BLOW UP YOUR VIDEO

Може би ти е правило впечатление, а може би не, нямам идея, но ако се загледаш в някой от издадените през последните, примерно, 10 години DVD концерти, вероятно ще забележиш, че повечето от тях са снимани извънредно дразнещо. Не се изразих правилно, не че са снимани гадно, нормално са си снимани вероятно, обаче монтажът им е състезание по количество кадри в секунда. От зор да видим всеки детайл от шоуто или по-скоро да се използва пълния размах на съвременните технологии, повечето от тези неща в края на краищата заприличват на видеоклипове с дължината на игрален филм. Ако в края на това приключение не си получил серия от епилептични припадъци, то със сигурност ще станеш от дивана с мащабна мигрена.

Особено старателни в това отношение са IRON MAIDEN, чиято видео продукция експериментира със сетивата на жертвите още от далечната 1992, когато Стийв Харис реши да монтира записа от Донингтън, но последното концертно DVD, En Vivo, просто чупи всички рекорди. Ако трябва да съм честен, когато го гледах за първи път реших, че идеята не е толкова лоша, обаче с времето установих, че втори път не мога да се подложа на това визуално насилие от начало до край, може би само избрани моменти, нещо такова... 

Преди малко гледах едно парче от предстоящото DVD на MACHINE HEAD- не е чак толкова брутално, но също е достатъчно епилептично. Когато ситуацията не е свързана с много кинти и камери, DVD концертите обикновено страдат от друг неприятен дефект- картина като от репортаж или абсолютно непрофесионална операторска работа, свършена от някое пияно роуди, примерно. 

Проблемът е, че вече всеки може да си направи DVD- снимаш един концерт, накъсваш го с малоумни интервюта и го пускаш да се продава. Разходите по материала сигурно са по-малко отколкото по обложката и носителя. 

Кой каквото иска да ми говори, но според мен технологичните възможности са нож с две остриета- от една страна е супер, че можем да си сглобяваме филмчета вкъщи, от друга обаче е малко тъпо да даваш пари за нещо, сглобено вкъщи, ако ме разбираш какво искам да кажа. Това важи с пълна сила и за студийните албуми, но при DVD-тата нещата са трагични в много от случаите. 

Сега като се замисля, опитите на нашите любими групи да ни докарат епилептични припадъци не са нещо изолирано. Киното злоупотребява с това от поне 12 години. Често отиваме на кино, за да се назобаме с ефекти, а като излезем не можем да се сетим за историята. Ми то история няма, как да се сетиш за нея. Сюжетът отдавна е на заден план.