неделя, 13 февруари 2011 г.

MUSIC SELLS... BUT WHO'S BUYING?


Честито! Дочакахме. България остана без музикални магазини. Физически съществуващи, имам предвид. Има едно-две изключения в столицата и още няколко в цялата страна. Останалото е някакви книжарници с остатъци по рафтовете, които постепенно изчезват в небитието.

Това е ужасно тъжно, глупаво и невежо, но се случва в държава, която никога не е имала достатъчно традиции в купуването, колекционирането или просто цененето на музиката. Така че е естествено. Виждам неразбирането в очите на малки, а вече и големи, когато си купя нова плоча или диск. Те се пънат да проумеят болестта, която кара някой да дава пари за нещо безплатно. Точно така, това е ключовата дума- безплатно. Като със всяко хубаво нещо под слънцето, българинът не само употребява торенти, ами и злоупотребява с тях. Преди да започнете да крещите по мен, веднага ще ви кажа, че имам около 500GB музика, свалена от торенти, така че не обвинявам никого за нищо. Но. Освен тях притежавам около 400 плочи и още толкова дискове. Мисля, че това ме реабилитира донякъде. Не че съм тръгнал да се оправдавам. Казвам всичко това, защото позволихме цяло едно поколение да израсне с убеждението, че си "балък, ако купуваш музика".



Сега ще кажете, че навсякъде по света е така. Ами не е. В цивилизования свят 15-18 годишните си купуват винили, точно както са го правили бащите им и техните бащи. Купуват си дискове, бокс сетове. Купуват дигитални албуми от i-Tunes. Най-вече. Наистина продажбите по света са спаднали драстично, но хората притежават култура на уважение към музиката и онези, които я създават. Не прекаляват с торентите, защото в Германия като нищо могат да почукат на вратата ти, заради големия интернет трафик, да видят какво има на компа ти и да платиш едни солени кинти.







У нас не е така. У нас малките се учат от големите. Мнозинството няма да даде пари даже за албум, който харесва и слуша много. Въпрос на принципи. Те са няколко:


  • "Абе ебал съм им майките, на Metallica, не са опряли до моите 15 лева!" От друга страна никой не вярва, че даже и да ги даде, тези пари ще отидат при изпълнителите. Като знам кой ръководи тази схема, няма да се учудя, ако наистина е така. 

  • "Как ще си купя нещо, дето не съм го чул?" Ми чуй го! Отчасти поне.  Има MySpace, има всякакви предварителни интернет глупости с парчета от песните. Има 1001 начина, ако това ти е оправданието да бъдеш тотална торент путка.

  • "Абе хората тука нямат пари за такива неща. Те са скъпи дисковете." Преди 25 години на заплата 150 лв. касетка от 10-12 лв. не беше скъпа и народът се избиваше да пълни гушите на виетнамците в общежитията. Стара плоча по 40 лв. на черно не беше скъпа някак си... После в най-голямата политическа криза през 1996-97 пиратките в музикалните магазини не бяха скъпи по 5 кинта парчето. Как така стана, че дисковете сега са скъпи? Или това е просто оправдание да цъкнеш два пъти с мишката и да слушаш любимия албум на любимата си група?




В България никога не е имало независими музикални магазини, като тези по снимките тук. Навсякъде по света много от тях затварят врати. Факт. Създадоха дори международен ден за тяхното спасяване. И да изясним нещо важно- не защото хората в цивилизования свят са спрели да купуват дискове и плочи, а защото си ги купуват онлайн. При нас малкото музикални магазини затварят, защото хората са спрели да си купуват музика изобщо. Не само в магазина. Въобще са спрели. Не им пука. И смятат, че така е правилно. Аз не съм от тях. А ти?

