Да имат време да си свършат работата, с други думи. Страшно харесвам и лумпените, които си снимат домашните любимци, все едно на измислените им 40 798 приятели им пука, но признавам, че любимото ми е, когато започнат да си пишат адресите и да си снимат децата. Трябва наистина да нямаш никой горе, за да правиш това, при положение, че целият интернет е напоен с 40-годишни типове, които все още живеят с родителите си и мастурбират докато гледат снимките на децата ви. Благодарение на социалните мрежи всяка седмица няколкостотин тийнейджъри по света се срещат с бъдещите си убийци и изнасилвачи.
Нямам Facebook и няма да имам, въпреки че, признавам, ако имах, този блог щеше да е два или три пъти по-популярен. Претеглих нещата и реших, че цената не си заслужава. Когато за първи път се регнах в Facebook, още на следващия ден пощата ми беше оповръщана от армия разни хора, които много се радваха, че са ме намерили след 15-20 години. Че аз не съм се крил, помислих си. Никога не съм сменял номера на мобилния си и смея да твърдя, че съм лесно откриваем, ако някой от тези стари познати то-о-о-о-о-лкова искаше да си говори с мене през тези години, когато нямаше Facebook. Обаче ето на, появява се един удобен начин да се направиш на приятел на някого, без да се налага да се чуваш се него, да излизаш на по бира и да се извиняваш, че трябва да си тръгнеш, защото жена ти те чака да гледате турския сериал. И какво се случва? Изведнъж имаш много приятели. Теоретично. На практика тези хора не са ти никакви. След 20 години за повечето от тях ти не струваш и спечено лайно, обаче, ОБАЧЕ с удоволствие ще те наричат приятел от безопасно разстояние, само и само да ти покажат апартамента си, децата си и разни други неща, които "умираш" да видиш.
След като поразмишлявах малко, реших, че нямам нужда от този прекрасен нов свят и започнах да търся къде мога да изтрия профила си. След няколко минути разбрах, че това няма как да се случи напълно. Стана ми леко горчиво в устата, но реших да не се занимавам повече с глупости, затова отебах и забравих. През това време се нароиха още 1500 вида социални простотии, а аз непрекъснато получавах разни покани за тях. Миналата година най-после успях да ликвидирам профила си в Facebook, след като ми казаха, че са ги осъдили за това, че не предоставят такава възможност. Не казвам, че беше лесно. Шибаната им система ме попита минимум 15 пъти дали НАИСТИНА съм сигурен, че искам да го направя, защото светът ще свърши, разбираш ли. Накрая ми съобщиха, че ще запазят потребителското ми име или нещо си там още 40 дни в случай, че променя решението си. Не го промених.
Преди месец или два чух как две жени си говорят, че през нощта ставали да поливат доматите във фермите си и някакви такива. Изглеждаха ми на не повече от 20-25 години. Ферми? В София? През нощта? После чух някаква подобна история и реших да разуча (принципно обичам да разучавам). Мамка му! Някаква тамагочи история! Хората стават през нощта да си полеят виртуалните градини или да оберат виртуалната реколта. Ало? Вие наред ли сте изобщо бе, зомбита?
Здрасти! Радвам се, че не съм останала само аз на това мнение. И да бях - и сам воина е воин. Всеки път, когато се налага да се обяснявам по въпроса защо, разбираш ли, нямам фейсбук, срещам неразбиране..... Айде хубав ден и поздрави!
ОтговорИзтриванеИ аз нямам Facebook. Нито Twitter. Нали това са "големите на деня"? Обаче MySpace профила, дето го имам от 6-ти клас, е същата работа, така че вероятно нямам право да говоря.
ОтговорИзтриванеИ все пак напоследък много взех да се замислям над тези неща. "Зомбита" - това е точната дума. И освен това, какво става с личните ни данни? Дали наистина се трият? А може би напоследък гледам много филми за световни концпирации, та и аз самият съм се зомбирал.
Колкото до виртуалните "приятели", май е важна само бройката. Чувстваш ли се по-велик, ако имаш повече от всички останали? Или по-обичан? Или по-търсен? Хмм, едва ли. Стиф, спомняш ли си за онази жена, която си беше татуирала снимките на 150 Facebook дружки? Ето до къде я докарахме.
