НЕПОЗНАТИТЕ INSMOUTH

Най-напред искам да уточня нещо- смятах тази секунда за изгубена, защото не успях да я публикувам като хората и впоследствие я изтрих. За щастие, после намерих текста отново и този път всичко с музиката май е ок, така че ето я, реставрирана и готова за четене и слушане.

Преди известно време си купих една много полезна китайска джаджа, която върти аудио касети и има USB порт, така че можеш да си свалиш всички стари и прашасали неща в какъвто си искаш дигитален формат. Това естествено не прави звука по-хубав или музиката по-добра, обаче спасява старите записи от сигурна смърт. Можеш да почистиш аудио файловете, да махнеш малко шум, да оптимизираш силата, разни такива неща.

Когато се сдобих с това чудо на техническата мисъл, първата ми работа беше да изровя старите записи на insmouth- интервюта, демота, репетиции и концерти. Някои никога не са виждали бял свят, а други са били разпространявани в много тесен кръг от хора. Това е историята на групата от 1993 до 1998. Тя е непозната за повечето, които разбраха за нас след като издадохме първия си истински албум.

Плакат от втория ни концерт със  SUCCUBUS през 1994

През 1993 ние репетирахме в мазето на профсъюзния дом във Велико Търново, това е буквално на центъра, в момента не се сещам какво има там, но е близо до заведението на Балъков, Бали, а култовото местно кафе Версай, където всяка неделя през нощта метълите висяха на по едно кафе, за да гледат Headbanger’s Ball беше само на 20 метра от мястото. Сега там има банка, ако не се лъжа. В онези дни най-голямата търновска метъл група се казваше КРЕМАТОР (но вече си бяха променили името на SUCCUBUS). Там китарист беше Жабата. Не съм го виждал отдавна, но знам, че още е в Търново и ми се иска да се видим да пием по няколко бири. Двамата близнаци- Миндя и Станимир отдавна не са в България. Другата важна банда в началото на 90-те беше ФАУ-2. Те бяха нещо средно между пънк и кросоувър. Там свиреше един от най-добрите ми приятели в училище- Митака, който през 1992 загина в Пловдив и групата се разпадна. Останалите- Иван Анев и Стъни също не са в България от много години. Когато ние събирахме  insmouth, в града и наоколо масово се правеха групи- в Търново FLESH'N'BLOOD (които по-късно станаха ДОДО),  в Горна Оряховица FRONTIERS, в Габрово BOILING BLOOD (по-късно TERMINAL EXISTENCE). Мисля, че всички звучахме супер аматьорски, но се опитвахме да правим собствени парчета. Също така, за разлика от останалите, в insmouth отделяхме особено внимание на сценичното присъствие. Репетиционната ни беше голяма и имаше огледала, затова гледахме да се движим докато свирим. Ето два ужасни записа на първите ни парчета заедно от репетиция през септември, 1993. Доколкото си спомням имаше 6-7 човека при нас докато репетирахме.

Ясно чувам гласовете на Иван Анев и Дидо, но не си спомням кои бяха другите- може да са били Бай Крас, Маймунката, Цецо… Тогава имахме практика да се събираме по този начин. След репетиции ходехме до някаква бирария в старата част- синята къща ли беше, жълтата ли, не си спомням вече, но Вихър се отрязваше като казак, това си го спомням много добре. Година по-късно, в помещение на края на града, близо до Царевец (което само след две години щеше да стане нашата нова репетиционна), Кирил Добрев (много важна фигура в историята на insmouth, FAKE, ДОДО, BULGARA и още 1500 проекта) записа първата ни демо касетка- Immmaculate Conceptions. Вътре имаше три парчета- Piece Of Misery, Assassin и Lonely Nights. Тези трите бяха най-известните ни песни. Днес може да ти се стори странно, но тогава само след два-три концерта, публиката в града вече си определяше хитовете на групите и скандираше имена на песни. Сега като се замисля, даже и на мен ми се струва странно. Както и да е, барабаните на демото в края на краищата ги наредихме, понеже така и не можахме да извадим добър звук от няколкото сета, които бяха в обръщение в града.

Аз заедно с Ачо и Цецо (един от първите и най-важни помощници на бандата) през 1995

Третият ни концерт като съпорт на габровската банда TERMINAL EXISTENCE

Също така, Хосе (ДОДО, FAKE, ШКОДА, SURMATA HARRY COPTOR MIX) изсвири нещо в тези песни, но честно казано, вече не си спомням какво.
Преди време издадохме Piece Of Misery като част от преизданието на 3D Freak Accelerator, но останалите две песни най-вероятно не си ги чувал никога, освен ако не си бил част от историята на групата в онези дни. В тях има много наивност, лоши вокали (в баладата, б-р-р-р-р…) и скапани текстове, но те са такива, каквито са и ни помогнаха много, защото научихме много. Ето ги:

 

В началото на 90-те в България беше фрашкано с незаконни религиозни секти и култове. Точно до дома на профсъюзите, където репетирахме, се събираха някакви такива- поне 200 души ми се виждаха. Ние често ходихме там да правим глупости, да пърдим, да показваме средни пръсти на пасторите.

