HEAVY METAL MANIA

Накратко, реших да направя поредица от  две секунди, посветени на NWOBHM (Новата Вълна на Британския Хеви Метъл). Защо? Защото мога. Шегувам се, разбира се. Има няколко причини. Първо, това уникално по своя характер движение, което живее едва няколко години, ражда почти всички последващи субжарове в метъла- от спийд през траш до дет и блек метъл.  То попива рифовете на SABBATH, PRIEST, THIN LIZZY, DEEP PURPLE, RUSH и UFO заедно с кратката, директна и ефективна формула на пънка. Второ, това е оригиналният звук на хеви метъла, а не разни сабатони и хамърфоли, тъй че може пък някой, случайно попаднал в този блог, рязко да прозре къде е истината в музиката, която слуша. Трето, даже някои от бандите да ти звучат като архивна смес от PURPLE и SEX PISTOLS, но с двойни китари (съвсем не изключвам тази възможност) и да си кажеш, че тая работа не е за тебе, все пак имаш шанса да прочетеш, видиш и чуеш малко история, а общата култура никога не пречи, още повече, че NWOBHM е в корените на всички твои любими банди- от METALLICA, MEGADETH, OVERKILL и EXODUS през DEATH, SFU и OBITUARY чак до DARKTHRONE и MAYHEM. Изобщо не преувеличавам.

Още в самото начало правя уговорката, че няма да се занимавам с големите имена в жанра като MAIDEN, SAXON, VENOM и LEPPARD, защото около тях всичко и без това е ясно. Няма да те занимавам с история на движението, можеш да я прочетеш навсякъде в нета Целта ми е да задълбая навътре. Да ти покажа банди със средна или никаква известност. Някои от тях имат албуми като DIAMOND HEAD и TOKYO BLADE, но повечето са си останали с един-два сингъла и са потънали в историята. За тях се знае нищо или почти нищо. Голямата несправедливост е, че сред тези банди има някои убийствено талантливи, станали жертва на звукозаписната индустрия, която опарена от пънк вълната, не е искала да инвестира в ново музикално течение. Точно затова срещу NWOBHM в повечето случаи има знак за равенство с малки, отдавна фалирали лейбъли, самиздат кампании, частни инвестиции. NWOBHM също така е нещо, неразривно свързано с култа към седем инчовия сингъл, понеже много от бандите не са могли да си позволят да запишат повече материал. NWOBHM естетиката е истинската метъл естетика- музика, дошла от масите и предназначена за масите- за безработните, отхвърлените, децата на миньорите и бачкаторите. В днешната реалност любимият ти стил отдавна е забравил простичките принципи, които са го родили.

И така. Две секунди. В първата ще видиш списък на някои от най-яките (според мен) забравени от времето 20 NWOBHM групи плюс ще  имаш възможност да чуеш малко рипове от личната ми колекция, които рядко се намират в такова качество. Във втората ще ти покажа моята NWOBHM колекция от сингли и албуми, и ще придружа това упражнение с информация за изданията и бандите, които са ги записали.

Имам стотици любими NWOBHM сингли. Много мислих и прехвърлях. Накрая отделих 20 от по-малко познатите на широката аудитория и същевременно доста добри според мен попадения. Ето ги:

HOLOCAUST-HEAVY METAL MANIA (1980)
Гордостта на шотландския хеви метъл, HOLOCAUST, са всъщност и една от най-директните и твърди метъл банди за времето си, точно затова са цитирани като основно влияние сред много от най-известните траш герои по-късно. Велик сингъл. Едноименната песен е типичен за движението уличен химн. Може да ти се строи странно, но през 1980 почти никой не приема радушно Heavy Metal Mania. Критиката определя песента като посредствена, а гласа на Gary Lettice като ограничен. Днес, естествено, всяка нота в този седмак има легендарен статус- в емоционално и финансово отношение, понеже тази плоча хич не е евтина, повярвай ми, независимо дали ще е дванайсет или седем инчовата версия.

