МИЛА ВАКАНЦИЯ

Освен мила, беше и странна. Най-странната, която съм имал от доста време. Първо карах 1000 + км. до Каварна и обратно, най-вече заради АРИЯ и THUNDER, като този път това упражнение ми се стори по-уморително от всякога, независимо от непрекъснатия смях в колата и многото часове музика (повечето от която беше на светлинни години от метъла, както правилно отбеляза колегата Калмуков по някое време), после бързичък душ и посещение на малокалибрения гиг на CANCER BATS в София и накрая полет до Париж на следващия ден, за да гледам IRON MAIDEN в известната зала Берси.

Някъде по средата на всичко това успях да се разболея брутално до такава степен, че освен MAIDEN, от Париж не скивах нищо. На всичкото отгоре концертът не беше съвсем от най-добрите, които съм гледал. Не че MAIDEN се представиха лошо, това е практически невъзможно, даже и чисто теоретично, но звукът (към който аз принципно не съм придирчив) беше толкова размазан, че успя да посъсипе безценното иначе преживяване. 

Пред Берси в Париж

В цялата тази десет дневна ваканция с всичките й там противоречиви плюсове и минуси успях да се видя с двама стари приятели, да изпием по няколко хубави бири, да подрънкаме глупости както в доброто старо време, когато бяхме на 15. Успяхме да се натаманим почти пред оградата за АРИЯ и да пеем с пълно гърло. Да гледаме още веднъж бандата, чиито плочи стоят по шкафовете ни вече почти 30 години. Точно така, няма грешка.

С Ария

АРИЯ получиха от мен и бутилка домашна ракия на повече от 10 години, която специално минах да взема от баща ми в Търново. Бях им го обещал още предния път, през 2007. Сега, вече с нов вокалист, пичовете пак изпонаподписаха всичко, което им бях донесъл, а Макс Удалов даже надписа едни палки за малкия. Като порасне може да ги оцени, кой знае...

Макс Удалов подписва палки за малкия Макс

На втората нощ се събудих с усещането, че съм на планинска хижа. Дъждът и мокротията от предишния ден бяха докарали ебати есенния студ. Одеяло ли търсиш?- пита ме Антон докато се мотая в тъмнината на стаята. Не бе- викам. Гледам го, завил се яко. Честно казано, и аз не знам защо станах. То одеялото май беше само едно и без това. 

CANCER BATS щяха да ми строшат врата, обаче не им се получи, защото носът ми вече течеше като кранче за желатинови секрети (нямам идея съществуват ли такива кранчета или моето е било първото в историята), а ентусиазмът ми беше тотално убит от умората.

В Берси

Както казах, в Париж спах. И ядох. С жена ми попаднахме на един доста гаден китайски ресторант, където манджата се мандахерцаше в някаква слуз. Пицарията срещу хотела пък се оказа сръбска и по едно време дойдоха едни и взеха да се целуват по бузите, че и да дрънкат на китара с подпяване на нещо като Сърце мое... В общи линии, разбираш накъде тръгна работата. 

Ако трябва да бъда честен, когато най-сетне се прибрахме вкъщи, изпитах известно облекчение и си казах, че ако наистина не се налага, скоро ще избягвам да си почивам по този начин, защото после, както казват някои, трябва да си починеш от почивката. 

П.С. Благодаря на Васко Катинчаров за снимките от срещата с Ария