DUBSTEP METAL

Твърдо съм убеден, че ако пишеш или говориш за музика професионално (това звучи тъпо, но няма как да го кажа по друг начин) е задължително да следиш какво се случва сега. Непрекъснато. Това е личен, медиен и публичен ангажимент, който идва неканен с желанието ти да се изявиш като драскач, критик, журналист или както там искаш го наречи. Хора, които не се интересуват какво се случва или какво ще се случи в близко бъдеще с една или друга сцена, кои са най-горещите нови имена или кое е следващото голямо нещо, просто нямат място наоколо. Какъв е смисълът от тези хора, ако те не изровят, анализират и покажат на бял свят всичко най-ново, което се случва в момента?

Е, аз съм от този тип. Когато надуша нещо, обръщам мрежата наобратно, за да слушам максимално много музика, търся корени, артисти, неизвестни факти, проявления и евентуално си правя собствена прогноза. Понякога тези неща се сбъдват, понякога-не. Това никога не е най-важното. Важното е да заковеш случващото се докато се случва и още по-добре, преди напълно да се е случило.

Дъбстеп манията в метъла стана наистина популярна само преди броени месеци, и то заради колаборацията между KORN и SKRILLEX и дългоочаквания The Path Of Totality- един от най-обсъжданите експерименти на 2011 заедно с Lulu на METALLICA и Лу Рийд и новите албуми на MORBID ANGEL, OPETH и THE HAUNTED. Само че супербасовият електронен денс жанр (говорим за мно-о-о-о-го дълбоки бас честоти, под 90 Hz) и мръсното му средно темпо от 140 BPM изплакват за първи път в клубовете на Кройдън, Южен Лондон, някъде в началото на миналото десетилетие.

Комбинацията от дъбстеп и метъл не е нещо съвършено ново. BRING ME THE HORIZON направиха дъбстеп ремикси на някои песни от втория си албум Suicide Season още в края на 2008. ASKING ALEXANDRIA изкълчиха A Single Moment Of Sincerity и Not The American Average в дъбстеп ремикси и ги включиха в мини албума Life Gone Wild през 2010. Мич Лъкър (SUICIDE SILENCE) и Камерън Аргън (BURNING THE MASSES) задействаха свой собствен дъбстеп метъл проект, наречен COMMISSIONER. Както виждаш, новият албум на KORN е само върхът на айсберга-онова, което се вижда над водата и онова, което с лекота може да стартира цяло ново течение.  Първо, KORN са огромно име и второ, The Path Of Totality е първият дъбстеп метъл албум с истински песни, а не просто частични експерименти и ремикси.

Манията по дъбстепа напоследък е толкова силна, че в мрежата можеш да намериш дъбстеп ремикси на парчета на LAMB OF GOD, PANTERA, DEFTONES, METALLICA и какво ли още не. Естествено, по-голямата част от тях звучат като саундтрак към игра за Xbox или Playstation, разбирай аматьорски и нескопосано. По-важното е, че интересът на дъбстеп диджеите и метъл артистите е взаимен,а това може да има непредвидими последици.  Какво имам предвид? Много просто. След успеха на трите парчета с KORN, Сони Муур, познат на широката аудитория като SKRILLEX вече има десетки заявки от метъл банди за съвместна работа.

И така, освен очевидните любовни отношения между деткор, метъл и дъбстеп, (за ужас на пуританите) вече имаме артисти като NECRO DEATHMORT, които основават своя стил на смесица от дъбстеп, дроун и пост блек метъл и цитират като основни влияния APHEX TWIN, SUNN O))) и BORIS. Имаме и детстеп- SUBSTEP INFRABASS. Някои от последните творчески търсения на Mick Harris (ex-NAPALM DEATH, SCORN) също са в дъбстеп сферата, а MEDUSA IN MY KNICKERS се рекламират като оригинален микс от електро, дъбстеп и дет метъл.

Както виждаш, става въпрос за нещо много повече от един албум. Дали ще стане и нещо повече от моментна мода?  Трудно е да се каже. Някои хора все още с умиление си спомнят ремикс и индъстриъл манията на метъл бандите от 90-те. От една страна, това не беше чак толкова отдавна, но от друга- май разчупването на стиловите рамки отново чука на вратата. Кажи здрасти на, как да го наречем, дъбстеп метъл? Защо не.