Българската сцена... Не знам откъде да започна, без да заплача. Няма как да помня какво е било през 60-те и 70-те, понеже не съм чак толкова стар модел, но знам какво ставаше през 80-те, когато Импулс откраднаха едни песни на Racer X и ги записаха като свои и да, имам някаква яснота каква беше българската сцена през 90-те на миналия век, когато беше най-големият й подем, най-уникалните банди, най-интересните хора. Освен това имаше публика. Много публика. Концерти на ъндърграунд групи минаваха пред няколкостотин души. Процесът беше двупосочен. Нямаше интернет, но хората някак разбираха за тази или онази група. Разменяха се касетки. Заразата се разрастваше непрекъснато. Така стигаме до 2001, когато въпреки различията ми с много хора от сцената, бях готов да се закълна, че България може би скоро ще има своята интернационално пробила банда. Нали се сещаш, както поляците имат Vader и Behemoth и както унгарците имат Ektomorf примерно.
Истината боли, драги зрители и радиослушатели, обаче в общия случай днес българската сцена не си струва даже да се разсополивиш за нея. Толкова е трагична. Първо, с изключение на няколко имена, тя абсолютно не отговоря на това, което става по света. Някакви младежи на по 20 ридаят на фона на китарни депресарщини, все едно пафкаме джойнт в разцвета на грънджа. Масово. Други продължават да свирят Maiden и Metallica. Трети продължават да рапират или още по-лошо, пробват да замаскират ню-метъла и метълкор.
Изобщо не говоря за традиционно силната хардкор сцена в България, въпреки че и там има доста клоуни. Говоря за метъл сцената. Сещам се точно за една банда, която е способна да събере няколкостотин души за две поредни вечери, и то само в София. Всички останали свирят пред 50 човека- обикновено постоянно присъствие от приятели, съседи, гаджета и случайни луди фенове. Факт. 50 души са много даже. От време на време чуваме за разни "национални" турнета на тези и онези. Тези т. нар. "национални" турнета минават през пет градски дупки с по 20-30 души публика. Няма лошо. Само че всичките ни банди с малки изключения са все на това дередже.
За вас не знам, но аз обичам да си задавам въпроси. Защо? Как? Ей такива разни. Не съм толкова арогантен да си мисля, че съм участвал с банди, които са били по-добри, кадърни, интересни и т.н. и затова сме продавали хиляди касетки и сме пълнили зали с 500 души. Не. Пределно ми е ясно, че ако бях започнал да се занимавам с това днес и тук, щях да съм изправен пред много сериозни предизвикателства. Много. Сериозни. Не се ебавам. През 90-те, че даже и няколко години след 2000, концертите на западни банди все още бяха рядкост. Не ми харесва, но трябва да призная, че част от чара и успеха на българските групи от онова поколение се дължи на това, че сме били прекрасни заместители. Днес публиката няма нужда от такива. Тя предпочита да спести финансите си за голямо или средно събитие на чужда банда или банди.
Не искам да принизявам онова, което сме постигнали или онова, което са направили онези преди нас. Сигурен съм, че нещо сме направили. Както съм сигурен, че като оставим настрана многото концерти на западни групи, вината за създалата се ситуация носят донякъде и самите наши артисти.
Голяма част от тях не могат да се промотират. Трябва да ги гониш за интервю, представи си. Някои не харесват ревютата си и те заплашват с побой. Държат следващия път да прочетат ревюто и да го одобрят преди да излезе. Сякаш на някой му пука за насраното ти групе, пич! Те зариват имейла ти с купища емпетройки без каквото и да е обяснение или даже заглавие. Държат да ги подкрепяш, но не правят нищо за подкрепата ти. Ако има снимка, тя често е в стаята. От нея те гледат няколко образа с "метълски тениски" и анцузи. Отзад се вижда контакт. В очите има червен "ефект". В идеалния случай има един с прическа тип "футболерка", който прилича на келнер от селски ресторант. Късмет е, ако някой не е с панталон с ръбче. Картинка. Мога да позная повечето български групи само по снимките. Това добре ли е? Не мисля. Не. Не мисля.
Няма да забравя един убийствен случай от миналата година. Сравнително известна и солидна като възраст българска група пише в редакцията с молба да ревюираме албума. Добре, пишем веднага, дайте ни диск, био и каквото там имате за пресата. "Диска можете да си го купите във всеки музикален магазин в страната", гласеше потресаващият отговор. Посмяхме се. Имаме ли нужда от такава сцена? Не, разбира се. Как искаш някой да те уважава, ако самият ти не се уважаваш?
Когато казвам всичко това, искам дебело да подчертая, че в България има банди, които работят професионално. Те знаят кои са. Ние ги знаем. Те може би имат бъдеще, но сцената в този вид- не. Не бих заложил на това.
Стифф, виждам, че си опитал да не говориш с конкретни примери и имена. Аз ще се опитам да направя точно обратното. Да си го кажем направо.
