9/11

За едно нещо са абсолютно прави- десет години по-късно светът няма нищо общо с онова, което беше преди това. Без значение кой точно извърши тази атентати и защо го направи, днес планетата е съвсем различна. Това се вижда най-вече по летищата. Параноята е взела своята най-скъпа жертва-чувството да си свободен и независим. Пазим се от всичко. Не можем да пренасяме течности над 100 мл. в ръчния си багаж, а тези, които можем трябва държим в специални найлонови пликчета. Сваляме колани, оставяме мобилни телефони, часовници и какво ли още не. Събуваме си обувките, зарязваме минаралните води, а на някои /най-вече тези с по-тъмен цвят на кожата и друга религия/ даже им опипват косите, ако са скрити под забрадки. Миналата година от самолета свалиха едно българче, защото носеше в багажа си /не ръчния/ нож тип "пеперуда". Край на демокрацията във въздушното пространство. Някой /пак казвам, няма значение кой/ се погрижи да ни я отнеме.

Защо реших да пиша за това? Не само заради годишнината. Сетих се колко бързо минаха 10 години от живота ми и как бързо свикнахме с факта, че някой успя да удари самолети в две от най-емблематичните сгради в Ню Йорк.

На 11.09.2001 имахме концерт в О! Шипка. Нямам спомен да съм гледал много телевизия по онова време, но когато отидохме на пробите следобяд, някой слезе долу  в клуба и каза, че са взривили кулите в Ню Йорк. Как... така... взривили? Стоях глупаво и не можех да повярвам. Някъде вътре в мен нещо тихичко ми подсказа, че точно този шибан ден ще е последният от всички преди това и първият от всички следващи. Нали разбираш? Граница. Вододел. Дотогава никога не бях мислил, че някой може да пипне Русия или Америка с пръст. Двете държави, които ни обрекоха на десетилетия студена война, пълна със зловеща пропаганда. Някакви араби? Абсурд! Никой не може да се ебава с великите? Наивно. Знам. Малко по-късно щяхме да научим, че всичикте тези араби са получавали руско оръжие  и са били обучавани от ЦРУ. Ето това е чудесен пример как да възпиташ и отгледаш собствените си убийци. Но както казах, не ми беше това идеята за тази секунда.

Не си спомням как мина концертът онази вечер. Мисля, че имаше доста хора, както по всичките ни концерти тогава. Едва ли всички са осъзнавали какво ще означават тези събития за нашето бъдеще. Едва ли някой от нас е преценил сериозността на случващото се. Все пак не сме американци. Те би трябвало наистина да се препотили, насрали и опикали. Кой не би. Особено ако живее в такава страна. Точно там е ключът към всичко. При нас идва ехото. Много по-късно, поне в повечето случаи. Сега, десет години по-късно, знам със сигурност, че никой няма нужда от подобни ориентири, за да измерва времето.