7 коментара:

  1. Споделям напълно мнението ти, Стиф. За съжаление, в България истинските ценители са твърде малко, за да може да съществува поне един истински голям магазин с всякакви видове музикални носители. Аз също не се съмнявам, че ако имаше такъв, който да предлага предимно нова музика, балансът му в края на месеца би бил отчайващ. Може би причините са комплексни. За мен например е немислимо да не притежавам ПОНЕ на лимитирано CD издание (а понякога и на плоча) всеки нов албум на Maiden, Judas, Sabbath, Queensryche, W.A.S.P. и т.н. - знаете го моите "болести", хаха :) Но въпросът е също така понякога да отделиш някой лев и да подкрепиш и някоя от новите кадърни банди, както виждам от снимката, че си направил ти с Ghost и както ще постъпя аз с Malison Rogue, например.
    Всъщност в едни години, когато не представялва трудност да си поръчам от Amazon каквито и да било нови издания, за мен е много по-неприятен фактът, че няма магазини, в които да се предлагат стари и колекционерски издания. Точно това е и една от основните причини човек да посещава редовно големите фестивали в Европа. На един Keep It True например може да се намери и от пиле мляко. Сигурен съм, че и България има достатъчно колекционери, които биха отделяли достатъчна сума от месечния си бюджет, за да си купуват плочи и дискове, но наистина не знам кога тук би се появил подобен магазин…. Всъщност сещам се: може би когато на представителите на EMI в България започне да им пука, че Iron Maiden ще издават нов албум????

    ОтговорИзтриване
  2. Lamb Of God - Wrath, Machine Head - The Blackening, третия не го знам... :)
    Ако това, което казваш е вярно - да ни пази Сатаната! :D Знам, че в "На тъмно" се продават, но все пак това не е специализиран музикален магазин. Също преди в "Метро" имаше кошове с дискове, които подозрително приличаха на брак, но ако се разровиш, все можеше нещо да откриеш.
    А би трябвало да е точно обратното - би трябвало да ценим музиката си като интелектуалното богатство, което представлява, освен като средство за забавление и релакс ... Особено след падането на ограниченията след 1989 г. (пък и аз говоря все едно съм бил там :D). И по-късно какво се случва! БАМ! Навлиза интернет, идват торентите ... Магията изчезва. Казвал съм го и друг път - поради липса на постоянен доход не мога да купувам. Когато мога - правя го. Е, някой ден, както планирам, когато мога да го осъществя, ще се обзаведа със солидно количество албуми - дискове, плочи, касети... каквото ми попадне! Четейки обаче тази статия, започвам да се плаша, че няма да имам този шанс, тъй като няма да останат магазини, от които да си купувам. Факт.
    Всичко това е много тъжно. И да, Стифф, реабилитира те, поне моята прошка по този въпрос я имаш!(И все пак, аз си мислех, че имам много изтеглена музика - 15 GB) :D Гледам, намират ти се, подхвърли нещо излишно насам! :D
    Безсмислено е да търсим какъвто и да е вид култура в България. Опс, извинете ме, тук, в блога, културни има, просто не комерсиални. И по-добре :) Всъщност, в България комерсиалността ни е в повече - проблемът, е че въздигаме простотията. Нима трябва търговията с музика да стане ъндърграунд? Както, впрочем, е и с ИСТИНСКАТА музика у нас. Няма смисъл да пояснявам, то се знае. "В цивилизования свят" - добре казано.
    Та така е то тук. Или иначе казано - кои сме ние да нарушаваме статуквото? Неее, нека вървим след стадото, че да не ни причислят към сганта ...
    Ха-ха... *смях през сълзи*

    ОтговорИзтриване
  3. Абе, много е крайно това. Не е съвсем така. Аз примерно съм 10ти клас, но винаги, когато събера пари, си купувам дискове. Вярно, че е трудно и е скъпо (особено за някой на 16-17 години). Освен това, с абсолютно всичките ми приятели е така. Винаги, когато сме можели сме си взимали диск. И е адски шибано с пазара в България, но винаги когато имаш силно желание има ибей :) така че по-позитивно, не е съвсем умряло положението

    ОтговорИзтриване
  4. Ах какво премеждие преживях, когато се опитах да купя Them Crooked Vultures на баща ми за Коелда миналта година. То не беше "кои са тия" (WTF!?!), "затварят ни, не зареждаме", па незнам си кво. Обиколих цяла София, преди най-сетне да го намеря. После що ги сваляме от торенти...

    ОтговорИзтриване
  5. Ами да направят студиата, тонрежисьорите и инструментите безпатни = ей ти безплатна музика.

    ОтговорИзтриване
  6. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  7. Аз найстина къде в София има музикални магазини? Добре, че открих SMF, за да си зема there is a hell...

    ОтговорИзтриване