HERE THEY STAND BROTHERS THEM ALL...

 Алармата на мобилния се обажда точно в 4.30 сутринта, както сме се разбрали предварително. Ставам като зомби, свършвам всичко, което трябва да се свърши в банята (тоалетната), мятам раницата и заключвам входната врата отвън. MAIDEN в Букурещ! Днес ще бъде моят 14-ти концерт. Щеше да бъде 16-ти, ако не бяха двата отменени концерта в България- през 2000 и през 2011. Гледал съм ги в Германия, Белгия, Унгария, Румъния, Сърбия, Франция, Великобритания, Гърция и т.н. Разстоянията не ми пречат. В много случаи се радвам повече да ги гледам навън, а не тук. По много причини. Голяма част от хората, с които ще пътувам днес в специалния автобус, хората от българския фен клуб мислят по същия начин. Имаме си даже специални тениски за пътуването. Отделно, днес до Румъния ще пътуват и много други българи от всички градове на България- с коли и с автобуси.

Потегляме в 6. Някои спят, други си говорят, трети се опитват да плейнат някакви DVD-та, но плейърът на автобуса упорито се дърпа. Така ще остане до края. Около Бяла автобусът ни се разболява и веселата ни група престоява близо час и половина на една бензиностанция. В края на краищата всичко се оправя и пристигаме в Букурещ в ранния следобяд.

Площадът на Конституцията или както там се казва това нещо, на което ще бъде концерта е манифестация на болната социалистическа архитектурна мисъл. Огромно, чудовищно, безсмислено. Типично в стил Чаушеску.

Групата се пръсва в различни посоки. Някои от нас попадат в сносна кръчма, на една маса с други фенове- трима поляци, един швед, един англичанин, един румънец и един от Израел. Шведът е на турне с MAIDEN в Европа, което означава, ще покрие всичките 39 дати от това европейско турне. Признава, че му струва много кинти, че родителите му не го разбират и че приятелката му не е във възторг. Реално този човек работи, за да спестява кинти да финансира следващата си обиколка. Ако трябва да бъда честен, бих гледал IRON MAIDEN на повече от две дати от турне, но цяло турне ми се вижда малко в повече. Да не говорим, че има разлика между това да си швед и българин, също да си на 23 и 39. 

Няколко бири по-късно (Timisoreana и Ursus) се местим в някакъв бар, Fireclub, където музиката е по-добре и продължаваме с бирата. Така и не стигаме до Harley Bar, защото виждаме няколко агента от Варна, с които се запътваме съм концерта. Честно, надявам се да съм изпуснал VOODOO SIX, защото ми бяха доста скучни на концерта във Франция...

По пътя си взимаме по бира от магазина и няколко метра след това група ченгета ни казват, че не можем да пием бира. Е що ни забранявате на нас да я пием, а не забраните на магазините в района да я продават? Следва кратка разправия и накрая решават да ни оставят на спокойствие.

В района на концерта всичко е с жетони. Един жетон е 7 леи. Една бира е един жетон. ANTHRAX са фантастични. Наколо има повече български знамена отколкото румънски. Може би затова Джоуи Беладона радостно развява българския байрак, който му подхвърлиха на сцената, най-вероятно без изобщо да знае, че това не е румънското знаме. Този акт много разсърди някакъв тип пред нас и той редовно взе да показва средни пръсти към сцената. Джоуи също се усети и гепи едно румънско знаме, за да изкупи греховете си. За мен в този кратък сет най-якото нещо е Antisocial на TRUST, нищо че е кавър. Никога не съм бил някакъв голям фен на ANTHRAX. Обаче колкото пъти съм ги гледал, толкова пъти съм бил доволен.

Когато започва Moonchild, трима от нас висят на опашка за бира. Даже, за да бъда по-справедлив, аз останах последен от всички. Малко тъпо, но такива неща се случват. После, естествено, не намерих никой от своите и останах при Рафи от Израел, с когото изкарахме целия концерт заедно. Майка му също беше до нас. Милата женица искрено се радваше, но призна, че й е малко шумно. Рафи, също като пича от Швеция, обикаля с групата от началото на европейското турне. И той като мен и няколко други българи е член на официалния фен клуб на IRON MAIDEN, откъдето всъщност се познаваме. Бегло, разбира се, до онази вечер.

Брус Дикинсън развява български знамена, благодари на ANTHRAX, споменава Сърбия и България наред с Румъния, въобще човекът е във върховна форма. Цялата банда е в супер форма. Турнето Maiden England има и минимални пропуски. Не искам да мрънкам, но сет листът можеше да отрази малко по-добре епохата- без Aces High например, но за сметка на това с Infinite Dreams. Сцената е леко постна в сравнение с оригинала. Реално това е същата сцена от последните 5 години, никакви разлики. Имам предвид формата, разбира се. Въпреки това се заинатих и снимах Seventh Son Of A Seventh Son от началото до края. Ръката ми изтръпна, другата изтръпна и тя. Повече тази песен няма да я видим на живо. Никога. Това е сигурно. Така че, да, има защо да съжаляваш, че не си дошъл и си фен на ерата на Седмия син.

Концертът е страхотен. По-добър от този в Берси, Париж- поне според мен. Има само 15 000 души, което на практика означава, че може да се мърда сравнително спокойно. Може да се стига доста напред. Не забелязах характерните за концертите в България пияни селтаци, които миришат на бъчва, бутат се като говеда и се държат заплашително. Румънците ми се сториха възпитани. Никой не създаваше проблеми. Може да не е така, но аз така ги видях нещата. 

Прибрахме се 24 часа след като тръгнахме от София. Още един велик спомен за мен. Още невероятни моменти за всички, които си наловиха перца и накитници. Сигурен съм, че всички вече чакат следващото приключение. Up The Irons!