ARTY FARTY

Така най-саркастичната нация в света (англичаните) наричат онези, дето много се правят... сигурен съм, че разбираш за какво говоря- артърчета разни, напудрени театралчета, претенциозни мухльовци, искам-да-бъда-художници и артисти, неразбрани творци и обикновени педерунгели с претенции. У нас е пълно с такива. На всички нива. Някои снимат негледаеми филмчета и реват, че държавата трябвало да им плаща за тях, други се изживяват като велики писатели, а някъде в дъното на тази лайняна хранителна верига се намират и най-гладните и най-любимите ми- абортите на социалистическото образование (и това на прехода, понеже то е едно и също), полуинтелигентите и псевдоинтелектуалците.

Те са анонимни и повсеместни. За малко внимание ще ти врътнат свирка, но докато го правят ще гледат дали не се задава някой по-полезен от тебе. Както казах, тези индивиди са навсякъде- те правят музика, списват (те никога не пишат, а списват) в медии и най-общо казано са капацитети във всяка една област на изкуството. Обичам да чета репортажи и ревюта на такива типове- там винаги се случва нещо свръхестествено, което някак си ти е убягнало на концерта- примерно китаристите правят любов с китарите си, солата им порят космоса или както там беше, в краката на музикантите падат хиляди, докато те рисуват светове по струните. Какво да кажа... Колебая се дали да ги нарека грешки на българското образование по български език и литература или жертви на неговия култ към Пантелей Зарев и Светлозар Игов.

Тези arty-farty пичове в голямата си част нямат живот, а собствена вселена. Те няма да контактуват с теб, ако си достатъчно прям да признаеш, че не откриваш три слоя допълнителна дълбочина там, където тя не съществува. Все още си спомням онзи герой от пресконференцията на Dream Theater, който взе думата и 10 минути убеждаваше Майк Портной, че това тяхното не било просто музика, то било ПОВЕЧЕ от музика. Те били на второ място след PURPLE. Знаят ли те какво означава това за него? А? Знаят ли? Не са ли те съгласни, че когато творят, всъщност създават нови вселени от поезия, че събуждат мелодията на хуманизма и вечността? Майк изглеждаше потресен. Останалите също.

И понеже не съм съвсем сигурен дали съм напълно ясен, мисля да ти кажа един виц, според мене много добър. Една възрастна двойка се разхожда в изложбена галерия. Мъжът и жената спират пред огромно платно, на което са изобразени трима абсолютно голи черни мъже на фона на градски пейзаж. Куровете на двама от мъжете са черни, а на третия е розов. Докато мъжът и жената обсъждат картината, към тях се приближава художественият експерт на галерията и започва да обяснява: "Виждате ли, това е невероятно произведение от културна и социална гледна точка. Платното изобразява трима роми в големия град. И тримата са добри приятели. Напуснали малките градчета пред време, за да търсят препитание в столицата. Единият от тях има розов член, който олицетворява претопяването на културната автономност на различните. Това е протест срещу уеднаквяването на традиции и вярвания, вик за помощ срещу разрушаването на общността. Както сами забелязвате, художникът има невероятен усет за социална метафора. Той използва цветовете като синоними на нашите най-големи обществени страхове." Когато експертът си тръгва, към двойката се запътва един мъж, който до момента мълчаливо се е подсмихвал на няколко крачки встрани. "Искате ли да ви кажа какво всъщност нарисувах?- пита той- Това не са роми, а българи. Миньори. Готвят се да слязат обратно в мината и гледат към града. Двамата черни са обядвали на поляната, а третият, този с розовия кур, е отскочил до вкъщи за малко."