В началото на седмицата няколко от родните интернет метъл глашатаи /съжалявам, но ми е трудно да ги нарека по друг начин/ приплъзнаха новината как агент на ISLAND RECORDS се свързал с една българска банда, чието име ще остане неназовано тук и, разбираш ли, проявил интерес, обаче всичко било още в самото начало и ако работата станела, това щяла да бъде първата българска банда, сключила договор с мейджър компания. Сякаш не знаем!
Прочетох аз новината и го преместих от единия крачол в другия, образно казано. Тая история толкова се изтърка, че вече даже не е смешно. За последните 10 години се сещам за поне 10 български банди, които "подписваха" или бяха "на крачка от договор" с голяма звукозаписна компания. Сещам се даже за едни, които почти отидоха да свирят на Ozzfest.
Естествено, не се наложи да чакаме дълго. Оказа се, че от ISLAND са "харесали" и други български групи. Не са подбирали даже. Типична интернет измама, както може да се досетиш, особено като скиваш некадърно скалъпения текст, лошия английски и нетипичните за музикалната индустрия езикови похвати. Обаждаш се там на едни номера, те ти казват, че ще те издават, ама да пуснеш едни кинти на една сметка и така...
Честно казано, можех пак да си го преместя от единия крачол в другия, обаче реших да напиша няколко реда, ей така, може някой да ги прочете все пак. Може някой да се сети, че топлата вода е открита отдавна, въпреки че в родината ни непрекъснато някой я преоткрива, щото просто не се сеща, че преди него също са я открили. Още преди 20 години имаше групи, които правеха супер качествена музика и се опитваха да променят нещата. Ще трябва да кажа, че тогава сцената беше много по-интересна и различна от днешната. Моето скромно убеждение е, че в момента БГ сцената се намира на най-ниското си ниво от самото си раждане насам, може би. Голяма част от новите ни банди са абсолютно неадекватни на нещата, които се случват отвън. Говоря за последните 3-4 години.
Но да оставим това. Дали новината беше евтин ПР или просто глупав изблик на ентусиазъм преди какъвто и да било реален резултат, няма значение. Има значение единствено хората да разберат, че нещата не стават така. Защо? Много просто. Индустрията не работи по този начин. И ако имаш претенциите да си в група с амбиции, би трябвало да го знаеш.
Първо, никой няма да се свърже с тебе, щото си е щракал, разбираш ли, из MySpace и преслушвал групи. Това е крайно несериозно. Когато имаш достатъчно слушания, приятели, сваляния и каквото там, ТИ трябва да се свържеш с компаниите и да включиш MySpace постиженията си като част от профолиото си.
Второ, никой няма да демонстрира интерес и да говори за договори в някакъв продрискан имейл, още по-малко в най-първия такъв.
Трето, няма мейджър звукозаписна компания на света, която ще пише неща от този тип преди нейни хора да са те видяли на живо, много пъти това се случва инкогнито.
Сега съм длъжен да ти кажа и нещо тъжно. В България това няма да се случи още 100-150 години. Според мене, няма никога да се случи.
Първо, защото оттатък за един договор с мейджър се трепят 1000, а може би и повече банди, някои от тях с години. Много от тях с цели дискографии, издадени към малки лейбъли.
Второ, защото нашият пазар е малък и никой няма да рискува да подпише с неизвестна българска група, колкото и добра да е тя.
Трето, в условия на нелегален даунлоуд, постоянен спад в продажбите на физически носители и куп други още глупости, много от мейджър лейбълите са принудени да "уволняват" артисти, а не да наемат нови, още по-малко, както казах вече, от страна от Третия свят /хайде да не се лъжем/ като нашата.
Четвърто, в момента не виждам нито една млада българска банда, която дори малко да се доближава до каквито и да е стандарти, че да подпише подобен договор. Виждам дет метъл и хардкор банди, които си скъсват задниците да концертират и правят своите завоевания стъпка по стъпка, без много шум, това го виждам, но това е съвсем друга история и там мейджърите нямат нищо общо. Това са групи, които влагат пот и кръв, а не прес съобщения по сайтове. И ако трябва да бъда честен, според мен, това е бъдещето за сцената тук. Договорите с мейджъри са за онези с излъганите надежди, че ще стават рок звезди.
