Днес? Днес не е така. Очевидно. Още от времената, когато измислиха skip бутона на CD плейърите, човечеството масово превърта цели едночасови албуми за секунди. Когато нещо не ти хареса, просто го скипваш. В момента е още по-лесно. Можеш да си оставиш само парчетата от албума, които ти харесват или направо да си свалиш само тях. Правилно ли е? Еба ли го? Нямам идея. Ще ти призная, че въпреки каменната си етика по въпроса, която ти сведох в началото на тази секунда, преди две седмици преминах една психологическа граница и си записах диск с приблизително 20 парчета на различни, близки по стил банди за колата. Трудно ми беше да се преборя с с вътрешната си нагласа, а аз се имам за прогресивен човек. Възпитание, какво да правиш. След няколко дни имах едно дълго пътуване и врътнах диска, който бях записал. Услади ми се, признавам. Истината е, че никога не съм си правил сборки и съм ги презирал, но не по-малка истина е, че има твърде малко перфектни албуми, в които няма пълнеж.
И така, песни или албуми? Не знам. Мисля, че слушането на музика днес е коренно различно занимание от това през 80-те и 90-те. Тогава сядах и слушах. Това беше единственото нещо, с което се занимавах. Сега обикновено слушам музика докато карам, седя на компютъра, ям, сера и прочие. Сещаш се, това вече не е толкова интимно занимание. Може би защото по-рано имах много повече време, а може би просто светът се е променил радикално. Аз мисля, че е второто. И ако това изисква да си правим сборки, за да чуваме по едно две любими парчета от албум или група, които иначе няма да си пуснем само заради въпросните парчета, какво лошо има, мамка му? Отивам да врътна още една плейлиста за колата. Аре!
Доста често мисля по същия въпрос.
ОтговорИзтриванеСъс скип бутона дойдоха още няколко неща - CD формата , и все по често всяка една група може да набута още 15-30 мин материал , който не винаги е качествен.
Интернет - (и падането на комунизма донякъде) дадоха достъп до какви ли не групи, в резултат на което слушането на огромно количество албуми стана много по трудно.
Дигитализирането на всичко и поефтиняването на цената на записа на албум - с парите, които преди години са били необходими да запишеш сносен албум, сега може да се обзаведе прилично студио. Компютър, що годе читава карта и малко по голям хард-диск, малко софтуер и си готов. Това също доведе до огромно количество албуми и съответно до гореописания проблем - много албуми време малко.
Наздраве
Въпрос на нагласа. Според мен хората, които имат по-професионално отношение към музиката – заради писане като мен и теб примерно – по принцип са по-склонни да слушат цели албуми. Аз например много рядко пропускам нещо или слушам отделни песни, макар и отдавна всичко да ми е дигитално. И просто не мога иначе. Ако ми се дослуша “Harvester of Sorrow” на Metallica, си пускам целия Justice и възприемам за мой дълг да изслушам целите пет песни и 37 минути от албума, които са преди нея. Просто искам да потъна в музиката, в концепцията на албума, да чуя нещата както са мислени да са едно след друго... Обратното ми е малко като да отворя книга и да я почна от средата.
ОтговорИзтриванеСъгласен съм - зависи от настроението.Някой път ми се слуша целия албум - това са най-вече албумите, които имам на диск - някои път си пускам winamp на shuffle. Отделно си правех доста сборки навремето и сега си ги вземам в колата - обичам и структурата, обичам и разнообразието.
ОтговорИзтриванеРядко има цял музикален албум, който да ми хареса, но пък и компилации не си правя. Просто си пускам това, което ми се слуша в момента. Но когато пускам албум на някой състав, който не съм слушал до момента задължително го слушам от началото до края. Най много обичам да слушам концертни изпълнения - именно там се открояват истинските майстори. Не става въпрос само за рок и метъл, а за всички течения и стилове, включително и българската народна музика.
ОтговорИзтриванеЕдно време, не че беше толкова отдавна, когато още оформях музикалния си вкус и нямах читава записвачка, приятели ми записваха сборни дискове, често с музика на групи, които тогава бях чувал само по име. И така, сдобивах се с 2-3 песни на група в един диск и, ако ми се харесат (още тогава бях доста критичен, ха-ха), получават място и в следващата "компилация".
ОтговорИзтриванеНо с времето това се промени. Реших, че не можеш да си създадеш мнение за музиката на дадена група по две песни, и започнах да преслушвам цели албуми. Парчетата, които ме грабнат (освен ако случайно албумът не е перфектен), отиват в плейъра ми. Разбира се, ограничената му памет и жаждата ми за разнообразие не ми позволяват да качвам цели "тави" и това е единствената "сборка", която продължавам да правя и до днес. Long live the mp3 files! :)
До преди може би малко повече от година слушах предимно на shuffle или отделни песни. Но нещо се промени, не знам какво(може би "пораснах" макар че съм на 17 хаха) - сега почти винаги слушам цели албуми, или ако нямам време - избрани песни или някоя част от албума.
ОтговорИзтриванеИ наистина, някои албуми ако не се слушат целите просто не могат да се усетят, губи се атмосферата им... а точно това е смисъла.
За съжаление има прекалено много хора сред по-младите(вероятно и сред не-толкова младите, но не знам) които уж слушат някои групи, а всъщност слушат 2-3 техни парчета... и това ако е слушане.
Малко се отклоних, а и мога цяла вечер да пиша така че толкова от мен!