Аз съм служил в края на 90-те. 9 мeсеца. По това време не съм видял нито един дисциплиниран от казармата. Ставаш рано, слушаш простотии, бягаш, ставаш, занимават те с глупости, стреляш с автомат, разглобяваш, сглобяваш, праскаш злобарки в студения кенеф посред зима... такива работи. После се прибираш вкъщи и се чувстваш тъпо, че някой ти е откраднал времето. Ако си лайно, пак си оставаш лайно.
През 80-те след 2 години служба често хората наистина се връщаха променени. Смачкани, скопени, обработени от системата, готови за социалистическото общество. В общия случай, ако си бил хулиганче, метълче или някакво друго неудобно дразнителче, след казармата се връщаш удома тих и кротък като след лоботомия. Казармата просто довършваше онова, което детската градина и училището са правили с теб цял живот.
Нека ти кажа нещо за казармените истории, ако не познаваш този термин- те прецакваха партитата по същия начин като вицовете- от една излиза друга и вечерта се превръща в седянка. Група галфони се смеят тъпо, момичетата се прозяват, останалите се разотиват. Красота.
Днес смятам да ти разкажа набързо една такава. Предполагам, че в момента не си на парти. Ако си, значи е ужасно тъпо парти, щом четеш някакви писаници в интернет, така че даже няма да ти се извинявам.
И така... Служа в Банкя. Ще ставам разузнавач. Пращат ме на караул една зимна вечер- пост 2 или 3 беше не си спомням. Безопасен. Фолклорът беше насочен към пост 4. Митовете вече не мога да си спомня, но беше свързано с призраци някакви, абе типичните казармени суеверия. Постове 2 и 3 бяха един до друг. Имаше едно място в мрежата, откъдето можеше да се влиза от единия в другия. Хората редовно го правеха с риск да ги спипат, че не са на мястото си и да отнесат наказания. Тъмница и тишина. Студ. С-Т-У-Д. Ебаси студа! Сигурно -10 беше, не знам. Минах през мрежата при колегата, лафим си, даже се крием и пафкаме по някоя цигара, че нали е забранено. По едно време гледаме един фургон в неговия участък. Той целият негов пост беше някакъв гараж или нещо такова. Бутаме се във фургона, изваждаме пищовчето с ракия- пийваме, пушим, загряваме се уж. Дрънкаме глупости. Долу по пода се усеща, че има някакви парчета вестници. Тъмно е като в гъз, нищо не се вижда. Мирише леко неприятно, но то навсякъде тук е така, даже във столовата. Фургонът е развалина, подът някакъв грапав на пипане... Свършва смяната, идват разводачът и останалите, които са били по другите постове, спим малко на топло в караулното и след два часа пак горе. И ние отново във фургона пийваме и седим. Дрънкаме глупости, философстваме, човъркаме с нокти грапавините в пода, убиваме времето. И така цяла нощ.
Последната смяна започна още преди да се съмне. И ние пак във фургона. Навън се появяват първите слънчеви лъчи. Денят ще е ясен и адски студен. Снегът е замръзнал. Цари пълна тишина. Абе много гадно започва да мирише. Тъмнината постепенно се разпръсква и виждаме къде точно сме прекарали нощта. Целият под е покрит със замръзнали лайна във всякаква форма и цветова гама. Лайна навсякъде. Десетки лайна. Някои са покрити с вестници, други са върху вестници, трети са нацвъкани просто така. Почти съм сигурен, че всеки, който някога е охранявал този пост, се е изакал във въпросния фургон минимум веднъж. Излизаме един през друг и без много приказки минавам през мрежата към моя собствен пост, но не преставам да мисля как цяла нощ чоплих проклетия под.
Добра история за парти, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар