Много пъти съм си мислил за един мой разговор с Макс Кавалера по време на първото гостуване на SOULFLY в София, когато той ми каза, че понякога съжалява, че толкова се е натискал да се запознае с Ози Осбърн. Още помня как поклати глава и се усмихна на криво все едно случаят нямаше нужда от понататъшно обяснение. И все пак той го направи. Лаконично. "Не мисля, че той беше това, което аз очаквах от фронтмена на BLACK SABBATH."
 |
| С Ренди Блайт от LAMB OF GOD почти не си говорихме. Той оправда репутацията си на извънредно кисел пич |
Откакто съм в този бизнес, съм се видял с много хора- с едни за кратко, с други за по-дълго време, с някои само съм си говорил по телефона, а с трети пък само съм си писал (понякога и така се случва да взимаме интервюта). Колкото и да ти е странно, повечето от тях са напълно земни. Не казвам дали са добри или лоши, а земни. Уморени, щастливи, изненадани, отегчени, изнервени, позиращи, любопитни, ексцентрични или затворени- няма характерна черта, която да ги обединява. Няма нещо като "те-звездите-така-правят". Това е тотален мит.
 |
| Кристина е симпатична и непретенциозна дама, която с удоволствие ще ще снима с всеки свой фен |
Кристина от LACUNA COIL е мъжко момиче-миньонче. Мат от BFMV ми направи впечатление на стеснителен пич, но можеи само така да ми се е сторило, кой знае. Споменът ми от разговора с Игор Кавалера е, че беше надоспал, но достатъчно любезен. Мат Хийфи от TRIVIUM смърдеше на някакъв префинен парфюм, а Кори определено страдаше от логореа. Когато прекараш цял ден с някой, започваш да разбираш какво го движи. Пол Диано обожава да мрънка. Този човек е абсолютно мрънкало. Ако се държиш с него като с някогашния вокалист на IRON MAIDEN, ще получиш арогантно поведение, цинично отношение и снизхождение в комплект с още разни неприятни неща. Ако започнеш да си говориш с него, все едно не ти пука кой е, ще видиш едно съвсем друго лице, понякога даже е склонен да каже истината за нещо. АРИЯ са сред най-големите пичове, които съм виждал- пълнят стадиони в родината си, но ще се съберат всички по команда, ако искаш да им вземеш интервю на куп. ДОРО може да те забави с около час, особено ако искаш да я снимаш. Естествено, после ще ти се извини. Интервютата с MASTODON не са лесни, имай го предвид. Понякога въпросите ще увисват във въздуха.
 |
| След около един час, кутия цитари и десетина кена бира, с Фил Кембъл решаваме да покажем международния знак за мир |
Нека да си изясним нещо, в този бизнес е напълно непредвидимо кой какъв ще се окаже. Джеф Уотърс от ANNIHILATOR няма да спре да ти говори за времето. Супер позитивен и забавен е, ще ти отговори на всички въпроси и ще остане допълнително, за да обсъдите любовта му към VAN HALEN. ФИЛ КЕМБЪЛ от MOTORHEAD ще ти набута цигара в устата и ще ти тикне няколко кена бира в ръцете, докато се опитваш да държиш диктофона пред него.
 |
| Игор ще заспи всеки момент докато брат му се забавлява с акцента на руската журналистка в дъното. |
Това, което се опитвам да кажа е, че хората, които произвеждат музика за нас, също като нас трескат злобарки, получават разстройство, гледат порно, уригват се насън и пърдят миризливо. Ето затова понякога, ако си СУПЕРФЕН, по-добре пропусни срещата си тях. Те няма да отговарят на детската ти представа за тях- онази, която си изградил, когато си гледал плакатите им години наред и си моделирал имагинерните им характери. Те не са рицари, нито светци. Със сигурност обичат музиката, която създават, но едва ли биха се впуснали във философски разсъждения по текста и солата на едно или друго парче. Не им казвай, че са най-великите на света. Това са им го казвали милиони пъти. Не се опитвай да ги впечатлиш като им обясняваш, че си най-големият им фен. Бъди реалистичен по отношение на себе си. Всеки ден стотици хора им заявяват същото. На кого да вярват? Ако видиш някой от тях по улицата, не го преследвай, това е отвратително. Въобще, не прави нищо, което не искаш да ти правят на теб.