Абсолютно съм съгласен с всяка една твоя написана дума. За мен е ненормално наивно и глупаво как групите в България искат и постоянно се стремят да ги издават най-големите лейбъли. Не става само с ентусиазъм, който е важен, но само за старт. Първо - те трябва да имат супер яка хващаща тяхна музика, написана от тях самите, която да идва най-малкото от сърце, тук изключвам всякакви безцелни ревове, виж-ме-колко-съм-добър китари и зле изсвирени барабани, просто музиката трябва да хваща (най-доброто клише за мен). Второ - отношение към хората с който ще подписват, не само че не трябва да си мислят единствено как ще станат големи и ще вземат парите, а това трябва да го изключат като вариант в началото поне, защото иначе се пада много лошо от височината на нереалните въжделения, примери много. Трето - пазара тук го няма никакъв, кой ни знае нас какви сме каква музика имаме, какви групи, като самото общество и държавата не работи абсолютно нищо в тази насока, и доста от групите направили един албум или няколко песни си мислят, че те вече ще изнасят концерти в Ню Йорк, Лондон и т.н. яки дестинации, не става, иска се много работа и най-вече отдаденост. И още нещо което смятам за много важно. Много добри прохождащи и не толкова групи от Америка и Великобритания (защото там е голямата игра) изнасят концерти като за последно - на малки фестове, в дворовете на приятели, в прашасали клубове, и някои от тях (някои, не всички) биват забелязвани. Това говори, че те се движат искат да бъдат чути, да доставят удоволствие на публиката си, а тук хората искат да си седят, да напишат една песен, да си мислят по цял ден колко са велики, и отнякъде да започнат да се надпреварват представители на най-големите лейбъли да си чупят краката и ръцете, за да подписват с тях. Това няма как да стане. И не на последно място - за да се чувства една група или изпълнител готов за голямата игра мисленето му трябва да е отворено, да му е извън рамките на България, да мисли като американец, като англичанин в тези моменти. Всичко това аз не го виждам, усещам, чувствам в нито една българска група днешно време, не знам дали след 100 или 50 години ще имаме достоен продукт който да се знае в големите страни (Америка; Великобритания), но поне в близките 20 не виждам как ще се радваме на стойностна (разбирай истинска) група която да види как стават нещата по начина по който трябва да стават. Дано да се окажа с лоша прогноза, но за да стане това трябва хората който създават музика да са отдадени много здраво на това което правят, да са истински, да не са с тъп манталитет и да забравят, че трябва някой да ги открие, защото видиш ли те са най-добрата банда на света (има ненормално добри проекти и групи в цял свят, които работят здраво за да са това което са). Не, трябва работа и търсене на начини да представяш себе си с това което правиш, без излишни PR-и, реклами, мейли, и всякакви други отчаяни пориви на моментно прозрение за величие.
ОтговорИзтриванеМного хубава статия, силна тема, много от нещата които написах се припокриват с твоите, но това е обективната действителност.
Да приемем, че съществува една група Y. Бих я нарекъл група X, но тъй като наистина има българска банда с такова име, предпазвам се от вероятността да се получи недоразумение и някой да си помисли, че в статията горе става дума именно за Група X. Както и да е, изобщо не разбрах защо трябва да играем тази игра с неспоменаването на имената.
ОтговорИзтриванеПрочетох въпросния имейл и добих представа за какво иде реч, следователно е ясно, че съм съгласен с всичко, което е написано тук. Само не искам да признавам, че сцената в България в момента е на лошо ниво. Може би е от инат, не знам. А може би съм голям оптимист, хе-хе. :) В България има твърде качествена музика, която остава незабелязана. Ще дам пресен, поне за мен, пример - чували сте, предполагам група Khan. Вчера изгледах клипа към песента им "Небе". В началото - нищо особено, добър метълкор, текстът ми хареса, но нищо повече. Но българските фолклорни забежки в припева... и онази гайда накрая... Не сме съвсем боси, нали? Но този въпрос сме го обсъждали и друг път и сме повтаряли до втръсване, че манталитетът ни е такъв. А като прибавим и факта, че Лепа Брена я пуснаха в Парламента, в кабинета на премиера, да му попее на ушенце и колянце, още повече ни се изяснява ситуацията. Но за да се промени, на един манталитет му трябва време. Сигурно няма да доживеем да усетим промяната.
Признавам, донякъде ми е жал за момчетата. Но не мога да си позволя да ги оправдая, защото това, меко казано, беше хлапашка работа. Предполагам, че когато си направиш група и в поне 70% от случаите тръгваш с подобна нагласа, че ще станеш рок звезда, нали. Което само по себе си не е лошо, но хората забравят, че за да се осъществи мечтата им (по принцип е така), трябва да здраво стъпили на земята, вместо да витаят в облаците.
Както и да е. Минало и заминало. Да благодарим, че имаме и това, което имаме. И да се подкрепяме взаимно, защото това също е важен фактор.
Поздрав с Past Redemption - Revelation. :)
Именно когато разни хора говорят от "инат" или в желание да са "оптимисти" и използват изрази като "не съвсем" човек съзнава колко зле са нещата. Погледни фактите, реалността, не разни изкривени твои доводи. Заради този наложен егалитаризъм, днешно време всеки твори някаква музика, доста често посредствена и когато някой му каже, че копира един тон други групи, но да речем вкара някаква гайда в песента обикновено извинението е
ОтговорИзтриване"Важното е да се твори" или "Стига завист". Не е важно да се твори просто така, важно е творението да внушава нещо, да говори, да провокира чувства. 90 процента от посредствените групи не би трябвало да съществуват в един нормален трезвомислещ свят.
