1986. Трябва да съм бил на 12. Беше на рождения ден на един приятел от моя блок, така че сигурно съм отишъл по домашни чехли, знам ли. По-големите от вас още помнят рождените си дни от 80-те- швепс и огромни подноси със сандвичи- във Васко Да Гама от село Рупча има един такъв, доколкото си спомням, много автентично. Рожденият ден беше на един адаш, останалите наоколо бяха като нас- полухлапетии, полупубери- още неизоставили напълно пластмасовите пистолети и количките, обаче с единия крак в света на циците на съученичките- нищо изненадващо всъщност. Както и да е, по едно време дойде някакъв братовчед на рожденика, малко по-голям от нас. Доколкото си спомням (може и да греша, много време мина) тоя пич не обърна много внимание на сандвичите и швепса. В съзнанието ми той директно отива до двукасетъчното Hitachi и пита присъстващите дали някой е слушал новия албум на Metallica. Съзнанието ми бърка, това е сигурно. Вероятно преди да извъши това свещенодействие, пичът също е набивал сандвичи и се е наливал с безалкохолно, само че знаеш как е със спомените- с времето стават някак... героични. Предполагам. Така или иначе, никой не отговори на въпроса. Аз никога не бях слушал Metallica. Знаех как изглеждат от гадните замазани снимки от стрелбищата (а, имам една история и за тях, но друг път), но скромната ми фонотека съдържаше само Live After Death на Iron Maiden и Defenders Of The Faith на Judas Priest. Да не говорим, че последните ми бяха представени като Scorpions от някакъв кретен, така че заблудата беше пълна. Имах и Tokyo Tapes на Scorpions. По онова време намирането на музика не беше от лесните неща, особено ако си на 12, така че, не, не бях слушал новия албум на Metallica. Според мен, никой в стаята не беше.
Когато пичът най-сетне пусна касетата, времето спря. Никога дотогава не бях чувал подобно нещо. Днес мисля, че няма как да съм чул, а и не е имало... Китарите направо режеха. Master Of Puppets избухна като шок в стаята. Сред сандвичите и швепса. Напълно помете детската ми наивност. Когато се прибрах вкъщи по-късно същата вечер, все още не можех да реша дали това, което чух ми хареса или не, но знаех ,че беше вълнуващо. Мамка му, беше напълно ново за чистата ми непорочна главица. Никога преди и след този момент не съм чувал звук като този в Master Of Puppets. И така вече 25 години.
Не съм болен фен на Metallica и никога не съм бил. Даже напротив. Нито противоречивите решения, които взимаха през годините, нито концертите им тук, не бяха нещо изключително за мен- поне тези, на които съм ходил. Имам много по-любими албуми от Master Of Puppets. На други групи. Само че ако трябва да бъда честен, срещу думата "метъл" в речниците трябва стои името на този диск. Бих го пуснал на всеки, който ме попита какво е това "метъл". Няма по-добро обяснение за мен. Днес, 25 години по-късно, все още няма нито един албум на друга група, който така точно да формулира термина. Master Of Puppets има убийствената способност да стъпва на гърдите ти и да тежи от старта на Battery до самия край на Damage Inc., когато имаш чувството, че носиш на раменете си няколко тона скрап. Чувството е супер минорно, някакво тягостно и фатално. Чувство на обреченост, и то не само заради депресията на Sanitarium, средната част на едноименната песен или лъвкрафтската The Thing That Should Not Be.
Интересно как се върнах 25 години назад само от едно уж рутинно слушане на албум, чиято обложка вече можеш да видиш напечатана може би и в модни списания. Може би ти се струва странно да пиша за това. На мен май също. Но в живота има неща, които просто не можеш да обясниш. Като това например, че Master Of Puppets при мен винаги подсъзнателно е свързан с детски рожден ден, сандвичи и швепс.
Ехааа - тази статия ме върна толкова години назад… По същия начин, тогава имах само две касетки (n-ти презапис) с Defenders of the faith на Judas и The number of the beast на Maiden. Но когато един приятел ми пусна Master Of Puppets, направо останах без дъх, никога не бях чувал нещо подобно…
ОтговорИзтриванеТемата за Master Of Puppets е практически неизчерпаема. Около този албум винаги ще се намира какво да се каже, заедно с това, на което всички сме се наслушали - че това е най-силният албум на Metallica (лично според мен Ride The Lightning не му отстъпва чак толкова), че след него групата твърде много се комерсиализира (което според мен се случва чак след Черния албум), че това бил последният албум (и шедьовърът, бих добавил аз) на великия Клиф Бъртън. R.I.P.
ОтговорИзтриванеИначе 1986 г. е знакова за тежката музика и макар че Master-а е безспорният лидер, бих казал, че Reign In Blood също може да участва с право в борбата за метъл трона.