MENDES PREY-ON TO THE BORDERLINE (1982)
Една незаслужено забравена група от Йоркшир, останала в енциклопадиите и енциклопедичните вече посивели глави на първите хеви метъл фенове с невероятно яката песен On To The Borderline от едноименния сингъл с незапомнящата се бяло-синкава обложка с някаква птичка, която държи китара. Интересно е, че басистът, Tony Boulton, идва от друга известна NWOBHM банда, Vardis, но ги напуска преди да е записал с тях каквото и да е. Слуховете твърдят, че MENDES PREY успяват да запишат едва през 1982, защото вокалистът им, някакъв глупав тип на име John Seymour, вепрекъснато сновял между Обединеното Кралство и Австралия, където прекарвал много време с антиподната си приятелка. Така или иначе, точно преди записите на въпросния сингъл в редиците на бандата се включва и Mark Sutcliffe- доказан професионалист и добър композитор. Mendes Prey дължат много на UFO, но леко напомнят и на Diamond Head, поне в този период. После нещата неизвестно защо засират яко и през 1986 получаваме втория и последен сингъл, Wonderland, който вече откровено блъска на поп рок с оттенъци на SARACEN и TERRAPLANE (бъдещите THUNDER, ако те интересува), след това групата изчезва от хоризонта. Остава наследството- самофинансираният On To The Borderline. Според някои спецове, още няколко такива песни и бъдещето им щеше да е в кърпа вързано. Кой знае...

CRUCIFIXION-TAKE IT OR LEAVE IT
Има поне няколко банди с това име, но нашата е от Лондон, Великобритания. CRUCIFIXION се появяват по сцените на пъбовете в Източната част на британската столица някъде през първата половина на 1979  и почти веднага си спечелват любовта на локалната тълпа, защото са хващащи, мощни и тежки. Кратката им кариера продължава едва няколко години и отбоява два сингъла плюс едно EP. Това тук е вторият сингъл, записан за известния NWOBHM лейбъл NEAT. Избрах да ти рипна втората страна, защото високите вокали на едноименното парче по-скоро се отклоняват от първоначалния стил на CRUCIFIXION, които иваче лесно можеш да сравниш с TANK, DEMOLITION или RICOCHET. Някои твърдят, че причината за разпадането на тази симпатична и определено агресивна за времето си група е в честата смяна на вокалистите, но днес едва ли някой може да каже със сигурност. Днес и трите издания на CRUCIFIXION са колекционерски рядкости, които лесно достигат трицифрени суми при наддаване в e-bay, а аз съм щастлив притежател на седмака, на който отделям място тук.




DARK STAR-LADY OF MARS
DARK STAR имат сериозни музикални корени в 70-те, когато са се наричали BERLIN, може би затова техният стил (поне в началото) минава за нещо като прото прогресив метъл и има някаква близост с този на други NWOBHM банди като LIMELIGHT и SHIVA. Слушал съм и двата им албума много пъти и до ден днешен не мога да схвана как музиканти, създали абсолютен хеви метъл шедьовър като песента Lady Of Mars, нямат нито едно друго хващащо парче. Може би в това се крие липсата на интерес от страна на EMI, които в началото с голям ентусиазъм включват въпросната песен в тяхната култова NWOBHM компилация Metal For Muthas, но после оставят DARK STAR в ръцете на някаква незначителна компанийка, наречена Avatar, където бандата общо-взето безславно загива малко след средата на 80-те.

SOLDIER-SHERALEE
Една от най-любимите ми групи от Новата Вълна, издала всичко на всичко един седем инчов сингъл, Sheralee, и то чак през 1982, когато в най-общи линии всичко вече е приключило. Съдбата на SOLDIER е поредица от нещастни обстоятелства. Първо, както вече казахме, те ужасно закъсняват. После, след като издават ебати якия сингъл за Heavy Metal Records, се налага да изгонят вокалиста си Garry Philips (когото необяснимо защо много хора по това време не могат да понасят органически) и басиста Steve Barlow, като ги заменят съответно с бившия GIRL и бъдещ L.A. GUNS глас на Phil Lewis  и мимолетния бас китарист на Gaskin, Marc McKenzie. Накрая Music For Nations решават, че TANK са далеч по-перспективни и ритват SOLDIER на улицата, благодарение на което те загиват скоропостижно. Слуховете твърдят, че някъде по рафтовете на нечия къща стои цял неиздаден албум на SOLDIER, Infantrycide и вероятно изданието HEAVY METAL FORCE отпреди няколко години включва отделни части от него, но  барабанистът Steve Taylor твърди, че албумът никога не е бил записан, а съществуват само демо касети, които най-вероятно са притежание на някогашния собственик на Heavy Metal Records, Paul Birch. И един интересен факт- много години по-късно китаристът на SOLDIER, Nick Lashley доста дълго е част от групата на ALANIS MORISETTE.

