SHOPLIFTING

Преди известно време (може би две години) в едно магазинче за рокабили дрехи и аксесоари в Берлин видях надпис на касата, който гласеше You shoplift, you die! Стана ми весело. Сетих се как като бях между 16 и 18, т.е. времето, в което не различаваш главата от задника си, заедно с разни приятелчета практикувахме шоплифтинг, само че не знаехме термина, естествено.

В началото на 90-те често гепихме книги от книжарниците и касети от музикални магазини, стига да имаха неблагоразумието да ги излагат на прекалено изкушаващи места. Някъде в средата на бума на касетите с обложки (преди това нямаше такива екстри, а след това всичките станаха такива) в Търново отвориха един магазин, тъпкан с всички възможни заглавия, излязли по същото време- фрашкано с касетки- зад щанда, пред щанда, под щанда. Един приятел редовно караше продавачката да му покаже и пусне нещо зад гърба й и когато тя се обръщаше той ловко бръкваше под щанда и вземаше нещо предварително набелязано. И понеже си падаше по дет метъла, а това беше епохата на най-силните дет метъл албуми, взимаше или UNLEASHED, или INCUBUS или онзи CANCER, май първия, в който свиреше Джеймс Мърфи. Справяше се доста добре и за нула време ни вкара в занаята.

Няма да ти казвам, че не сме имали пари и затова сме го правели. Първо, не беше чак толкова редовно и второ, изобщо не беше заради парите. Правехме го заради тръпката. Мисля, че тогава всичко правехме заради тръпката, стигахме до брутални крайности във всичко. Гепенето на книги и касетки даже не беше чак такава крайност, нищо, че някои ги хванаха един-два пъти и усещането сигурно не е било от най-яките. Случвало ни се е и да бягаме след такива изпълнения. Както и да правим стандартната бомба в няколко заведения. Винаги на големи или по-малки тълпи- хлапета, които тичат. Тичат по слънчевите или по нощните улици на собствения си град под радара на неодобрителните погледи на възрастните. Чупят бутилки, крещят, задигат разни неща заради самото задигане.

Много по-късно научих какво означава чуждицата шоплифтинг. Разбрах също, че това е нещо малко по-различно от кражбата, защото го правят предимно тийнове и млади хора. Разбрах, че в САЩ най-шоплифтваните книги са тези на Буковски (каква изненада!) и Керуак.  Разбрах, че шопфитингът бележи своебразен пик между 2 и 4 следобед. Най-важното, разбрах, че не сме открили топлата вода. Не че сме искали да я откриваме. 

Не се опитвам да омаловажа задигането на цигари и бира от магазина. Въпреки че шоплифтърите са аматьори и в по-голямата си част нямат намерение да стават професионални крадци и рецидивисти с неясно бъдеще, винаги има риск да попаднеш на неподходящи хора или да тръгнеш по път, който води към затворническа кариера. 

Само че аз не съм тук да раздавам морал, нито да се правя на адвокат. Само ти разказвам с какви глупости се забавлявахме, когато не крещяхме Seek And Destroy, примерно, с усилената на макс уредба в дома на някой от нас, ако родителите му бяха заминали за уикенда. Това ми напомня за първите секунди на Cliff 'Em All, когато METALLICA влизат в един магазин (можеш да видиш този момент по-горе) и задигат доста количество бира. Режисирано, разбира се, но иди го обясни на малките бийвъси и бътхеди пред телевизора. Всичко на този VHS е истина. Шоплифтинг? Кражба? В края на краищата всичко опира до приятелите и хормоните.