Аз не мога да кажа, че съм се върнал 25 години назад по простата причина, че тогава не съм бил роден :D И вероятно никога няма да усетя магията на Master Of Puppets по начин, подобен на този, по който вие сте го усещали в онези дни. Със сигурност мога да кажа едно обаче: днес има страшно много талантливи групи, които издават силни албуми, които някой после би определил като "велики" и "гениални". Но имам чувството, че никой от тези записи няма да стане "незабравим".
Съгласен съм с теб Awaken!
ОтговорИзтриванеВ много голяма степен, освен високото качество на музиката, голям отпечатък оставя и ’’духът на времето’’ в България през 80 –те.
Какво имам предвид:
- музиката се намираше доста трудно
- качествени касетофони и касетки, на които да слушаш също
- оригинални плочи и касетки се намираха трудно и то на ебаси цената
- беше голяма мания да си купиш значка (викахме им капачки) на Maiden, King Diamond или Venom например. Струваха около 10 лв. които си бяха доста пари тогава. И тъкмо, когато гордо си я сложил на синьото сако от ученическата униформа, един капут - зам.директор на училището, в което учих, стои сутрин на входа на даскалото и ти я сваля и прибира.
Няма да забравя, че една събота имахме някакво почистване на училището. Кабинета на същия цербер беше отключен и от бюрото му гепихме една торбичка с над 20 значки, събрани по тоя начин от малките врагове на народа. Все едно открихме Граала пълен с абсент хаха.
- същата работа беше с нашивките – имаше едни гумирани по-масови, но имаше и везани, които си бяха лукс…
- странички от Metal Hammer и плакати – също ебати ценното
- за тениски или друг мърч няма смисъл да говоря - нямаше
Не искам да звуча, като някакъв носталгик, но тази статия ме жегна и припомни аналогични преживявания, отключвайки горните словоизлияния, за които се извинявам ако са досадни!
Относно Metallica – харесвам ги много, но голямата ми любов бяха и си останаха Iron Maiden.
За новата музика – безспорно има страхотни неща – виж Mastodon, Isis (жалко, че се разпаднаха), Burst (жалко, че се разпаднаха), The Ocean, Triptykon, Cauldron…..
Аре стига съм философствал
Така си е... Не знам, ама сякаш и мен ме е хванала носталгия по време, в което не съм живял. Някак си различна е била ценностната система на хората. Не само по отношение на музиката.
ОтговорИзтриванеОт друга страна е хубаво, че имаме достъп до всичко това днес. Но никой труд не е безплатен. Това обаче означава, че и стандартът на живот поне малко трябва да се повиши. Абе, става сложно.
При мен пък е обратното - харесвам Maiden, но голямата ми любов ще си останат Metallica. И Slayer. Харесвам и по-прогресивни неща, обаче като цяло повече клоня към добрия стар простоват хеви/траш/дет метъл. Някак си повече ме грабва.
От изброените - Burst и Isis не съм слушал, Mastodon, The Ocean и Cauldron така и не ме грабнаха, но виж Triptykon ... Едно от най-тежките и величествено мрачни неща, които някога съм слушал. Не звучи пресилено, надявам се.
а пък аз преди МОР си нямах нищо.С него влязох в музиката; даже не влязох, ами направо се изстрелях. Смешното/тъжното беше, че имах само...половин албум! Само от А страна на едно светлосиньо прозрачно Sony (голяма гъзария)- подарък от един мой братовчед; а от В страна имаше записан някакъв слабоумен хумор (!!!), каквито имаше доста тогава. Типична БГ-битак компилация!
ОтговорИзтриванеСега си представям как (евентуално) след още 33 години ще разказвам на внучето си : "В началото бе "МОР...":)
Поздрави, Стифф!
Точно така е Стиф,преди Мейдън да запълнят поне 2/3 от сърцето ми,имаше един Master Of Puppets,който ,не мога да си крива душата,ме въведе,само аз си знам как съм намирала записи и какво ли не.Незнам как си се сетил за това,но не е лошо да не забравяме от къде сме тръгнали и какво ни е ударило по главите.
ОтговорИзтриванеНякой помни ли, как на същата тая възраст до къмто 15-16г, се мъчехме да рисуваме Metallica, Sodom, Judas и Iron Maiden, на всичко възможно? От тетрадките в училище, захабените мешки, износени тениски до асфалтовите улици с бял тебешир и прочее?
ОтговорИзтриванеА някой спомня ли Черното в Пловдив и Коцето, дето нямаше група дето не я е слушал и да неможе да ти я пусне вътре в магазина?
С MOP започва всеки божи работен ден.
ОтговорИзтриванеСутрин, в колата, за работа.