СЕКУНДА ПРЕДИ КРАЯ

Представи си, че ти остава съвсем малко. Обръщаш се назад и виждаш живота си. Доволен ли си от него? Направи ли нещо за себе си или беше зает единствено и само да угаждаш на другите? Виждаш ли усмивка на лицето си? Можеш ли да кажеш с ръка на сърцето, че си живял живота, който си искал? Че не съжаляваш за нищо? Или като се обърнеш, виждаш единствено нещата, които си правил за другите.

Преди време попаднах на блога на една милосърдна сестра, която се грижи за хора на смъртно легло. Тя беше написала, че в последните си мигове хората имат три основни неща, за които съжаляват:

• Трябваше да работя по-малко.
• Трябваше да живея така както искам, а не така, както хората очакваха от мен.
• Трябваше да се грижа повече за себе си и по-малко за другите.

Това са важни констатации и е по-добре да си дадем сметка за тях приживе, докато все още живеем активно, а не когато сме в зенита на пътя си.

Сещам се и още нещо. Когато е само на 13, Клиф Бъртън става свидетел на кончината на по-големия си брат, който умира от аневризъм. След това той коренно променя виждането си да живота. Започва да гледа на него като подарък, който трябва да се използва, а не обезателно да се жертва в името на другите. Така поне казват приятелите му.

Не знам защо реших да пиша за това днес, но намирам смисъл в идеята, че трябва да мислим по-често за края, защото той е единственото неминуемо нещо в живота ни.