ОтговорИзтриванеНе съм запознат със случая на Импулс, но моментално се сещам за многоуважавания Тома, който направи добре спретнат кавър на Thornley - So Far So Good (добре че има Про-Рок, за да се образовам :D). А като се сетя, че в началото го харесвах и се надявах, че най-после нещо ще се случи на българската сцена. Уви, това беше химера - няма да продължавам, всички знаем историята по-нататък. Та и той, и Импулс са постъпили като типични представители на един "музикален" стил, чийто позорно име не смея да изпиша в блог като този. Светотатство е. По-късно ще ми благодариш. :D
Понякога ми се иска да бях живял през 80-те. Да, знам, имало е куп ограничения, но точно това е определяло бунта. И днес го има, но не е същото. Сякаш вдъхновението го няма. А на старите касети на чичо гледам като на торба злато - Metallica, Sodom, Morgoth, Morbid Angel, българите Aggressor ... Класика!
Трябва да кажем, че днес сцената ни има известен подем, като се има предвид качествената продукция на Bastardolomey, Odd Crew, Past Redemption, Eufobia и др. Тези банди заслужават да са навън, а не да просят от претенциозните български "фенове". Онези с високата музикална култура. Нищо лично, вероятно и аз спадам към тях.
3/4 от сцената ни обаче си остава ъндърграунд. Ако изобщо сте мервали групи като Destroyer и Nema Labavo, сигурно знаете, че те свирят страшен олд-скуул траш, но с продуциране като това няма да стигнат далеч. Зависи и от средствата, разбира се. Вярвам, че никой от тях няма да духа за пари и известност. И по-добре. Това ни отличава от животните.
Подозирам, че относно "побоя" говориш от личен опит, Стифф. Само едно ще кажа - смешници! Може и да ни съвпадат музикалните предпочитания, но преди всичко трябва да бъдеш човек. И да, определено, липсва им визия. И аз мога да ги позная по снимките. :D Все пак музиката си остава по-важна. Така би трябвало да бъде.
Макар и ъндърграунд, българската метъл сцена няма да умре. Поне докато има хора, които не се предават на простащината. Дали ставаме по-малко или повече с всеки ден, не знам. Времето ще покаже.
Да, умишлено не съм споневал имена, иначе щях да иша до утре сутринта. Напълно съгласен съм с теб за някои неща. Към имената, които си пуснал, бих добавил и Overdawn от Русе и още няколко групи, които харесвам. Групи, които имат потенциал. Проблемът не е в липсата на потенциал, а в похабяването му. Сцената в този вид похабява потенциала, вместо да го увеличава.
ОтговорИзтриване"Голяма част от тях не могат да се промотират. Трябва да ги гониш за интервю, представи си."
ОтговорИзтриванеФакт.
Въобще са много скарани с пресата. Ама то е от тотално неразбиране. Затова и си мислят, че ако някъде има ревю на диска ти, задължително е плод на "връзки". Ми не, пичове - за да имаш ревю, трябва да пратиш диск, никой няма да си го купи, за да пише рецензия. А тва "бе тия от списанието толкова ли са велики, че да не дадат 10 лв за един диск" са ми го казвали от една от уж по-професионалните и уважавани групи, ебати...
От друга страна като ниво доста са дръпнали нещата. Щото едно време минаваше номера да викаш силоно върху някви прости рифове и да ти се кефят хората, но сега идват после някви като Overdawn и ITSI, примерно, и редом до тях изглеждаш смешен. Искам да кажа просто, че вече не минава номера да не свириш особено добре. Което е хубаво.
Хем съм съгласна, хем не съм.
ОтговорИзтриванеИстината е в Бургас, така де... Музиката, която свирят, не е точно по мой вкус, чисто стилово, но голяма част от момчетата просто си дишат с мелодиите в тях. Проблемът им е най- вече в липсата на финансови средства ( освен всичко друго, да си музикант си е професия, а професията е повече от логично да ти докарва някакъв доход, докато при нас по- скоро хората инвестират, за да бъдат слушани. Впрочем, шапка свалям на подобна безкористност, ама не е това идеята). Друг проблем е, че сцената ни ( бургазлийската визирам в момента ) е като циганската махала и всеки участва в още най- малко пет банди, та влиза в сила поговорката за дините и мишниците. The Revenge Project са безспорни таланти обаче. Например. Понеже съм била свидетел едва ли не как софиянци умишлено ги омаловажават, само и само за да си пробутат своите банди, ми е болно.
Хеви метъл „сцената“, факт, е гнилост и зараза. Не зная защо, но са решили, че да си голям творец, значи да си клоун. Нещо като Лорди, ама без маски и грим.
Добро впечатление ми правят Врани по принцип. И друга доста приятна група, ако ми позволите да се отклоня от метъл- етикета малко, това са Насекомикс. Преди няколко месеца имах щастието да ги гледам на живо и се проявиха като изключителни професионалисти - определено хубава изненада.
И толкоз май, изчерпах се откъм български примери в музиката, но не и откъм надежда, че всеки момент ще изникне нещо ново. (:
Някой да е чувал за Mindown, 4 Questions, Smallman...
ОтговорИзтриванеДа де, някой чувал ли е? В Германия да речем? Или в Швеция?
ОтговорИзтриванеВ Швеция и Германия все още има хора които не са чували не български групи, а за България като цяло :) Исках да дам пример с банди на високо за мен ниво пробвали и пробващи все още всичко...
ОтговорИзтриванеАз пък исках да кажа, че в цивилизования свят никой не знае за нашите банди, все едно ги няма. И много добре ме разбра още първия път.
Изтриване