Жестоката истина е, че бандите все още имат нужда от звукозаписните компании, за да стигнат до следващото ниво- сериозна реклама, дистрибуция и покани за турнета навън. В момента не се сещам за някой от големите лейбъли в България, който е подписал с българска пънк, хардкор или метъл банда. Това е тъжно и показателно. Хората се оправят сами. Някои от по-оправните успяват да подпишат с чужд лейбъл, което им осигурява дистрибуция и концерти. Естествено, договорите могат да бъдат различни. Някои от тях- доста гадни. Виждал съм всякакви. Преди години в Германия ни предложиха нещо подобно, но искаха да взимат огромен процент /да не кажа всичко/ от мърча и хонорарите. Препоръчвам този тип договори на онези, които харесват двойното проникване, ако разбираш какво искам да кажа.
Както и да е, конкретната случка се разви на родна територия, преди, да речем, 8 години, не си спомням точно. Жена ми имаше контакти с една унгарска банда, Superbutt и благодарение на нея, се свързахме с тях и ги поканихме за два съвместни концерта тук. Superbutt записваха за унгарския клон на Warner, Megaton. Това им даваше възможност да използват определен бюджет за студио плюс различни други все хубави неща, на които в нашата мила родина и до ден днешен никой не може да разчита. Superbutt бяха наясно, че идването им в България ще е на загуба, но финансираха идването си от хонарарите си във Франция и Австрия. Хората искаха да свирят навсякъде, където биха могли да ги чуят. Освен това, техният лидер, Ондраш, искаше да се опитаме да уредим разпространението на албума им в България.
Първоначално бях доста скептичен. По онова време правехме всякакви лупинги и финтове, за да накараме издателите си да финансират втория ни албум /което в крайна сметка не се случи/ и донякъде заради това атмосферата в групата беше доста напрегната. Времето работеше в ущърб на материала, който имахме, а и паузата между сингъла и бъдещия албум се увеличаваше. Това също създаваше определени настроения. Хората започнаха да си мислят, че ги мотаме с глупости. Не можех да си представя, че в тази ситуация някой ще иска да се занимава с разпространението на някаква унграска банда, но все пак решихме да опитаме. Бях сигурен, че представителите на Warner в България, Орфей, няма да имат никакъв интерес към Superbutt, затова решихме да пробваме с ОЧЗ. Те се навиха почти веднага, това е плюсът на независимите играчи- казват ти как стоят нещата веднага и без да увъртат. Въпреки това, трябваше да поискаме разрешение от Орфей, нещо като писмено доказателство, че се отказват да разпространяват Superbutt на територията на България, за да може всичко да е законно и легално.
 |
| Въпросният албум |
Започвам да звъня в Орфей. Както можеш да предположиш, отнема ми две седмици, два тона нахалство и четири тона нерви да стигна до шефа. А, да, забравих, станах много добър в преразказите, защото всеки път обяснявах какво, защо и как. И така, пристигат Superbutt в България и ние с Ондраш се запътваме към офиса на Орфей. Сипват ни вода и кафе и се настаняваме в един хубав офис. Предполагам, че на Балканите това е най-близкото изживяване до легендите как тоя и оня били подписали първия си договор. Шегувам се. Атмосферата е тегава. Обясняваме ние за какво сме там. Никакъв интерес отсреща. Накрая казваме, че понеже знаем, че няма да има интерес, искаме само документ, че такова нещо Орфей няма да правят и няма да преследват съдебно ОЧЗ, загдето пък те ще го направят.
"Чакай малко- оживява се шефчето- как така? Не можем да се откажем толкова бързо... Я да видим нещо." Чука там по клавиатурата, търси Superbutt в каталога на Warner, пуфти, прави физиономии. Накрая, след още десетина минути, казва: "Ние ще ги разпространим в България, сега ще говоря с еди-кой-си /не му помня името/ от унгарския офис, ние сме в много добри отношения." Ондраш е доволен, аз стоя и гледам невярващо. Честно казано, и до днес не вярвам, че само след няколко месеца Орфей наистина разпространиха албума на Superbutt, "2 Minutes For Roughing".
 |
| Superbutt днес |
Както казах, неведоми са пътищата на българската музикална индустрия. Иска ми се някой от тези хора да се беше сетил през всичките тези години, че може да отиде на един-два концерта на български банди и да даде едно рамо към международната сцена. Друго си е с подкрепата на голяма звукозаписна компания. Това все още може да се промени. Ако същите тези хора станат за малко от кожените си кресла и отидат да изгледат някой концерт. Решат да рискуват. Защото състоянието на сцената ни и нивото й донякъде са жертва от това отношение. Но не всичко е загубено. Все още би могло да се промени. Ако пътищата на българската музикална индустрия не бяха то-о-о-о-о-лкова неведоми.
Гхгхгмммрмгмасд!!!
ОтговорИзтриванеСрамно и жалко е , че в момента, поне по моя преценка има една единствена медия - Т.М.Р., която се интересува какво става на българската рок и ъндърграунд сцена, както и едно предаване по телевизията - Фрактура(излъчвано обаче по нощите неделя срещу понеделник к.п.д?).
Жалкото е наистина, че само неколцина ентусиасти си правят труда да бъдат интересни или даже полезни за наши банди...
И това може би е и плюс, понеже нещата могат да станат и "професионални". Аз лично се втрещих от сумата необходима по записването, промотирането и разпространението на албум на що годе популярен български музикант. Ставаше въпрос 100-150 хил. лева?!
Едва ли има какво повече да добавя. То се знае - българските таланти много, само че ги тъпчат в калта, пък дойде ли чужденец - лижат му подметките! Нищо против момчетата от унгарската банда, никога не ги бях чувал, надявам се, че и музиката им не създава подобни асоциации, каквито създава името им. :)
ОтговорИзтриванеИ какво стана после? Добре ли се продаваше албумът им?