Подсети ме за един виц, който прочетох наскоро: Умираща баба казва на внучката си: "Искам да ти оставя моята ферма. Това включва вила, трактор и друго оборудване, чифлик и 22 398 750 долара в брой". Внучката, виждайки себе си богата, казва: "О, бабо! Tолкова си щедра! Аз дори не знаех, че си имала ферма. Къде е?"
С последния си дъх бабата прошепнала: Facebook ...
Всичките ми приятели (а те не са много, но са истински) са ми на един телефонен разговор разстояние. За тримата, които не са, имам Skype и e-mail.Моята социална мрежа обикновено е направена от дърво и обикновено има четири крака. Наздраве!
ОтговорИзтриванеСтиф, отново страхотно попадение с коментара. Стадото толкова вече е зависимо от любимия ФБ, че дори когато реша да споделя своите мисли по въпроса (които съвсем напълно се припокриват с твоите), те решават, че се правя на интересен, а всъщност си имам някакъв таен профил, с който, тайно дори и от себе си, копам градинки, разменям си животни или се умилявам пред снимките на лигавите бебета на същите забравени дори и от роднините си момичета, с които някога, по стечение на обстоятелствата (ебати случайността!), сме били в един клас на едно средно училище (или както се казваха тогава, ЕСПУ).
ОтговорИзтриванеХахахаха, евала! На тая тема мисля 1:1 същото. Това с фермата и аз го чух и реакцията ми беше същата, само че със зеле..представя си човек колко зомбита има наистина :/
ОтговорИзтриванеЗа мен лично Фейсбук е много полезно средство за комуникация, което не замества, а се допълва с общуването на живо - което така или иначе в много случаи е ограничено от това, че живея в чужбина. Около 0.05% от хората, които карат коли, ги използват, за да покажат за колко велики се мислят. Останалите 99.95% ги използват, за да се придвижват. Не бих казал, че автомобилът е дегенеративна измислица на човечеството.
ОтговорИзтриванеА безмозъчните лумпени винаги ги е имало и винаги ще ги има - дали четат вестници, гледат телевизия, пишат мейли или киснат във Facebook, на мен не ми пречат...
Само от едничко лицемерие бих се съгласил. Звучи ми толкова правилно...
ОтговорИзтриванеИстината е, че си имам Фейс. профил, ползвам го и му се радвам без да изпадам в крайности. Но всъщност, в този коментар откривам нещо
съвсем различно. Толкова ли много сме оглупели, че не се досещаме и за най-елементарните неща?
Честно казано, виртуалните ферми са си някакъв вид забавление предполагам. Хората са толкова различни и искрено се учудвам
как по дяволите е възможно да има алергия към бирата?! Но има! Мамка му и живот!
Тогава какво от това, че някаква лелка "отглежда" пингивини и пъпеши... в Интернет?!
Следвайки логиката, детските предавания тип Бате Енчо са също толкова опасни, а СМС игрите крадат повече и от Доган.
Наречи го, ако щеш, кръговрат на живота, но майките, бащите ни и прочее само преди 20 и нещо години са мечтали да имат свободата да бъдат каквито искат,
да правят неща немислими иначе, а сега собствените им деца и внуци с лека ръка крещят, забраняват, изхвърлят, бойкотират и унищожават.
И то поради една единствена причина- има толкова много човешки боклук, че винаги някой някъде някога ще се възползва от възможността да напакости или извърши
нещо, задоволяващо само собствената му егоистична и извратена душица.
В крайна сметка, всеки нормален човек би трябвало да си дава сметка какво е разумно и къде е границата, пък било то и във
виртуалната си ферма. Има една поговорка "7 пъти мери - 1 път режи". Трябва да си я спомняме по-често.
Като за финал, социалните мрежи са не по-опасни от пияндето каращо със 150км/ч, от дъртата бабка дето пресича улицата по тъмно не на обозначеното за това място или
от наркотиците, но биха могли да бъдат едно много забавно и приятно място.
Амин, :D:D:D
ОтговорИзтриванеТоку що разбрах, че не съм почти единствения в тази държава и въобще на този свят който безмозъчно боготвори тоя сайт. Много добре казано.