 |
| На Роб му хареса, когато го попитах кога ще се върне в Suicidal Tendencies, но не се ангажира с точен отговор. |
Когато INSMOUTH бяха известна група в България, успях да се нагледам на хора, които смятаха, че е окей да ме снимат без да ме питат или да шушукат на съседната маса, или да ме следят по улиците, или да ме поздравяват без да ме познават, или даже да си говорят с мен за разни неща. С времето това идва малко в повече, повярвай ми. Нямам нищо против да се снимам, да подпиша нещо или даже да поговоря с някой, но не обичам да ме целуват, пипат по лицето, бутат и т.н. Никой не обича. А и кой съм аз? Един никой, ебати. Представи си какво им се случва на METALLICA. Мамка му, сигурно им плащат вредни, хахахаха...
 |
| Със Скот бекстейдж на Graspop Metal Meeting 2009. |
Както и да е, понякога, не много рядко всъщност, се оказва, че идолите ти не са това, което си очаквал от тях. Длъжни ли са? Разбира се, че не. Ако имаш такива подозрения, просто не се запознавай с тях, а слушай музиката им. Тя няма нищо общо с човешките им качества. Спомням си разни идиоти, които чупиха дискове на JUDAS PRIEST, защото Роб бил обратен и горяха плакати на PANTERA, защото Фил бил наркоман. Странно. Аз не гледам порно сцени на Роб, а слушам музиката му. Не друсам с Фил, а пускам дисковете му.
Да не забравя, някои хора наистина убиват идолите си, защото са предали очакванията им, но това май е друга тема.
Прав си Стифф. Те са нормални хора. Но някой път се оказват повече отколкото сме очаквали. Примерно Дейниъл(кийбордиста)от Сабатон , след час говорене, се оказа супер пич. Не бива да ги смятаме за нещо повече, но и не бива да смятаме за пълни Бай Ганювци.
ОтговорИзтриванеИнтересна тема. Като се замисля, иска ми се да бях посетил и половината от концертите, на които си бил, Стифф, а хората ми стига да видя на сцена (макар че не бих отказал и да се срещнем отблизо).
ОтговорИзтриванеСпоред мен не са останали чак толкова много „супер” фенове. Даже вече рядко надвишават 11-15 години. Да, сигурно не е приятно, но до известна степен идолите им са свикнали с тях. С изключение на това, на кого друг вредят? Нека тънат в сладката си заблуда. И защо не? Честно казано и на мен не ми се иска да си представям как Christina Scabbia се напъва в кенефа.
Предполагам, че е по-обичайно представителите на метъл сцената да са по-земни. Не съм най-подходящия арбитър по този въпрос, предубеден съм, така да се каже. Но тук не съм съгласен, че музиката няма нищо общо с личните качества. Разбира се, това не значи, че ако пееш за серийни убийци, то 100% си такъв. Не искам просто да забравяме каква е основната движеща сила на любимата ни музика и хората, които я създават, а именно – бунтът против безумието на света около нас.
Проблемът ни е, че прекалено често и силно се влияем от това, което виждаме и четем. Живеем в общество, подчинено на комерса. Ако тези води са ти непознати, какво би било първоначалното ти впечатление за Cannibal Corpse, например, ако видиш обложките им или прочетеш текстовете им? Necropedophile, мамка му! Първо - с малки деца. Второ - с МЪРТВИ малки деца! Изобщо няма да ти хрумне да погледнеш от другата страна на нещата, където самият Джордж Фишър казва, че текстовете им са нищо повече от шеги, и където трябва да си благодарен, че дългокосото съседско момче изкарва насъбраната си агресия върху калъфката си под звуците на Hammer Smashed Face, вместо да я отприщва върху рожбата на комшията, т.е. върху теб.