Обложката на SWELL (1995)

Една година по-късно аз, Ицо (китара) и Милен (барабани) се събрахме в някакво помещение в една къща срещу известното тогава заведение, Градина, и записахме SWELL на прима виста. Имахме само някаква смотана свирка, която ни даде Стънчо от новата търновска банда, THE PITS, китара, микрофон и един четири канален пулт. Пълна импровизация. Видях в криминалната хроника на един вестник снимка на обесена баба (по това време всички вестници бяха жълти, хахаха), сложих логото отгоре и я превърнах в обложка. Тиражирахме демото на insmouth заедно с демото на SWELL чрез магазина на Джони, Медуза Горгона. Не си спомням колко касетки продадохме, сигурно нямаше 100, но знам, че все още има хора, които си ги пазят. Освен че продавахме в Търново, направихме и още нещо, което едва ли някой по това  време в нашия град се беше сетил да направи- минахме на следващата стъпка и изпратихме поне 20 касетки на различни ъндърграунд фензини за ревюта и получихме няколко средни и няколко негативни отзива плюс десетина поръчки за касетата от чужбина.

Несебър (1996)

 

Семейството на insmouth беше огромно- с нас имаше незаменими хора като Цецо и Радо наример, които винаги ни помагаха- носиха, пренасяха, пътуваха с нас и ни оказваха убийствена подкрепа. Едва ли ще мога да изброя имената на всъчки въвлечени, защото те наистина бяха доста. Джони, Проданов, Пешо Сейтъна (сега в МУРЗИЛКА), Дуков, Пламен Боцмана. Наздраве на всички! Тези момчета ни помагаха винаги, заменяха някой от нас, ако беше в казармата. Ние всички бяхме едно цяло. Нищо не успяваше да счупи желанието ни и амбицията да вървим напред- даже когато се наложи да пътуваме 10 км извън града, за да репетираме. Намерихме помещение в един почти изоставен комплекс на Мостстой- наоколо кранове и железария, а ние трещим по цял ден, а по някой път и по цяла нощ. Беше ебаси студа през зимата там.

Бандата с Макс и Радо в Несебър (1996)

В средата на 90-те insmouth вече ги знаеха и на много места в страната. Ние не спирахме да пътуваме. Печелихме конкурси и фестивали и се надявахме някой да ни обърне внимание и да ни даде 10 000 лева да запишем албум. Шегувам се, разбира се. През 1996 записахме две нови парчета, а през 1997 още едно и обединихме трите в нова демо касета, която не беше тиражирана за продажба, защото имаше по-скоро промоционална цел. Пращахме я навсякъде, където можеше да я пратим- в БНР, в Ритъм и на всички създадени контакти по света. Името ни започваше да се чува, особено след добрите думи на Иван Лечев и Любо Малковски, когато ни връчваха две награди на вационалния поп рок фестивал в Несебър. Скоро разбрах, че още го има. В Несебър с нас участваха и едни други агенти, които скоро щяха да станат известни- АНИМАЦИОНЕРИТЕ. Помня, че излизаха на сцената с моряшки фланелки. Лудница! Ето един запис от награждаването ни, много е зле, но все пак е единствен. Освен това по-долу са и песните от второто демо, записани в Графити.

Изрезка от търновски вестник. Снимката е правена на един кран близо до репетиционната на края на света

 

През 1997 Ицо напусна групата. Нещата се променяха. Правихме концерт след концерт, но виждахме, че не се получава, затова когато останахме с една китара, предприехме радикална промяна и изоставихме траша. Започнахме да се вслушваме в съвременната музика. Една година по-късно репетирахме нови песни за първия си албум. Кирил щеше да го записва в радио TNN, Велико Търново, но това така и не се случи. Единственото записано парче от онзи период остана първата версия на Kama Tribe, която пуснахме в разширеното преизданиe на 3D Freak Accelerator. Ето няколко песни от репетиция за записите на този неосъществен албум. Ако се заслушаш в Hollow I See, ще видиш откъде се е появил припевът на Sronger I Feel.

Статия от местен вестник преди турнето в Германия (2000)

 

Останалите песни ги свирихме доста по концерти и имаха успех, само че когато се оказа, че ще записваме албум в Графити, трябваше да отрежем повечето и да заложим на най-новите си неща. Някои от тях нямаха текстове даже когато групата записваше инструменталните части. Текстовете се появяваха нощем, преди да бъдат записани вокалите на следващия ден. Ицо се върна. Това беше последният ни опит. Записахме албума и той седя вкъщи няколко месеца на полицата. Тогава Борис Луканов в радио Велико Търново занесе касетката в Wizard и няколко месеца по-късно ни се обади Васил Върбанов. „Искате ли да подпишете договор за издаване?“- каза гласът му по телефона. Ако не беше това обаждане, insmouth щяха да спрат да съществуват още в края на 90-те, според някои хора дори така е трябвало да стане. Да си останем непознатите insmouth. Само че съдбата реши нещата другояче и малко по-малко от месец преди излизането на дебютния ни албум, на 13.04.1999, дадохме първото си интервю в Зона 967 по радио Тангра. После от непознати станахме познати и продадохме над 2000 касети. По официална статистика.

Обсъждаме записите на дебютния албум в Графити студио (1998)

Съзнавам, че тия неща от репетициите са практически неслушаеми за обиковения слушател, но понеже ги смятах за безвъзвратно загубени и понеже през годините около групата имаше адски много хора, които практически бяха част от нея, мисля, че все пак има смисъл да си стоят тук. Дори да нямат никаква музикална стойност, за семейството на бандата, за първите хора, които ни подкрепиха навремето, за онези, които бяха част от всичко това, те ще означават нещо, сигурен съм. И понеже много години не съм ги срещал, ми се иска да им кажа благодаря и наздраве, където и да сте! See You In Insmouth!