Мина много време, но някои все още помнят REDRUM. През годините много хора са ме питали какво точно се случи с групата. Днес реших да ти разкажа прозаичната истина за началото и края. Тази банда беше част от живота ми. Беше част от живота на всеки вътре в нея, както е нормално да бъде. Ние нямахме неизпълними желания и неизпълними амбиции. Просто искахме да вдигаме шум... Или поне така беше в началото.
INSMOUTH се разпърдяха поради един куп причини, за които вече съм писал, така че няма да те занимавам пак. Неведнъж съм казвал и не ме е срам пак да го кажа- никога не съм бил музикант, но според мен /даже и в момента/ музиката /най-вече в България/ има нужда от по-малко музиканти и повече хора с хъс, отношение и страст. Повече пънк. Когато започнах да репетирам с URBAN GREY, явно съм бил на същото мнение, защото парчетата, за които правих вокали и текстове звучаха точно така. Едното даже се казваше Trigger Disorder. През 2003 в главата ми се въртяха идеи, диаметрално различни от всичко, записано с INSMOUTH.
![]() |
| Една от първите снимки на REDRUM- от ляво на дясно- Чаво, Роми, Стифф, Кольо |
![]() |
| Преди DESTRUCTION |
Всъщност тези две песни, въпреки че бяха написани предимно от Бебо /поне така си мисля/, са фактическото стилово начало на REDRUM. Все пак през цялото време двете групи имаха един и същи барабанист, а в началото имахме и общ китарист, така че няма как да няма известни прилики, които се набиват на очи дори ако пренебрегнеш факта, че вокалите в тези две песни са разпределени между мен и Добчо.
![]() |
| Един от последните сет листи на бандата |
Както и да е, една вечер се бяхме на гости у Роми (преди INSMOUTH той също беше свирил в URBAN GREY) и той спомена, че е говорил с Чаво да се съберем тримата и да ударим, да видим какво ще излезе. Интересното е, че аз през това време репетирах с URBAN GREY, но никога не бяхме говорили с Чаво на тази тема. Една прекрасна вечер се събрахме тримата, дойде и Кольо и почти веднага измислихме едно парче. След няколко дена пак се събрахме и измислихме още едно. Правилата бяха точни и ясни- придържаме се към примитивното начало в писането, без сложнотии и глупости. Кратко и праволинейно. Нещата ставаха толкова бързо, че не след дълго имахме цял концертен сет. Тогава избрахме името на групата и започнахме да свирим все по-често. Тук трябва да кажа, че изведнъж около нас се събра една супер ентусиазирана група хора, които впоследствие станаха наши помощници, приятели и съучастници. Когато снимахме единствения си клип, Shotgun Philosophy, всички тези хора напълниха О! Шипка и бяха основни действащи лица във видеото.
![]() |
| Публиката на REDRUM |
Останалото е история. Когато решихме, че не можем да продължим нататък без да запишем натрупалия се материал, се свързах с Петер в студиото в Будапеща, където записахме последния диск на INSMOUTH, ангажирахме часове и в началото на април 2004 се метнахме на автобуса. Записите минаха гладко и спокойно, забавлявахме се, разхождахме се, даже успяхме да направим два концерта в клубове в Будапеща. Най-вече благодарение на приятелите ни от INSANE, които пък свириха в София по наша покана. После Шута уреди някаква дата за унгарците BLIND MYSELF в О! Шипка и понеже участвахме, връзката ни с Унгария някак странно продължи.
![]() |
| Обява за един от концертите в Будапеща |
![]() |
| Флайер за първия концерт в Будапеща. Някой от организаторите беше решил, че портфолиото на INSMOUTH съвпада с това на REDRUM |
Едноименният албум излезе на 7 февруари, 2005 г. Смея да твърдя, че бяхме една от първите български метъл групи, които продаваха мърч. Хардкор сцената отдавна беше напред с материала, но ние тепърва откривахме, че има хора, които искат да си купуват тениската ни с пистолета отпред. Зашумя се около нас- имаше няколко статии, едно лошо ревю в РИТЪМ, корица на Про-рок заедно с още няколко души от актуалната българска сцена тогава. Естествено, за разлика от някои, чийто имена няма да спомена, никога не сме се сърдили на на авторите на лошите ревюта за албума, нито сме заплашвали някого с бой.