WEAPON-IT'S A MAD MAD WORLD
Между другото, WEAPON бяха тук преди година, в Стара Загора, на Aero Rock Starz. Jeff Summers, китаристът, е известен сред маниаците по Новата Вълна и с още една култова от средата на 80-те банда, WILDFIRE, която издава два много важни за английския метъл албума- Brute Force And Ignorance (1983) и Summer Lightning (1984). И в двата пее Paul Mario Day, започнал кариерата си като мимолетен вокалист на IRON MAIDEN и впоследствие пял в дебюта на (още една забравена днес, но много яка британска метъл група) MORE, Warhead (1981). Нека обаче се върнем на WEAPON. Те издават само един сингъл, It's Mad, Mad World / Set The Stage Alight на 13 ноември, 1980. През същата година достига до второ място в хеви метъл класацията на Sounds, но както става в повечето случаи, липсва всякакъв интерес от страна на който и да е лейбъл и през 1982 WEAPON престават да съществуват като оставят след себе си един куп неиздавани демо записи, включени в диска Set The Stage Alight (2003). WEAPON се събират отново преди десетина години. В Стара Загора бандата продаваше въпросния диск, а с него подаряваше и промо песента от предстоящия си албум, който все още не е излязъл. Повече за WEAPON има в два броя на Про-рок- и 82 и 91. Първият материал е за фестивала Aero Rock Starz от мен, а вторият е интервю на колегата Мартин Николов. Така или иначе, аз избрах да ти рипна втората страна на легендарния сингъл, който по неведома за мен причина е произведен в два формата- седем и дванайсет инчови версии- напълно идентични като оформление и съдържание.






PARALEX-TRAVELLING MAN (1980)
 Няма кой знае какво интересно около тази банда, освен че хората масово бъркат като смятат, че единственото им ЕР се нарича White Lightning. Известни в много ограничен кръг от почитатели на хеви метъла, PARALEX са една от най-цитираните влияния върху METALLICA. Техният груб и в интерес на истината, леко дървен стил напомня по тежест на едни други NWOBHM герои, MYTHRA, но за тях след малко.

DRAGSTER-AMBITIONS (1980)
Една от най-първите банди, подписали с легендарния и несъществуващ вече лейбъл Heavy Metal Records, което им осигурява преимуществото да пъхнат едно парче в култовата компилация Heavy Metal Heroes. През 1981 DRAGSTER издават седем инчовия си сингъл Ambitions, в който вокалите поема Derrick Pickles. Той заменя Garry Owen, обаче на много места се твърди, че всъщност е бил първия певец на групата. Така или иначе, Ambitions е един от най-силните сингли на онази ера и това съвсем не е само мое мнение.

GASKIN-I'M NO FOOL (1981)
GASKIN са сред личните ми фаворити, въпреки че има хора, които не могат да ги понасят. Мога да ги разбера. Понякога тези тримата могат да звучат много монотонно, но това се случва предимно в техния втори албум. I'm No Fool, както и целия дългосвирещ дебют (за който няма да говорим сега) са абсолютно безупречни. Известни още от средата на 70-те като хард рок екип, Paul Gaskin (вокали, китара) и Dave Norman (барабани) хем прегръщат вълната, хем дълго време отричат да са част от нея. Това е по-скоро нормално, особено с оглед на влиянията им, простиращи се от WISHBONE ASH до RUSH. Само че освен типичните рокендрол и буги мелодии в песните, GASKIN са достатъчно твърди, за да се наредят сред любимците на Ulrich и Barton и да бъдат удостоени с честта едно тяхно парче да влезе в компилацията NWOBHM 79 Re-Visited. Парчето е I'm No Fool, естествено.

