до много силни, като поне в този случай не трябва да се водиш по името на режисьора. Така например Homecoming на Ромеро, Deer Woman на Джон Ландис и дори Cigarette Burns на Карпентър не са нищо особено за сметка на Incident on and off a Mountain Road на по-непопулярния Дон Коскарели. Изненадващо, след поредица от посредствени филми през последните две десетилетия, Дарио Ардженто е просто неотразим в Jenifer (личният ми фаворит) и Pelts (много добра идея и изпълнение). Аз не съм от най-големите почитатели на азиатския хорър, но Imprint на Такаши Миике също е сред най-добрите, дори и само заради степента на шока, който изпитва зрителя. Valerie on the Stairs е история, плашеща по друг начин, защото принадлежи на Клайв Баркър и е пресъздадена от Мик Гарис. Ако трябва да сравнявам първия и втория сезон, по-добрите неща със сигурност са в първия.

FALLING SKIES (2011-)
Дай ми извънземни, които са завладели планетата ни, малък отряд бунтовници и ме пиши в играта. Колкото повече серии, толкова по-добре. Мога да преглътна дори участието на Ноа Уайли от Спешно тоделение, честно си казвам, но ми е трудно. Продукцията е пипната, сюжетът е изтъркан, точно за мене. Никога не може да ми писне, сериозно, нищо че историята пращи от бъгове, които се забелязват даже при най-първо гледане, което означава, че са сериозни бъгове все пак.

AMERICAN HORROR STORY (2011)
American Horror Story едва ли ще продължи повече, то няма как да продължи всъщност. Ето този начин на действие оценявам. Правиш нещо, завършваш го и край. Без въпросителни. Като един голям филм. Съгласи се, че 90% от сериалите не завършват никак, защото създателите им очакват да им подновят договора и да цедят още и още. Накрая идва един момент, когато не им подновяват договора и ти оставаш едновременно преебан, разочарован и уморен от глупостта, в която се е превърнало любимото ти нещо за гледане по телевизията.

THE WALKING DEAD (2010-)
Сериалът, който (неизвестно за мен) защо беше номиниран за Златен глобус. Отчасти базиран на едноименния комикс. Много отчасти, да знаеш. Не ме разбирай погрешно, гледам го, само че мелодрамата ми идва в повече. Както и локумите. На моменти действието направо умира или се разбива на части, всяка от която заема по два-три епизода /като търсенето на София/ и забравяш тоя филм всъщност за какво е. И докато сме на темата, The Walking Dead е сериал за зомбита, в който има много малко зомбита, това е другото ми оплакване. Във втория сезон екшънът и кръвта станаха малко повече, но и мелодрамата се засили правопропорционално. Актьорите? Направо не знам откъде да започна... Този Андрю Линкълн е ебати дървото, а има да носи водеща роля. Малкия пуфляк Карл е супер дразнещ, Джон Бернтал (лошият Шейн) има две физиономии и половина и всичките с тъп поглед и леко отворена уста, другите също са страшни злета с едно голямо, много голямо изключение, което се нарича Норман Рийдъс. Само заради него си струва да гледаш, нищо че не го дават много. Норман Рийдъс е ебаси якия пич!

Умишлено изпускам няколко сериала като V's, Heroes и тоя, как му беше името, на Стивън Кинг, за болницата, зъщото ще трябва да пиша до утре, а си имам и друга работа. Аре!