ЯПОНСКИТЕ ИЗДАНИЯ

Пределно ми е ясно, че тази секунда е лишена от смисъл за най-малко две категории хора- тези, които свалят албуми от торент тракери и после обявяват въшливите си "трици" за колекция и онези, които въобще не се интересуват от темата, но, както е казал поетът, пълно щастие няма. Ако не ти се чете за формати, редки издания и колекционерска митология, не се притеснявай да пуснеш една прозявка и да отебеш цялата тази писаница до следващата седмица... примерно.

Японските издания /винили и дискове/ винаги са будили специални чувства у колекционери и обикновени аудиофили. Първо, те са два пъти по-скъпи от европейските и американските. Второ, обикновено в тях има бонуси- или допълнителни парчета, или под формата на постери, стикери, допълнителни бележки от музикантите за японските фенове, допълнителни страници в книжката, даже допълнителни дискове /винили/. Трето, качеството на хартията и печата надминава поне десет пъти това на останалите издания по света. Четвърто, мастерингът, а с това и цялостния звук на продукта е значително по-добър. Пето и последно, но в никакъв случай по значение, е т.нар. OBI- това е хартиената лентичка, която покрива гърба на диска (винила), малка част от задната и малка част от предната обложка. Всъщност, чисто и просто това е един етикет, но заради липсата му цената може да спадне чувствително, понякога с повече от 50%. OBI-то e особено важно за колекционерите, които не признават японски диск /винил/ без въпросния "етикет".

т.нар. OBI strip

Днес някои японски издания притежават свойството да се продават необичайно скъпо. Първите издания на IRON MAIDEN например, рядко падат под 100$ парчето. Първите издания на ранните албуми на MERCYFUL FATE и KING DIAMOND могат да достигнат до 200$ и нагоре. Подобна е ситуацията с определени заглавния от каталога на RUSH, METALLICA и DAVID BOWIE. Важно е да кажем, че хората търсят тези издания не само заради колекционерската им стойност, а и заради уникалното качество на звука при възпроизвеждане.

 Rush-Permanent Waves, първи пресинг, Япония

Естествено, съществува и друга гледна точка. Според определени хора след ерата на винила (японците спират да произвеждат винили още в края на 80-те), разликите в качеството между европейските/американските и японските продукти вече съвсем не са толкова много. Същата гледна точка защитава тезата, че японският пазар е сравнително малък, затова произведените копия  са малко и са скъпи. Звукозаписните компании умишлено тъпчат японските издания с бонуси, защото знаят, че в общия случай те са по-лимитирани от познатите ни евро "лимитарки", които много често можеш да си намериш на половин цена след 10 години. И понеже стандартът в Япония е висок, а дисковете- скъпи, компаниите чудесно осъзнават, че твърдото ядро фенове ще иска да си купи японското издание. Пак да кажа, ако американското струва 15$, японското ще бъде 30-35$. Според тази теза качеството на японските дискове отдавна не е на старото ниво. Останала е само славата.

Black Sabbath- Paranoid LP,  японско издание

Звучи разумно, нали? И все пак, от гледната точка на личния ми опит като горд притежател на японски издания, мога смело да заявя, че първите японски издания на повечето албуми от 80-те и началото на 90-те години са най-добрия вариант да слушаш любимата си музика от онова време. Плюс неоспоримото предимство на добрия печат и бонусите. Говорим за първите издания, нека да подчертая. Но дори и ремастерираните са по-добри в японски варианти.

Иначе, бих посъветвал всички, които се изкушават да купуват европейски ремастерирани издания да не го правят. Загуба на пари и отвратителен звук. Това, което всъщност наричат ремастериране, в много случаи е просто надуване на оригиналната сила на звука. Този престъпен акт изкривява финалния резултат и вместо любимия си албум получаваш нещо шумно, некачествено и откровено бумтящо във всички посоки. Но това е друга тема, на нея ще се спрем друг път.