![]() |
| Статия в списание РИТЪМ от Никола Шахпазов |
Малко след това нещата започнаха да отиват на кино. Първо, Роми необяснимо спря да се обажда и да идва на репетиции. Дълго време разубеждавах Кольо и Чаво да предприемаме крайни мерки, защото самият аз не чувствах чак такава нужда да репетираме по 3-4 пъти седмично. След известно време те започнаха да се събират само двамата и да мислят някакви странни неща, които наричаха песни, въпреки че вътре нямаше повтарящи се фигури за припеви, нямаше бриджове и куплети- просто ужасно много сложни и навързани мотиви. Колкото повече време минаваше, толкова повече се отдалечавахме от първоначалната идея- да запазим всичко простичко и праволинейно. Това, честно казано, започна да ме отблъсква все повече.
![]() |
| Флайер за един от последните ни концерти, с LAST HOPE и ARTERY |
Вътре в групата нещата не бяха добре. Когато най-сетне единодушно решихме, че Роми не може повече да бъде част от групата, която реално самият той създаде, се разбрахме с Чаво той да се обади и да му каже. На следващия ден щях да се виждам с Роми. Чаво не му се беше обадил, но Роми вече знаеше отнякъде. Хайде сега, представи си тази ситуация! Страхотно, нали? Кой е виновен? Стифф, естествено, кой друг? Роми беше обиден, аз бях бесен.
![]() |
| Статия в BRUTALLICA от Найден Колчев |
![]() |
| На корицата на ПРО-РОК |
С нов басист и позакърпени отношения REDRUM успя да покрета още малко. Бих казал, това приличаше на един дълъг агонизиращ край, който можехме да съкратим, стига да бяхме по-умни. Започнахме да се дразним взаимно, на мен не ми харесваше новата посока, на тях не им харесваше това, което правя аз. Така една вълшебна вечер в репетиционната Чаво и Кольо ми се нахвърлиха с обвинения, че не идвам на репетиции /имах нова работа, това беше вярно/, че забравям текстове /абсолютно вярно/, че пея все по-зле /имаше и такива моменти/ и че съм откраднал парите на групата от продадените албуми /пълна глупост/. Направо съжалих, че не съм си водил счетоводство. Мисля, че успях да подмина обидата с желязно хладнокръвие, но тя си остана вътре. Ако бях в друго настроение, сигурно и до юмруци щеше да се стигне, но за щастие спестихме този позор. Станах и си тръгнах. На другия ден им изпратих SMS да си търсят нов вокалист. Така настъпи краят. Беше 2006 г.
![]() |
| Логото |
Това е цялата истина за REDRUM. Моята истина, разбира се. Всяка истина има толкова страни, колкото са участниците в историята. Мисля, че доста хора заслужаваха да я научат още тогава, но по една или друга причина, тя не излезе наяве. Ето я сега. Днес нямаме какво да делим с останалите бивши от REDRUM, затова нямаме проблеми помежду си. Може би всеки от нас съжалява за някоя своя грешка или казана дума. Според мен заедно направихме музика, която беше в нас и искаше да бъде направена, да излезе навън. REDRUM горя силно и бурно, затова изгоря бързо и помете със себе си приятелства и уважение. Понякога така става в живота. Амин!
П.С. Като компенсация за тази горчиво-сладка история /каквито са всички реални истории/ ти подарявам целия албум на REDRUM (в mp3 и apple lossless) директно от студийния мастър и двете парчета, които записах с URBAN GREY през 2004.