От друга страна, има „супер” фенове и супер фенове. Гледа ли DVD-то от концерта на Голямата четворка? И по-точно – тази част от бекстейджа. А нищо чудно да си бил там, ха-ха. Та става дума за фена, който се разплака при срещата си с Tom Araya. Стига бе! Човекът сигурно цял живот е лягал и ставал с музиката на Slayer. Искрено му завиждам. Дано някога ми се случи! Някой да има има информация кога ще наминат пак насам? :)
Ако бях обикновен гражданин, първото ми впечатление най-вероятно би било, че прекаляват, но едва ли щях да си помисля, че са педофили, изкормвачи и некрофили. Все едно да поставям знак за равенство между Шварценегер и Терминатор или Сталоун и Рамбо. Горко му на човека Робър Инглунд, който играеше Фреди Крюгер. Не мярвам също така някой да мисли, че през свободното си време Slayer извършват серийни убийства.
ОтговорИзтриванеИзобщо, пак казвам, не бива да съдим творците по това какви са в личния си живот. Едгар Алън По е написал чудесни книги, нищо, че е бил безпаметен наркоман и педофил. От друга страна, Ричард Рамирез е бил безпаметен наркоман и убиец, но не е написал нито една книга.
Ако с коментара си съм оставил впечатлението, че съдя по този начин, нека се поправя. Защото нямам подобни предразсъдъци, а и да съм ги имал, променил съм ги към добро. Cannibal Corpse не са ми от най-големите любимци, но ги уважавам. Просто ги дадох като пример за една от най-неразбраните групи от 15-20 години насам. Може да преувеличавам, но е факт, че по света все още има нации (преди години е било и по-зле), които не възприемат метъла като музика, а по-скоро като сатанински ритуал. Доброволно или насилствено, това вече е друг въпрос. Хубавото е, че винаги има изключения.
ОтговорИзтриванеНо не можеш да отречеш, че всеки творец влага частица от същността си в творчеството си. Сам със сигурност знаеш, че творенето като процес е невъзможно, ако не си самия себе си при осъществяването му. Хе-хе, и дори някъде дълбоко в душата ми се крие частица, жадуваща за особено болезнената смърт на всичко живо, не е ли по-добре да я претопявам в брутални стихове, отколкото да й се отдам?
...Ако такава дилема съществува, да, разбира се, но това са изключения. Много по-често текстовете са чиста фикция.
ОтговорИзтриванеИ всички ние сме актьори. Да, точно така. Аз лично изразявам себе си чрез стихове и музиката, която слушам. Двете си влияят взаимно и едновременно върху мен, неизбежно е. А текстовете на песните всеки тълкува по свой собствен начин. Кой знае, може би имам колекция от човешки органи в мазето ... :D
ОтговорИзтриванеТова, което наистина е важното, и което е валидно на 100% при мен, при теб, при братята Кавалера и т.н., е че с всички сили се стремим да сме различни от общоприетото, и в този смисъл - да не ни водят за носа.
Мисля, че спорът приключи. Не заради друго, а защото оттук нататък едва ли мненията ни ще се различават особено. Пък и доста се отклонихме от темата, основно по моя вина. :)
Ако все пак има още нещо, тук съм. :)
Евала на Ранди че е кисел. Щеше да е супер тъпо да е някъв жизнерадостен педал...
ОтговорИзтриванеА аз снимал ли съм те без да питам и да те заговарям все едно се познаваме?
Иначе съм бил на такъв фенски мийтендгрийт само с Machine Head и освен автографите и снимките нищо не си казахме. Но пък Фил такъв се впечатли като му подадох дискове на Vio-Lence и Technocracy хе-хе. С останалите музиканти, на които се кефя, съм говорил само като журналист. И имам чувството, че ако не им вземах интервюта, нямаше да има какво да си кажем... Освен да ме питат за курви и бело, а аз не знам от къде да им намеря, ебати.
Мечтата ми е да се срещна с Даниел Гилденлоу. Това доста ме накара да се замисля...
ОтговорИзтриване