ШЕКСПИР

Преди време Алис Купър беше казал, че в Макбет има повече кръв от собственото му шоу.

Твърдо вярвам, че Уилям Шекспир е дал точно толкова на хоръра, колкото Елвис на рокенрола. Мислиш, че се шегувам? Скивай сега. В ренесансовата трагедия Тит Антроник има точно 14 убийства (9 от които на сцената), 6 откъснати или отрязани крайника, 1 изнасилване (всъщност бихме могли да преброим даже 2 или 3), 1 погребан жив, 1 акт на канибализъм, 1 случай на класическа лудост. Падат се средно по 5.2 гадости на действие или 1 гадост на 97 реда. Оказва се, че в сравнение с Тит Андроник The Texas Chainsaw Massacre e чисто и просто комедия.

Тази статистика не съм я правил аз, нямам нито време, нито нерви за това, въпреки че съм чел пиесата навремето. Шокиращо, бих казал, но в същото време тези цифри са като плюнка в лицата на критикуващите сноби, които смятат, че литературата и киното на ужаса представляват второкласно забавление. Хей, ако Шекспир може да напише нещо такова, значи няма абсолютно нищо лошо в хорър фикшъна, нали?

Вярно, Тит Андроник никога не е била сред най-популярните трагедии на Шекспир, вероятно заради невероятно големия брой отратителни неща, случващи се на страниците й, но през 80-те и 90-те години на 20-ти век известността на пиесата значително нараства.

Единственото странно в цялата тази история е, че ако седнеш да гледаш поредния кървав филм с насилие и секс, баба ти ще сбърчи нос и ще те обяви за извратеняк, нищо че се е родила близо 350 години след появата на Тит Андроник. Баси иронията на съдбата, бих казал.