неделя, 25 март 2012 г.

WE DON'T NEED YOUR EDUCATION

Образованието не е това, което беше, нищо, че хората, които отговарят за нашите училища и университети още не знаят това. Затова колкото по-дълго търпим някакви типове да продължават да пишат извънземни учебници с уроци от по пет страници, с по 500 дати, 1000 имена и каквото там се сетиш, без елементарно приоритизиране, толкова по-дълго ще получаваме неуки, неграмотни, неспасяеми и неадекватни, натъпкани и изпразнени от тонове излишна информация млади хора, които са били карани да рецитират някакви глупости 12 години, а после не могат да направят разлика между елементарни понятия като цел и задача. Същите тези продукти на теоретичното ни образование после учат и лекуват следващите поколения, стават министри, управляват ресори, от които си нямат никакво понятие. В най-лошия и безопасния случай започват да творят нещо, което наричат литература, да играят в театъра и киното, да списват ревюта на музикални албуми или да работят в национални медии.

Ако някой от тези горе не е наясно, нека да му напомним , че живеем в ерата на дефицита на внимание. Всеки мейл или документ, който съдържа повече от 200 думи рискува да остане непрочетен. Нещата се свеждат до това да можеш да се изразяваш кратко и съдържателно. Да си ясен на всички. Тук Пантелей Зарев няма да ти помогне. Ако не знаеш какво искаш да кажеш, нищо няма да те спаси. Спомням си как в училище един вика: "Аз написах 5 страници, не може да ми пишат двойка", друг: "Аз успях да напиша цели 7", а трети: "Абе едвам скалъпих страница и нещо, сигурно ще ме оцафарят". Количеството винаги стоеше над качеството. Това по литература. По математика в 11 клас учихме неща, които никога не разбрах и не ми потрябваха. Да вдигнат ръце тези, на които са им потрябвали. Аха, добре.

Какво излиза? Един ден си направих равносметка и се оказа, че от всичко научено в училище /а и в университета/ в употреба ми влиза само 10-20%. Потил си се за някакви страшни глупости, а елементарни неща не можеш да систематизираш в работата си. Покрай разни идиотски математики, съм пропуснал да се науча как да си сметна бензина за еди-какво си разстояние. Учил си три години "Под игото", обаче не можеш да напишеш две изречения без да допуснеш 20-30 правописни грешки.

Далече съм от идеята, че глобалната мрежа може да те образова, ако нямаш базата, ако не знаеш къде и какво да търсиш, ако нямаш идея, че нещо съществува въобще, но ми се струва, че е крайно време разни празноглави теоретици да си ходят. Да дойдат хора, които умеят да предават важни и нужни знания. Да провокират мисъл. Иначе нямаме нужда от образование. Не и от такова прецъфтяло образование, извинете. Точно като прецъфтелите орхидеи от витрината на една квартална цветарница. Живеем в държавата на прецъфтелите неща.

5 коментара:

  1. Ще ти спестя специалната си "благословия" по отношение на положението на държавата ни, като я заместя само с един факт - млада българка с две висши от Оксфорд не може да намери работа в родината. Красота.
    Добри преподаватели има. Все още. Или поне аз съм имал шанса да попадна на такива. Разбира се, съгласен съм за учебниците и всичко останало - твърде много излишна информация. Но според мен въпросът не опира само до това. "Основата" не ти я гради никой. Ако сам се вземеш в ръце, тя се изгражда от само себе си.

    ОтговорИзтриване
  2. Нямам никакво образование, но за сметка на това съм ПИЧ (Природно Интелигентен Човек)

    ОтговорИзтриване
  3. Много интересен и съдържащ много истина коментар на Awaken по-горе. Проблемите, за които говори Stiff за съжаление са валидни в оргомна степен, НО наистина съм съгласен с Awaken, че т.нар. "бизнес" в България търси не ценни, интелигентни и качествено образовани хора, а някакви и аз не знам какви свръх-човеци, отговарящи на безумни и съчинени от кой знае какъв псевдо-мениджър критерии за подбор на служители. За съжаление по този начин бизнеса не допринася за това образователната система да функционира по-бизнес и с по-практическа насоченост, а тъкмо обратното. Примерът на Awaken е показателен.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. В 7-ми клас казах на един учител, че съм до корените квадратни. Повече нямало да ми потрябва. Звучеше скандално, но съм бил напълно прав. Става дума, че съм човек с т.нар. хуманитарна насоченост (в смисъл "по човек от математиците ;-). И така. Много ме беше яд, а и сега, че тъпите часове по физика ни караха да дращим формули по дъската, вместо да ни се разясни причината и характерa на дадено явление. И това не е било само там.

    ОтговорИзтриване