Така е, но би ли ми припомнил кога именно светът е бил нормален или трезвомислещ? Много неща "не би трябвало" да бъдат, но са. А когато човек осъзнава, че нещата са зле, но не предприема нищо, шансът нещата да НЕ СЕ подобрят е 100%.
ОтговорИзтриванеНо пък виж, едва ли можеш да ми дадеш пример, в който завистта е била полезна за някого. Дайте всички да си запълваме свободното време да се плюем взаимно, защото на някого, видиш ли, му се сторило, че всичко останало е просто оправдание за липсата на прогрес.
Едно знам със сигурност - на изкуството, освен труд, му трябва ВРЕМЕ. Има ли смисъл да обяснявам, че има приемственост и всеки е стъпил върху нечии рамене? Днес някой просто ще имитира, утре ще добави една гайда (т.е. по някакъв начин ще НАДГРАДИ), после, ако успее, ще се откъсне от влиянията си и ще изгради собствен стил. Тези, които успяват, се броят на пръсти.
Мога да те уверя, че няма творба, създадена "просто така". Напротив, всяка от тях е уникална и съдържа частица от същността на автора. А дали авторът ще остане неразбран - това вече зависи единствено от слушателя.
Ако намираш нечия музика за посредствена, винаги можеш да се върнеш на онези 10%, които "би трябвало" да съществуват. Но всеки има право да твори и да изразява себе си, и никой не е толкова голям, че да нарушава това право. Всъщност проблемът е в прекалено големия брой хора, които си мислят, че могат да казват какво би и какво не би трябвало да бъде.
Да, светът е бил трезвомислещ когато е имало една реалност и е имало съгласие върху това кое е красиво и кое грозно. Естетика, не различни пречупени през призми реалности.
ОтговорИзтриванеАз предприемам това, че рядко ходя на концерти именно защото според мен повечето групи не си заслужават - не говоря само за българските. Не става въпрос просто да блъскаме елементи един върху друг и да се надявам, че спойката ще стои и да наричаме това надграждане - става въпрос да обединим елементи, които могат да бъдат съчетани и да се получи нещо смислено. Но разбирасе вместо това имаме около 13 вида дет метъл примерно- страхотно нали?Всеки твори нали?
Май няма да се разберем за този свят. :D Говориш ми за някакви несъществували реалности, които няма изглед някога да се появят изобщо. Това е така, защото всеки е различен, има свое мнение и гледна точка. Ако имаше пълно единодушие по всички въпроси, животът щеше да е скучен. Българите сме навикнали да се оплакваме и да чакаме някой друг да ни свърши работата. А ако се появи някой, който предложи нещо различно, няма да можем да заспим спокойно, ако преди това не сме го съборили в калта.
ОтговорИзтриванеИ според мен не всички групи си заслужават. И просто не ги слушам. Но продължавам да търся. Тук "спойката" ще се е получила, там - не. Здраве да е, следващият път. Но без да опиташ, няма как да постигнеш каквото и да е.
Що се отнася до дет метъла - според мен има два вида - добър и лош. Не се нуждая от безбройните стилови рамки, изкуствено наложени от журналистите (да ме прощаваш, Стиф, но не можеш да отречеш, че е така).
Стиф го е обяснил много ясно и точно. Просто индустрията не работи по този начин, по който си мислим, че работи. Повечето български банди си мислят, че като подпишат с мейждър и вече ще взимат хиляди долари и проблемите им ще свършат. А парите в днешно време идват от турнета и стабилен мърч. Няма как да дрънкаш един път в седмицата в репетиционната и един път в месеца в някое клубче, и изведнъж да праснеш турне 2 месеца всеки ден/през ден лайфове в различни държави. Психически е невъзможно да се справиш. А на нас, българите, ни е манталитет да мрънкаме, да се оплакваме, все нещо да не ни е ОК. Как си представяте такова турне? Кой стабилен лейбъл и цял екип, който работи по това турне ще търпи мрънкалници? Много музиканти от големи групи са изгърмяли по тоя начин (и продължават да гърмят), не издържат на стреса и умората. Пресни примери (без да споменавам имена) - един напусна, защото му се роди дете; друг напусна, защото му идва в повече тур-ването и иска да си почине; трети се продруса и пропи зверски (по клиники го пратиха да се оправя); и т.н. примери много.
ОтговорИзтриванеДругото нещо... Българските групи, както Стиф каза, масово са неадекватни с това, което се случва извън България. Как можеш да искаш да си на сцена, която не си виждал и не си проучил, не си виждал как се случват нещата на нея.
По тази тема могат да се пишат фермани, наистина. За голяма сцена и че тя не е за всеки. Всеки музикант си мисли, че би се справил. Но това изисква зверска дисциплина, талант, работа, креативност и най-важното - да можеш да работиш в екип.