На мен освен тъжно, ми изглежда и малко унизително. Наясно съм, че не всички банди по клубовете искат да стават известни, да записват албуми и да правят истински концерти, но да свириш пред пет души, двама от които директно отидоха в най-далечния ъгъл на заведението, че да си чуват приказката... Унизително е, за друга дума не се сещам.
Тази случка ме накара да се замисля как се чувстват тези хора. Даже не точно тези, защото тези бяха от по-възрастните, може би имат друга работа, правят го за собствен кеф, взимат някакви стотинки, пият по едно и си събират партакешите по домовете в малките часове на деня. Не, имах предвид онези, другите- тези дето разни мои колеги се скъсват да ги хвалят колко са велики и добри, а те правят пет концерта в България, наречени национално турне и още пет в избрани мазета на държави от Централна и Източна Европа. Големият психологически сблъсък, казват, се случва, когато се срещнат мечтите и реалноста.
Минаха времената, когато българските групи събираха по 600 души на концерт. По обясними причини. Те сега и много чужди групи не могат да съберат толкова. Въпреки това, нито тогава, нито сега сме имали нормална клубна сцена. Никога не сме имали.
В началото на 90-те клубовете искаха от групите да свирят кавъри, а сетовете продължаваха по 4-5 часа. После се създаде практика много от клубовете да лъжат музикантите и да не им плащат хонорари след концерта. Да не говорим за противната практика да свириш на три или четири части по 40 минути. Другото готино нещо беше, когато охраната, която събираше парите за вход, вземе, че си задели половината пари за себе си. В края на вечерта бандата взима по-малко от озвучителя. Малко е унизително. Ако забелязваш, пак използвам тази думичка.
В края на миналото десетилетие почти никой не искаше жива музика в заведението си. Това намаляваше притока на клиенти. Някои пускаха групи само делнични дни, без петък, естествено, и го правеха, за да подкрепят българската сцена. Дрън-дрън. Някои може и за това да са го правели, но други видяха възможност да си вдигнат приходите през седмицата като карат бандите да си плащат, за да свирят. Така или иначе няма клиенти, поне ентусиастите да снасят.
И така, първо, много здраве на тия, които твърдят, че имало сцена тук и някакви гениални групи имало. Нищо такова няма и никога не е имало. Има няколко банди, които събират повече хора от другите. Има няколко банди, които си скъсват задниците от бачкане и заслужават уважение. Другото е машина на времето, приятелю, празни барове, в които не се пуши, защото няма кой да пуши даже като им съсипаха бизнеса на хората. Другото е суета- детски мечти и ентусиазъм в комбинация с непремерени и нереални суперлативи от хора, които като мене си тракат по клавиатурата, когато не са заети да слушат музика, която не била създадена в България.
Какво може да се роди там, където съдържателите на клубове искат бандите да си платят, че да свирят? Какво може да се роди от трима зяпачи публика? Два кавъра и половина? Трибют банди? Музикален бизнес? Продажби? Не ми отговаряй, това бяха реторични въпроси.
Какво може да се случи? Survival of the fittest.
ОтговорИзтриване