Свали безплатно целия албум на Redrum 320 kbps
Свали безплатно целия албум на Redrum m4a (apple lossless)
Свали Trigger Disorder на Urban Grey 320 kbps
Свали Low Class Elevation на Urban Grey от 2004












На мен ли само ми се струва, но неиздаваната песен от 2004та, на 3:35 мин. Kingdom Of Sorrow от вас са крали 4 години по-късно. За справка : "Lead Into Demise".
ОтговорИзтриванеЛудница беше. Тогава сцената много имаше нужда от метъл група с топки. Сега също
ОтговорИзтриване"Сега също" - хубаво уточнение.
ОтговорИзтриванеСтрахотна история, Стифф. Би ми било интересно да чуя (прочета) и другите гледни точки.
Да си призная, макар че знам за Redrum, никога не бях си пускал нищо. Обещавам да хвърля едно ухо на албума. Относно Shotgun Philosophy - това парче ми тегли здрав ритник в челюстта!
Освен това прочетеното ми даде (за пореден път в последните дни) повод да се замисля колко са преходни нещата в живота...
Дали бих могъл по някакъв начин да се сдобия с някой твой текст? Просто от любопитство. Независимо дали от Redrum, Insmouth или други...?
Не съм слушал парчето на Kingdom Of Sorrow, а може и да съм го слушал и да съм забравил. Много музиканти стигат до едни и същи неща рано или късно. Все пак изразните средства са доста ограничени. Както много хора казват, всички рифове отдавна са измислени.
ОтговорИзтриванеТекстове... Има ги всичките из нета. Пишеш в Google insmouth lyrics или redrum lyrics и воала! Отделно текстовете на Redrum ги има в компресираните папки за свободен даунлоуд в блога. Вътре са скановете на диска, книжката и подлистника с текстовете. Единият беше леко разместен още в печатницата, не си спомням кой беше точно, но се разбира. Албумът отдавна не се продава никъде. Всичките 200 копия бяха разпродадени в рамките на една година. Никога не сме го преиздавали.
Влади иска да ти каже, че другата песен, която си качил (неиздаваната песен на Urban Grey от 2004) се казва Low Class Elevation.
ОтговорИзтриванеЕ, айде сега... Ти ли не си слушал Kingdom Of Sorrow... Особено хит-а... Естествено, че много неща се повтарят, някои банди си правят и закачки с други популярни парчета (забелязала съм, че с Metallica най-често).
ОтговорИзтриванеКолкото до историята за Redrum, знам я много добре, ти си и пропуснал някои дребни неща (и с основание,които,всъщност, не са чак толкова важни). Харесва ми, че си качил албума, аз преди много си мислех дали да го пусна в youtube, като го рип-на от CDto (което още си пазя и ми е ценно). С твое позволение ще го кача :)
Влади винаги е знаел по-добре от мен всичко, свързано с Redrum, хахаха.
ОтговорИзтриванеКачвайте каквото и където искате бе, хора.
... и с Urban Grey очевидно
ОтговорИзтриванеGood... And true! Respect!
ОтговорИзтриване\m/
ОтговорИзтриванеВ крехка гимназиална възраст бях един от първите, които си pre-поръчаха албума от Wizard. :) Помня, че пътищата бяха яко заснежени и дискчето закъсня, което много ме "угнети" :D FYI, стикера още ми краси раклата. А музиката спукваше, дизайна на обложката и той, и продължават да си спукват толкова години след това. Не съм музиковед, ама с визията и звученето Redrum беше показателен за истинският бг музикален ъндърграунд. Много ти благодаря за парчетата и историческото инфо, сега с удоволствие ще се върна към детството за малко :)
ОтговорИзтриванеИсторииката е интересна. Колкото до албума - дискът все още го има на пазара (в Wizard, На тъмно и в Baby music shop)
ОтговорИзтриванеЗа съжаление Megaupload вече не работи. Надявам се, че няма да е много нахално от моя страна да помоля за нов линк. Благодаря предварително.
ОтговорИзтриванеСкоро ще пуса. Благодаря за интереса.
Изтриване