VIRTUE-WE STAND AND FIGHT (1985)
Интригуващата история на VIRTUE започва още през 1981 година, но по стечение на обстоятелствата техният единствен сингъл излиза четири години по-късно. Някои хора правилно посочват, че в музикалния бизнес въпросът често опира до това да уцелиш правилния момент. VIRTUE го изпускат. От гледна точка на днешните ценители, сингълът на VIRTUE е едно от най-завършените NWOBHM постижения- с балансирани влияния от MAIDEN и PRIEST, безгрешна динамика и най-важното, перфектно композирани песни. Отделно, оригиналният сингъл струва майка си и баща си. Последния път, когато го мернах в e-bay, беше преди 5-6 години и достигна цена, равняваща се на няколко български минимални заплати.

MYTHRA-DEATH AND DESTINY(1979)
Легендарните и незаслужено забравени MYTHRA са сред моите лични фаворити в движението, защото са сурови, макар и не по начина на VENOM, а по-скоро между JJ'S POWERHOUSE и HOLLOW GROUND. Аз съм горд притежател на тяхното първо EP в седем инчовия му вариант, издаден от Guardian Records. Не мога да си кривя душата, мисля, че рифът на Killer е тафен от Breadfan на BUDGIE, докато останалите парчета напомнят на ранните DIAMOND HEAD. Едноименното обаче, което съм рипнал тук долу, е сред фундаменталните основи на METALLICA. Точно затова е любопитен фактът защо Lars Ulrich не ги включва в сборката NWOBHM '79 Re-Visited. Според градската легенда той много искал, но притежателят на правата създавал само спънки, затова в крайна сметка MYTHRA не поплучават тази чест и съответно не добиват по-голяма популярност около 90-те.





TOKYO BLADE-IF HEAVEN IS HELL (1984)
TOKYO BLADE са други мои любимци, но веднага бързам да направя уговорката, че става въпрос за първите два албума. Най-великата им песен, If Heaven Is Hell, датира още от времената, когато групата се нарича GENGHIS KHAN. Според мен това е най-якото им парче, затова го рипнах от рядката, испанска версия на сингъла. Всъщност, имам всички неща на TOKYO BLADE с техния първи вокалист и идеолог, Alan Marsh. Под идеолог разбирам създател на японската концепция на групата. Дискографията на TOKYO BLADE е хаос, който трудно може да бъде обяснен- минита и албуми с еднакви имена, но различен трак лист- едните излезли в САЩ, другите в Европа, въобще, ако ще си набяваш дискографията им, осведоми се преди това, това е моят съвет. След Alan вокалист става Vic Wright. Night Of The Blade (1984) е последният дългосвирещ албум на TOKYO BLADE, който си заслужава да бъде чут. Реално те съществуват и до днес, благодарение на Andy Boulton, но това отдавна вече не е същата банда.

ARAGORN-BLACK ICE (1981)
Нищо кой знае какво не може да се каже за ARAGORN, които изчезват от хоризонта след един седем инчов сингъл, записан много сурово, с много ентусиазъм. Те са истинска хеви метъл група, тук не говорим за блус рок, софт рок, хард рок или каквото и да било там, което също има навика да минава под етикета на Вълната. Другото важно около тази група е личното ми убеждение, че подобно на VIRTUE можеха да станат големи, ако не беше генералната неебателност на лейбълите в началото на 80-те.

BURNER-SAVAGE KILLER
Няма да ги намериш дори в NWOBHM енциклопедията, защото тя е писана преди този запис да бъде открит. Никой не подозираше за съществуването на BURNER докато през 2002 Zerlinda Records не издадоха за първи път записаните на 2.01.1982 парчета Savage Killer и Lay Down Your Arms в тираж от 500 бройки. Andy Rotherham, Andy Richards, Dave Price и Steve Peach се оказаха една от най-строго пазените тайни на NWOBHM, при това съвсем неумешлено. BURNER са от по-тежкия сектор на Вълната- в Savage Killer напомнят на JUDAS PRIEST, но са по-резки, по-нешлифовани и директни. Освен това, за щастие, оказва се, че това не е единственият запис на групата. През 1984 те записват още едно демо, издадено 20 години по-късно под името Hammer Of The Gods. След като светът разбира за изгубеното съкровище, през 2008, те издават и първия си дългосвирещ албум, Resurrection.

TRESPASS-ONE OF THESE DAYS (1979)
Един от най-любимите ми сингли за всички времена. TRESPASS може имат и други малки плочи, но никога не успяват да надминат себе си в тази песен. Това е простичко, но много хващащо парче със запомнящ се риф, което може така да ти влезе в главата, че да не излезе с години. Предполгам, че такъв е случаят с две от персоните в METALLICA. До средата на 90-те години единият не излизаше на сцената без да чуе тази песен в бекстейджа, а другият в момента се фръцка с нашивка на TRESPASS върху един от горните джобове на дънковия си елек.




JAGUAR-AXE CRAZY (1982)
Спийд метълът не е изобретен в Америка, както си мислят много хора. Подобно на блек метъла и траш метъла, този субжанр води началото си от NWOBHM и по-специално от парчетата на RAVEN Faster Than The Speed Of Light и JAGUAR Axe Crazy. Друг факт, неподлежащ на обсъждане е гепената от METALLICA песен на JAGUAR Stormchild, превърната майсторски в Whiplash. Предполагам, че Lars и James ще трябва да почерпят тези момчета по бира, ако вече не са го направили.

BLITZKRIEG-BURIED ALIVE(1981)
В основата на BLITZKRIEG стои фигурата на Brian Ross. В мен продължава да тегне убеждението, че ако този човек нямаше вредния навик да се забърква със сто групи и да ги докарва доникъде, днес BLITZKRIEG щяха да бъдат познати не само като онези песен, която свирят METALLICA. През годините Ross възобновяваше и отново изоставяше централната си група в полза на други като AVENGER, LONE WOLF и SATAN. След много години той най-сетне призна, че Б-страната на пърпвия сингъл е трябвало да бъде именно едноименната песен, а не Buried Alive, но според него тя не била достатъчно комерсиална за Neat Records.

BADGE-SILVER WOMAN (1981)
Graham Waudby сформира BADGE през 1980, след като се разпада пънк групата, в която е барабанист и вокалист едновременно- THE REVEREND JONES BAND. Странно, но BADGE не успяват да издадат нищо повече от този седем инчов сингъл, първата страна на който, по мнението на много музикални критици и специалисти, е една от най-добрите песни в цялото NWOBHM  течение. Наскоро немският лейбъл High Roller издаде цели 11 парчета на групата в красиво оформени плоча и диск. Повечето от тях са записвани в началото на 80-те, но никога не са видяли бял свят. Сред тях е Natalya From The Volga- любопитна история за тийнейджърка, която остава в източната част на Берлин след разделението на Германия, докато всичките й близки хора са отвъд стената. Наталия става политически дисидент, опасно занимание в годините на Студената война, предадена е от съветски шпионин и изпратена в солните мини в Сибир, а след това в Гулаг. Всяка сутрин тя се взирала в замръзналата река Волга и се молела да се върне при семейството си. Необичайна тема за хеви метъл група от началото на 80-те, без съмнение, но BADGE принципно са много необичайна група и със странна съдба, да не говорим, че на пръсти се броят тези, които въобще са ги чували някога.

BLEAK HOUSE-RAINBOW WARRIOR (1980)
Прпез последните години различни теории на конспирацията твърдят, че METALLICA са гепили един характерен момент от песента на BLEAK HOUSE за всеизвестната си Welcome Home (Sanitarium) и ако това наистина е вярно, METALLICA се превръщат в нещо като съвременните LED ZEPPELIN (които, както знаем, са гепили доста неща за първия си албум). Каквато и да е истината, BLEAK HOUSE (някой явно се е впечатлил от произведението на Дикенс в училище) са оригинална, макар и аматьорска група, която никога не дистига до широката аудитория.

JAMESON RAID-SEVEN DAYS OF SPENDOUR (1979)
Днес High Roller пре преиздават и издават много голяма част от материала на тази неизвестна за много хора група. Бих ги сравнил с горните, BLEAK HOUSE или с LIMELIGHT, но те си имат собствена идентичност, особено звучене и затова са издирвани и тачени от колекционерите. Най-доблре чуй сам.

Секундата стана твърде дълга, иваче със сигурност щях да включа RICOCHET, TWISTED ACE, JJ'S POWERHOUSE, DRAGSTER, както и още много други сингли, за които се сетих в процеса на писане. Е, някой друг път...